Кольо Стефанов Колев е роден на 16. 03. 1988 г.

...
Кольо Стефанов Колев е роден на 16. 03. 1988 г.
Коментари Харесай

Поезия

Кольо Стефанов Колев е роден на 16. 03. 1988 година в град Монтана. От ранна детска възраст живее в Бургас, където се реалокира фамилията му. Завършва през 2007 година ПТТ "Проф. Д-р Асен Златаров " в Бургас, компетентност мениджмънт в хотелиерството. Негови стихотворения са оповестени в редица вестници и електронни издания. Участва със свое стихотворение в сборника за лирика и прозаичност "Часовниковата кула ". Носител на втора премия в поетичния конкурс "Искри над Бяла " 2017 година През 2016 година излиза първата му стихосбирка "Аз съм там... "

Кубчето на Рубик

Ето...думите са подредени-
като Кубчето на Рубик.
Ребусът на болката-
решен.
И смълчан,
и изумен
виждам какъв брой е непотребен
този куб...
На боеца
върнал се от битка-
жив,
само че до живот сакат,
ордена пиринчен
за заслуги -
гордо на гърдите
окачен.

В търсене на Рая

Тази улица няма ли край?
Пряка по която да свием?
Почти съм сигурен
Раят,
в близката директна се крие.
Но директна - не виждам.
Само напряко...
Тази улица е...стерилна -
неродила
пресечки,
площади.
Само напряко...
Направо...а в края -
кръст(опът),
по(д) който
во век
ще блуждаем.

Не намерили Рая.

Мото

"пестя си силите
с цел да мога да работя
работя
с цел да мога да пребивавам
пребивавам
с цел да си спестявам силите
с цел да мога да работя
с цел да пребивавам
да работя "
Аз,
Скота

Изповед на Оцелелия

Исках да съм друг-
друг сдъвкан вик.
На равни порции плют
по моста
сред двата свята.
Бях роден - със Вик!
Но ето, че пропука
под мен,
и станах спокоен -
обикновено спокоен.
И отегчителен.
Станах оня вял,
шепот постоянен.
За да бъда
"Оцелял! ".
Като всички тях...
Умрелите.

А желаех да съм различен.

Бяг

Все още на моменти
спомените ми се будят
и рухват монументите
на делничната полуда.
За да видя отново пред мен
полетата от детство,
с оня цвят зелен
и мириса - на безкрайност.
По тях да хукна бос-
неосезаем за всяка грижа.
Забравил безконечния въпрос:
Защо, изобщо ни има?

Порязване

Не знам на него ли сме - или не. Но борд е. И е изострен. Порязване. Кърви небе. Със мириса на Господ. Кръв попива във пръстта. Съсирва се и почернява. И от бели семена, никнат стръкове Измама.

Морски сън

Немирници на път - от вятъра извикани. Вълните ще заспят след лудото си бягане, целунати от бряг. И в сънена прегръдка, усмихнати, ще отнесат пясъчните стъпки.

Щом замълчи душа на стихотворец

Никой няма да пита какво е било времето, а за какво са мълчали поетите му.

Бертолт Брехт

Щом замълчи душа на стихотворец
и стане поетът идентичен
с всеки различен - просто човек -
вселената, тъжна, заплаква.

Звездите пулса си стопират
за една дребна парченце от безкрайност.
Толкова дребна, чак не схваща
никой човек, че случва се нещо.

Как да чуят, от делнична олелия,
проглушените хорски души
тишината, която остава,
щом един стихотворец замълчи?

Само вселената, тъжна, си плаче -
тя знае какво е изгубила.
Обикновен човек е поета обаче...
и не е напълно като другите.

В капка мастило

Еуфория след следващото стихче,
само че скоро връщаш се отново
на котата - Никой и Нищо.
И още веднъж си оня простак

за минутка популярен се помислил.
Закачливо намигнал на Бога.
Повярвал във себе си същински,
мощно извикал - Аз мога!!!

А след това... малко дребосъче
с химикалка и листче хартия,
понесло копнежа си безконечен
за величие в капка мастило.

Луд свят

Светът ще тръгне на следващия ден отново,
по булевардите на тихата си полуда.
Богатият ще става по-богат.
Бедняците за хляба ще умуват.

Някой ще направи някъде прелом -
Доброто да спечелва!
И даже културно този свят,
че му има вяра ще се попреструва.

Божества от всякъде ще никнат.
Към небето хора ще редят,
с вяра, пламенни молебствия -
смирено с тях ще се помоли и светът.

А след това...ще поеме отново,
по булевардите на тихата си полуда.
Все същият прочут ни свят -
за момент престорил се на оздравял.

ЧОВЕКА към индивида

Ще ме убиеш, само че зад мен
кипи едно море от полуда!
Замисли се! Аз съм бент-
който извънредно ти е необходим!

В мига, във който падна покосен,
стихията ще се отприщи!
И повлечени, във крайбрежия от тлен,
ще се разбият смислите ти чисти!

Без багаж

на Петър Иванов Кунчев - Левски

Поеха към небесната гара
( от Шипка пътят е кратък),
нарамили Смисъл и Вяра,
опълченци-юнак до юнака!

А той потегли от Шипка надолу,
да среща госпожа Свободата-
полуглух, малко сляп,
и не на двата си крайници.

Ей я на!...И тя го целуна...
Но не беше въобще такава,
каквато я чакаше! Някакъв изверг
му сподели - Аз съм, момче, Свободата!...

...Един просяк-окаян, без нищо,
пое към небесната гара.
-Чакай! Багаж нямаш ли, чичо?
-Имах...на Шипка остана...

Забравих

Всяка горест е толкоз хлъзгава...
Ще падна... Ще си изпочупя очакванията!
През живота не търча към този момент забързано -
тъгите във него, от всякъде дебнат ни!

И вероятно наподобявам някак неподвижен,
само че теренът, споделям ти, сложен е!
А бе време, през тъгите си тичах -
без планиране никакво, никакво чудене.

Но боязън ме е към този момент... Бога ми, боязън ме е!
Вече доста боли, щом вземе се счупи
надеждица някоя, а след това - зарастване,
толкоз дълго... в случай че въобще се случи.

Та по този начин си пребивавам в този момент...
И вероятно наподобявам някак неподвижен.
Забравих какво е, така - през глава,
да хукнеш смел, към едното обичане.

Отломка

Намерих,уморен,
измежду море от скърби, Господи,
щастийце за мен,
на един прелестен остров.
Душата си забих
в средата, като знаме.
Но развя го скоро спокоен
вятърец-Измамааа.
Нещо ми тежи...
Уж всичко е умерено!
И паднах по очи-
спънах се...в отломка.

Пясък в ръката

Какво е стихът ми? -
Пясък в ръката.
Минава през пръстите,
отнася го вятърът.
И не остава нищо
от него във мене.
Какво като стисках
в ръцете вселени?
В ръцете вселени
какво като стисках?!
Отново съм безпаричен
и нямам си нищо!
Отнесен от вятъра,
през пръстите минал -
поетът все пясък
в ръцете е имал.

Последен полет

Знам. Все ще заспите мои криле -
уморили се към този момент да пърхате.
И аз ще падна от тебе, небе,
при всички нормално-побъркани.

Душата ми в последния си полет
ще се взриви, като комета на земята.
А небето ще е сдъвкан спомен,
в пастта на зиналия кратер...

На третия ден

Избледняват иконите.
Снимките - също.
Все по-бездомен
връщам се у дома.
Избледнява мастилото.
Думите глъхнат.
Пребледнели до сиво
тъги ме прегръщат.
Отегчено се смъквам
сам от кръста.
Съмнения нямам:
Аз отново ще възкръсна!
Ще помълча вледенен
в този момент в пещерата.
A на третия ден
ще изброявам приятелите...

Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР