На чия страна е съдът – на гражданите или…?
Командироваха в Брюксел съдийката, блокирала делото за конфискация на 2 милиарда от Цветан Василев
Какво ли би трябвало да се случи, с цел да промениш отношението си към политиката в региона на битката с корупцията, като от пръв последовател, се окажеш неин главен съперник? На този въпрос дълго време би трябвало да търси отговор един капитулирал някогашен политик, в последно време прехранващ се като юрист. Именно актуалното професионално съществуване на Радан Кънев изяснява метаморфозата на провалилия се към този момент някогашен водач на Демократи за мощна България и правоприемник на Иван Костов в отношението му към битката с корупцията по високите етажи на властта.
Достатъчно е да си напомним, че още през 2013 година Кънев бе измежду най-големите радетели за провеждането на радикални дейности против сенчестата част на българския бизнес и злоупотребяващите с власт. Докато неговите сътрудници не влязоха във властта, несъмнено. Няма по какъв начин да забравим, че още в първите месеци като народен представител в предходния парламент, водачът на групата на Реформаторския блок самонадеяно предупреждаваше, гледащите го с изненада депутати, че мястото на някои от тях не е в креслата на Народното събрание, а по наровете в затворническите килии. Кънев искаше непременно прокарването на онази “реформа ” на правораздаването, която да подсигури назначението на комфортен за кукловодите му специфичен прокурор. И откакто схемата за преодоляване на държавното обвиняване се провали, Кънев изпадна в шизофренната роля хем на жалещ неуспеха на правосъдния министър Христо Иванов, хем да е част от обединението, която продължаваше да употребява привилегиите на властта.
Но да оставим настрани ненужните към този момент политически проксита. За олигархичните им кукловоди от дълго време е ясно, че и без парламентарно посланичество могат да си подсигуряват недостижимост, стига да имат задоволително сигурни позиции по върховете на правосъдната власт или поне на част от нея. След като се откри, че от Радан Кънев в политиката изгода няма, остана той да бъде тестван в другото му качество – на юрист. И тъкмо поради това е впрегнат да написа правно мнение, което да бъде употребявано в поддръжка на защитната теза на едно лице, дирижиращо “хибридна война ” срещу държавното обвиняване и новосъздадената антикорупционна комисия, единствено тъй като управленията на двете институции са дръзнали да му потърсят сметка за натрупването на “първия милион ”.
Като под индиго, в един и същи ден, в издания, видимо разнообразни откъм благосъстоятелност, само че с напълно припокриваща се публицистична политика, предходната седмица се появиха две правни мнения. И двете ориентирани против активността на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ). Eдното, писано от Радан Кънев и още двама негови колеги-адвокати, бе оповестено в един от уеб страниците на Иво Прокопиев – самият той обект на правосъдни решения, с които са наложени запори върху имущество, активи и финансови средства по искане на антикорупционната комисия.
Второто правно мнение бе оповестено в уеб страницата на някогашната говорителка на Иван Костов, а негов създател е персонално юристът на Прокопиев – Георги Атанасов. Разбира се, тази основна детайлност за ангажираността на юрист Атанасов с Прокопиев и този път бе спестена на аудиторията. Налага се да напомним още, че както и Кънев, по този начин и Атанасов има несполучлив опит като политик. Преди съвсем две години той се зачисли измежду учредителите на провалилата се партия “Да, България ”, с чието основаване и развиване Прокопиев настойчиво отхвърля да има общо.
Какво се получава? Двама юристи и неуспели политици внезапно вземат решение, че е от значително значение да изготвят старателни правни мнения по настоящата законодателна уредба, обвързвана с така наречен “гражданска конфискация ”, на чиято основа стъпва активността на Антикорупционната комисия и които синергично са оповестени в два уеб страницата с съвсем една и съща читателска публика.
Каква е повода за тази интензивност ли? Една от тях е извънредно основна, само че преди да стигнем до нея, дано изброим и останалите.
Появата на мненията става тъкмо седмица, откакто обществото научи, че Иво Прокопиев е на независимост с мярка за неотклонение “подписка ”, тъй като има второ повдигнато обвиняване. Освен за приватизацията на остатъчния 33% държавен дял в ЕВН, в този момент и за пране на пари, обвързвано с продажбата на “Каолин ”, което е станало по сигнал точно на КПКОНПИ. Същата комисия, която изиска, а съдът удостовери на две инстанции запор за 200 млн. лева на Прокопиеви. Най-логично е да считаме, че издателят на “медии ”, чиято съществена роля е да служат за негова отбрана от правоохранителните институции, дава отговор на интензивността на ръководената от Пламен Георгиев комисия. Това е по този начин, само че има и още пояснения за появяването на двата разбора. Едно от тях е предстоящият на 13 ноември отчет на Европейската комисия в региона на правораздаването и битката с корупцията. Преди година, след дълго очакване, Брюксел даде финален късмет на България да започва действието на профилирани органи, които да преследват корупцията по високите етажи на властта. За разлика от отношението й към български институции, до момента Европейска комисия постоянно е кредитирала с доверие активността на антикорупционната комисия, въпреки и в предходния й тип, с надалеч по-малко пълномощия. Точно това не се харесва на съперниците на активността на КПКОНПИ, които, с нормалните способи, изпреварващо се пробват да “замърсят ” общественото говорене с сериозни разбори за работата на антикорупционния орган. Само че даже и това не е най-същественото в двата правни разбора.
Прави усещане, че мненията преглеждат настоящото, само че и анулирано към този момент законодателство в региона на конфискацията на незаконно имущество. Изследвана е интернационалната и най-много европейската процедура, с оглед едно висящо произвеждане пред Съда на Европейския съюз. Става въпрос за делото по преюдициалното питане на арбитър Катерина Енчева от Софийския градски съд от пролетта на тази година, което стопира процеса, заведен от КПКОНПИ за конфискация на над 2 милиарда от активите на банкера-беглец Цветан Василев. Малко след запитването на Енчева, което насочва на втората година от началото на делото, съдийката е командирована като народен специалист в Главна дирекция “Правосъдие и консуматори ” на Европейската комисия, което става допустимо след решение на управляваната от Лозан Панов Съдийска гилдия на Висшия правосъден съвет. Мандатът на Енчева е двугодишен, считано от 1 ноември 2018 година Около две години още българското правораздаване ще изчаква решението на Съда в Люксембург го питането на Енчева. Преюдициалното питане на Софийски градски съд с изключение на до блокаж на делото за конфискация на незаконно добито имущество от фараона, банкрутирал КТБ, обезпечи причини на доста други юристи по каузи, заведени от КПКОНПИ, да желаят стопиране на процесите до произнасянето на Съда на Европейски Съюз.
Съдия Катерина Енчева към този момент е скъпоплатен служител в Брюксел, а пламенната отбрана, с която я обгрижват изданията на Прокопиев, демонстрира и кой различен, с изключение на Цветан Василев, е имал интерес от запитването й. Нищо, че през днешния ден сме очевидци на блокиране на каузи, които Антикорупционната комисия води за конфискация против телефонни измамници, трафиканти на дами, производители и разпространители на опиати и прочие.
Подобно на Енчева, Кънев и Атанасов индиректно спомагат на сътрудниците си юристи, които са бранители на закоравели нарушители, чието имущество е обект на каузи за конфискация. Разбира се, Кънев и Атанасов имат това право, само че дали като политици, въпреки и провалени, работят морално? Какво ли ще кажат на жертвите на закононарушения, когато с правните им мнения по каузи в отбрана на престъпни видове, на следващия ден в правосъдната зала се явят техни сътрудници от адвокатски колегии в областите в страната, в които има взрив на телефонните измами да вземем за пример.
Правните отзиви на Кънев и на Атанасов могат да бъдат направени от съвсем всяка адвокатска адвокатска фирма, като практиката е това да става против хонорар от 5 до 15 хиляди лв., съгласно сложността на труда и, несъмнено, съгласно отделеното време за правенето им. Подобни писания, обаче, (почти) никога не могат да бъдат открити в издания, отвън строго профилираните, чиято публика са практикуващи в съответната област юристи, прокурори и, несъмнено, съдии. Напълно естествено, материалите изобилстват от характерна юридическа терминология, което иде да рече, че написаното има съответни получатели, което пък изясняват и за какво тъкмо Кънев и Атанасов са създателите на правните мнения.
Същинската цел на посоченото в двете правни отзиви е те да бъдат взети под внимание от висшите съдии от Гражданската гилдия на Върховния касационен съд, които на Общо заседание, планувано за 15 ноември 2018 година, би трябвало да се произнесат дефинитивно по Тълкувателно дело №4/2016 година То би трябвало да даде отговор на въпроса, най-общо звучащ по следния метод: Може ли дело за конфискация на незаконно имущество да продължи, в случай че в това време различен съд приключи производството, дало мотив на КПКОНПИ да се сезира и да извърши инспекция на имуществото? Кънев даже признава, че публикацията му е написана точно по отношение на идното изговаряне на гражданските съдии от Върховен касационен съд.
Макар да няма общо с въпросите, довели до образуването на Тълкувателно дело №4/2016 година, Прокопиев има сериозен интерес от метода, по който Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд ще се произнесе. Публикувалият правното мнение на Радан Кънев като издател, явяващ се и поддръжник на другия създател на идентично правно мнение Георги Атанасов, Иво Прокопиев евентуално се надява, че през преустановяване на двете му наказателни “приватизационни ” каузи, ще може да избегне риска да изгуби част от имуществото, за което КПКОНПИ води обособени искове, само че по Закона, регламентиращ “гражданска конфискация ” и без влезнала в действие присъда. Всъщност, тъкмо върху това се подчертава и в двете правни отзиви. Атанасов счита, че българското антикорупционно законодателство “препятства всяка опция за своевременна и ефикасна правна отбрана, с цел да се трансформира в инструмент на един наказателен административен орган за кавга с съперника или съперника ”. Като по-опитен на политическия терен, Кънев си разрешава да е още по-директен, а даже и да счита своето мнение за меродавно пред окончателното изговаряне на Съда в Люксембург или пред решението на Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, тъй като съгласно него “прекратяването на наказателното гонене съставлява безспорна процесуална спънка за практикуване правото на иск за лишаване на нелегално добито имущество ”. Теза, добре позната от множеството изявленията, които Иво Прокопиев дава постоянно, когато стане обект на правосъдно решение по иск на КПКОНПИ.
Само че Радан Кънев, Георги Атанасов и Иво Прокопиев евентуално са не запомнили, по какъв начин към момента на уеб страницата на “Капитал ” можем да прочетем публикацията от 7 май 2012 година, съгласно която: “Посланиците на страни от Европейски Съюз и на Съединени американски щати похвалиха новия закон за конфискацията. ” И още: „Всички сме съгласни, че това е позитивна стъпка, само че това не е окончателната цел, тъй като битката против корупцията има потребност и от други мерки“, сподели посланикът на Франция Филип Отие. Посланикът на Англия Джонатан Алън означи, че настоящото в неговата страна законодателство е по-строго от новия закон в България. И представителят на Съединени американски щати Джеймс Уорлик счита, че правата на хората са предпазени, „защото си има правосъдна процедура, през нея би трябвало да се мине ”. „Очевидно е, че един обособен закон в никакъв случай не може да реши всички проблеми, само че най-малко е напредък“, сподели Коре Янсон, дипломат на Дания.
Вече сме наясно какво мислеше преди Радан Кънев за битката с корупцията и какво мисли в този момент, когато написа за Прокопиев, само че към този момент без да има славата на фактор в политиката. Наясно сме и какво мисли юристът на обвинения. Знаем и къде е арбитър Катерина Енчева, откакто подкрепя саботирането на работата на КПКОНПИ. На 15 ноември ще чуем и какво мислят висшите съдии от Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, с цел да разберем на чия страна е съдът – на страната на жителите или…?
Какво ли би трябвало да се случи, с цел да промениш отношението си към политиката в региона на битката с корупцията, като от пръв последовател, се окажеш неин главен съперник? На този въпрос дълго време би трябвало да търси отговор един капитулирал някогашен политик, в последно време прехранващ се като юрист. Именно актуалното професионално съществуване на Радан Кънев изяснява метаморфозата на провалилия се към този момент някогашен водач на Демократи за мощна България и правоприемник на Иван Костов в отношението му към битката с корупцията по високите етажи на властта.
Достатъчно е да си напомним, че още през 2013 година Кънев бе измежду най-големите радетели за провеждането на радикални дейности против сенчестата част на българския бизнес и злоупотребяващите с власт. Докато неговите сътрудници не влязоха във властта, несъмнено. Няма по какъв начин да забравим, че още в първите месеци като народен представител в предходния парламент, водачът на групата на Реформаторския блок самонадеяно предупреждаваше, гледащите го с изненада депутати, че мястото на някои от тях не е в креслата на Народното събрание, а по наровете в затворническите килии. Кънев искаше непременно прокарването на онази “реформа ” на правораздаването, която да подсигури назначението на комфортен за кукловодите му специфичен прокурор. И откакто схемата за преодоляване на държавното обвиняване се провали, Кънев изпадна в шизофренната роля хем на жалещ неуспеха на правосъдния министър Христо Иванов, хем да е част от обединението, която продължаваше да употребява привилегиите на властта.
Но да оставим настрани ненужните към този момент политически проксита. За олигархичните им кукловоди от дълго време е ясно, че и без парламентарно посланичество могат да си подсигуряват недостижимост, стига да имат задоволително сигурни позиции по върховете на правосъдната власт или поне на част от нея. След като се откри, че от Радан Кънев в политиката изгода няма, остана той да бъде тестван в другото му качество – на юрист. И тъкмо поради това е впрегнат да написа правно мнение, което да бъде употребявано в поддръжка на защитната теза на едно лице, дирижиращо “хибридна война ” срещу държавното обвиняване и новосъздадената антикорупционна комисия, единствено тъй като управленията на двете институции са дръзнали да му потърсят сметка за натрупването на “първия милион ”.
Като под индиго, в един и същи ден, в издания, видимо разнообразни откъм благосъстоятелност, само че с напълно припокриваща се публицистична политика, предходната седмица се появиха две правни мнения. И двете ориентирани против активността на Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добито имущество (КПКОНПИ). Eдното, писано от Радан Кънев и още двама негови колеги-адвокати, бе оповестено в един от уеб страниците на Иво Прокопиев – самият той обект на правосъдни решения, с които са наложени запори върху имущество, активи и финансови средства по искане на антикорупционната комисия.
Второто правно мнение бе оповестено в уеб страницата на някогашната говорителка на Иван Костов, а негов създател е персонално юристът на Прокопиев – Георги Атанасов. Разбира се, тази основна детайлност за ангажираността на юрист Атанасов с Прокопиев и този път бе спестена на аудиторията. Налага се да напомним още, че както и Кънев, по този начин и Атанасов има несполучлив опит като политик. Преди съвсем две години той се зачисли измежду учредителите на провалилата се партия “Да, България ”, с чието основаване и развиване Прокопиев настойчиво отхвърля да има общо.
Какво се получава? Двама юристи и неуспели политици внезапно вземат решение, че е от значително значение да изготвят старателни правни мнения по настоящата законодателна уредба, обвързвана с така наречен “гражданска конфискация ”, на чиято основа стъпва активността на Антикорупционната комисия и които синергично са оповестени в два уеб страницата с съвсем една и съща читателска публика.
Каква е повода за тази интензивност ли? Една от тях е извънредно основна, само че преди да стигнем до нея, дано изброим и останалите.
Появата на мненията става тъкмо седмица, откакто обществото научи, че Иво Прокопиев е на независимост с мярка за неотклонение “подписка ”, тъй като има второ повдигнато обвиняване. Освен за приватизацията на остатъчния 33% държавен дял в ЕВН, в този момент и за пране на пари, обвързвано с продажбата на “Каолин ”, което е станало по сигнал точно на КПКОНПИ. Същата комисия, която изиска, а съдът удостовери на две инстанции запор за 200 млн. лева на Прокопиеви. Най-логично е да считаме, че издателят на “медии ”, чиято съществена роля е да служат за негова отбрана от правоохранителните институции, дава отговор на интензивността на ръководената от Пламен Георгиев комисия. Това е по този начин, само че има и още пояснения за появяването на двата разбора. Едно от тях е предстоящият на 13 ноември отчет на Европейската комисия в региона на правораздаването и битката с корупцията. Преди година, след дълго очакване, Брюксел даде финален късмет на България да започва действието на профилирани органи, които да преследват корупцията по високите етажи на властта. За разлика от отношението й към български институции, до момента Европейска комисия постоянно е кредитирала с доверие активността на антикорупционната комисия, въпреки и в предходния й тип, с надалеч по-малко пълномощия. Точно това не се харесва на съперниците на активността на КПКОНПИ, които, с нормалните способи, изпреварващо се пробват да “замърсят ” общественото говорене с сериозни разбори за работата на антикорупционния орган. Само че даже и това не е най-същественото в двата правни разбора.
Прави усещане, че мненията преглеждат настоящото, само че и анулирано към този момент законодателство в региона на конфискацията на незаконно имущество. Изследвана е интернационалната и най-много европейската процедура, с оглед едно висящо произвеждане пред Съда на Европейския съюз. Става въпрос за делото по преюдициалното питане на арбитър Катерина Енчева от Софийския градски съд от пролетта на тази година, което стопира процеса, заведен от КПКОНПИ за конфискация на над 2 милиарда от активите на банкера-беглец Цветан Василев. Малко след запитването на Енчева, което насочва на втората година от началото на делото, съдийката е командирована като народен специалист в Главна дирекция “Правосъдие и консуматори ” на Европейската комисия, което става допустимо след решение на управляваната от Лозан Панов Съдийска гилдия на Висшия правосъден съвет. Мандатът на Енчева е двугодишен, считано от 1 ноември 2018 година Около две години още българското правораздаване ще изчаква решението на Съда в Люксембург го питането на Енчева. Преюдициалното питане на Софийски градски съд с изключение на до блокаж на делото за конфискация на незаконно добито имущество от фараона, банкрутирал КТБ, обезпечи причини на доста други юристи по каузи, заведени от КПКОНПИ, да желаят стопиране на процесите до произнасянето на Съда на Европейски Съюз.
Съдия Катерина Енчева към този момент е скъпоплатен служител в Брюксел, а пламенната отбрана, с която я обгрижват изданията на Прокопиев, демонстрира и кой различен, с изключение на Цветан Василев, е имал интерес от запитването й. Нищо, че през днешния ден сме очевидци на блокиране на каузи, които Антикорупционната комисия води за конфискация против телефонни измамници, трафиканти на дами, производители и разпространители на опиати и прочие.
Подобно на Енчева, Кънев и Атанасов индиректно спомагат на сътрудниците си юристи, които са бранители на закоравели нарушители, чието имущество е обект на каузи за конфискация. Разбира се, Кънев и Атанасов имат това право, само че дали като политици, въпреки и провалени, работят морално? Какво ли ще кажат на жертвите на закононарушения, когато с правните им мнения по каузи в отбрана на престъпни видове, на следващия ден в правосъдната зала се явят техни сътрудници от адвокатски колегии в областите в страната, в които има взрив на телефонните измами да вземем за пример.
Правните отзиви на Кънев и на Атанасов могат да бъдат направени от съвсем всяка адвокатска адвокатска фирма, като практиката е това да става против хонорар от 5 до 15 хиляди лв., съгласно сложността на труда и, несъмнено, съгласно отделеното време за правенето им. Подобни писания, обаче, (почти) никога не могат да бъдат открити в издания, отвън строго профилираните, чиято публика са практикуващи в съответната област юристи, прокурори и, несъмнено, съдии. Напълно естествено, материалите изобилстват от характерна юридическа терминология, което иде да рече, че написаното има съответни получатели, което пък изясняват и за какво тъкмо Кънев и Атанасов са създателите на правните мнения.
Същинската цел на посоченото в двете правни отзиви е те да бъдат взети под внимание от висшите съдии от Гражданската гилдия на Върховния касационен съд, които на Общо заседание, планувано за 15 ноември 2018 година, би трябвало да се произнесат дефинитивно по Тълкувателно дело №4/2016 година То би трябвало да даде отговор на въпроса, най-общо звучащ по следния метод: Може ли дело за конфискация на незаконно имущество да продължи, в случай че в това време различен съд приключи производството, дало мотив на КПКОНПИ да се сезира и да извърши инспекция на имуществото? Кънев даже признава, че публикацията му е написана точно по отношение на идното изговаряне на гражданските съдии от Върховен касационен съд.
Макар да няма общо с въпросите, довели до образуването на Тълкувателно дело №4/2016 година, Прокопиев има сериозен интерес от метода, по който Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд ще се произнесе. Публикувалият правното мнение на Радан Кънев като издател, явяващ се и поддръжник на другия създател на идентично правно мнение Георги Атанасов, Иво Прокопиев евентуално се надява, че през преустановяване на двете му наказателни “приватизационни ” каузи, ще може да избегне риска да изгуби част от имуществото, за което КПКОНПИ води обособени искове, само че по Закона, регламентиращ “гражданска конфискация ” и без влезнала в действие присъда. Всъщност, тъкмо върху това се подчертава и в двете правни отзиви. Атанасов счита, че българското антикорупционно законодателство “препятства всяка опция за своевременна и ефикасна правна отбрана, с цел да се трансформира в инструмент на един наказателен административен орган за кавга с съперника или съперника ”. Като по-опитен на политическия терен, Кънев си разрешава да е още по-директен, а даже и да счита своето мнение за меродавно пред окончателното изговаряне на Съда в Люксембург или пред решението на Общото заседание на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, тъй като съгласно него “прекратяването на наказателното гонене съставлява безспорна процесуална спънка за практикуване правото на иск за лишаване на нелегално добито имущество ”. Теза, добре позната от множеството изявленията, които Иво Прокопиев дава постоянно, когато стане обект на правосъдно решение по иск на КПКОНПИ.
Само че Радан Кънев, Георги Атанасов и Иво Прокопиев евентуално са не запомнили, по какъв начин към момента на уеб страницата на “Капитал ” можем да прочетем публикацията от 7 май 2012 година, съгласно която: “Посланиците на страни от Европейски Съюз и на Съединени американски щати похвалиха новия закон за конфискацията. ” И още: „Всички сме съгласни, че това е позитивна стъпка, само че това не е окончателната цел, тъй като битката против корупцията има потребност и от други мерки“, сподели посланикът на Франция Филип Отие. Посланикът на Англия Джонатан Алън означи, че настоящото в неговата страна законодателство е по-строго от новия закон в България. И представителят на Съединени американски щати Джеймс Уорлик счита, че правата на хората са предпазени, „защото си има правосъдна процедура, през нея би трябвало да се мине ”. „Очевидно е, че един обособен закон в никакъв случай не може да реши всички проблеми, само че най-малко е напредък“, сподели Коре Янсон, дипломат на Дания.
Вече сме наясно какво мислеше преди Радан Кънев за битката с корупцията и какво мисли в този момент, когато написа за Прокопиев, само че към този момент без да има славата на фактор в политиката. Наясно сме и какво мисли юристът на обвинения. Знаем и къде е арбитър Катерина Енчева, откакто подкрепя саботирането на работата на КПКОНПИ. На 15 ноември ще чуем и какво мислят висшите съдии от Гражданската гилдия на Върховен касационен съд, с цел да разберем на чия страна е съдът – на страната на жителите или…?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ