Фаустино Асприля пред Стоичков: Кристиано няма достатъчната подкрепа, за да ликува с титлата на планетата!
Kолумбийската легенда Фаустино Асприля се срещна с Христо Стоичков и екипа на „ Унивижън “, а Камата по традиция подари този диалог на феновете на „ Код Спорт “ по ТВ+. Преди години двамата играха дружно в италианския Парма. С този отбор Асприля победи два пъти с Купата на УЕФА и по един път с Купата на националните купи и Суперкупата на Европа. Асприля опита и от магията на британската Висша лига с екипа на Нюкасъл, когато „ свраките “ на Кевин Кигън най-силно се противопоставяха на доминанта Манчестър Юнайтед, предвождан от сър Алекс Фъргюсън. А с националния тим на Колумбия взе участие на финалите на две международни шампионати.
- Фаустино Асприля, благодаря, че се съгласи да ни приемеш тук в твоя дом за това изявление. За мен това е първото ми посещаване в Колумбия, в град Баранкиля и е в действителност огромно наслаждение да бъдем дружно с теб.
- Удоволствието е напълно за мен, Христо! Радвам се, че си тук в Колумбия, с цел да видиш страната ми и всички да схванат, че тя е спокойна, красива и нищо неприятно не се случва тук. Хората преди 20-ина години мислеха, че сме място, което не може да бъде посетено и е рисково. Затова насладата да бъдеш тук с нас е двойно по-голяма.
- Нека да поговорим за националния тим на Колумбия. Какво мислиш за отбора?
- Смятам, че имаме мощен тим. Преди година в Русия изиграхме едно положително международно състезание. Оставихме отлични усещания с изявите си и може да съжаляваме, че отпаднахме на осминафиналите против Англия. Сигурен съм, че и ти споделяш моето мнение. Може би всички чакаха по-силно показване на Копа Америка през тази година. Отпадането ни от Чили не се одобри добре в родината ми, тъй като всички чакаха съставът ни да се класира най-малко до полуфинал. Но във футбола нищо не е несъмнено и когато не успееш да се концентрираш, губиш. Така стана и с Колумбия. Въпреки това не преставам да настоявам, че имаме качествени играчи, които и за в бъдеще ще ни носят наслада! Видяхме, че продължаваме да подвластен от представянето на мощните ни футболисти като Хамес, Куадрадо, Фалкао… Когато те са в добра форма, нещата се получават.
- Съгласен съм с теб. Мисля, че с връщането на Фалкао на терена, отборът бе още по-ефективен в нахлуване. Нека не забравяме също, че на шампионата на планета в Бразилия Хамес Родригес стана голмайстор.
- Да, по този начин е. Това са съществени фигури, които се потвърдиха освен в националния ни тим, само че и в клубовете, където играят. Всички бяха доста прелестно сюрпризирани от головете на Хамес на международното в Бразилия. Реализираните попадения бяха трамплин за кариерата му. За страдание в Русия не бе толкоз ефикасен пред гола, само че все пак потвърди, че е значим за играта на отбора. Виж, Христо неговата игра не е била на голмайстор в нито един от тимовете в кариерата му. И това е реалност. Фалкао е нещо напълно друго. Хищник в наказателното поле. Ако бъде изтърван за секунда, той към този момент е отбелязал гол и е в прегръдките на съотборниците си. Фалкао е футболист за огромните мачове, тъй като има опит, има самочувствие, а бранителите против него имат почит! За мен той е сплотяваща фигура…
- Колумбия е доста борбен тим. Знаем го от историята. Още от времето, когато играеше и ти. По това време в състава беше и Карлос Валдерама. Един в действителност голям дух на спечелили. Продължава ли той да съществува в днешния тим на Колумбия?
- Мисля, че да, тъй като това не може да изчезне. Всеки колумбиец го носи в кръвта си. Нашето потомство потвърди на всички останали, че в действителност можем да реализираме огромни триумфи и да побеждаваме против всеки противник. Показахме качествени игри на международните шампионати тогава и в този момент момчетата желаят да вървят по пътеката, утъпкана от нас. Имат все по-голяма религия в личните си сили и го демонстрират в целия свят. Днес колумбийци играят в едни от най-силните тимове в света.
- Как ще коментираш борбата сред тимовете от Южна Америка - Бразилия, Аржентина, Колумбия, Уругвай с водачите в Европа?
- На последното международно състезание в Русия се видя, че европейците имат предимство. Франция победи с купата след триумф над Хърватия. Южноамериканските тимове Уругвай и Бразилия отпаднаха на четвъртфиналите и това не се одобри добре в целия континент. Отборите от Стария континент играха по-дисциплинирано, тактически бяха по-добре готови от противниците им. И това даде отражение. Въпреки това, както ти загатнах имаше положителни мачове от страна на Колумбия и Уругвай. Според мен съставите на Аржентина и Бразилия бяха разочарованието на последното международно състезание. Видя какви рецензии имаше от страна на медиите по техен адрес.
- Спомена, че Колумбия е доста мощен тим, само че доста зависи от Хамес Родригес. Виждаш ли някакво развиване при него?
- Да, несъмнено! Самият факт, че ти ми задаваш този въпрос, значи, че и на теб ти е направил усещане. Ти най-добре знаеш, че всички тимове зависят от звездите си. Когато тези футболисти са в действителност доста положителни, тогава нормално се получава по този начин, че отборите им развиват взаимозависимост и не могат без тях. Колумбия е образец с Хамес и Фалкао, само че можем да кажем същото и за Меси в Аржентина. Когато Луис Суарес не играе за Уругвай, тимът им не е същият. Перуанците нямат толкоз изявена звезда и в действителност са мощни повече като тим. В другите отбори обаче, когато има в действителност мощни единици, е обикновено да се усеща неналичието им. От всички тимове в Южна Америка, сякаш минимум подвластни са бразилците от Неймар. Там обаче има още доста други звезди. Това отличава играчите с темперамент от останалите. Отсъствието им се вижда незабавно.
- Тино, ти познаваш добре един колумбийски пълководец, който стана треньор на Мексико – професор Осорио. Какво мислиш за него?
- Професорът в действителност подхожда научно към футбола. Гледа мачове през цялата година. Той живее с футбола и за футбола. Треньор, който обича доста нападателната игра. Мексико имаше потребност от това при присъединяване си на огромни конгреси, тъй като до момента им липсваше до известна степен почитание от страна на противниците и да всяват почит. Винаги бяха леко затворени, до момента в който той ги хвърля самоуверено напред. Важното е, че към този момент не се опасяват и играят със самочувствие. Те са извънредно рискови, когато играят на контраофанзива. Много са бързи и бранителите мъчно разгадават пасовете им. Професорът напипа тези особености и видяхме, че значително ги приложи в Русия. Например, като треньор на Атлетико Насионал, той в никакъв случай не приложи такава тактичност. Мисля, че той съумя да научи играчите в тима на Мексико да следват неговите инструкции и да излизат за победа във всеки мач. Той е извънреден пълководец и в действителност прелестен човек. Предполагам, че и ти си се убедил в това.
- Гуардадо, Хименес, Чичарито, Лосано, Ерера… Много играчи, които през днешния ден са в европейски тимове. Силни единици. Как виждаш този тим?
- Мексиканците играят хубав футбол. Обичат да поемат опасности. Тичат доста. Винаги се показват добре на международните шампионати. Понякога не им доближава само убеденост. Те нямат историята на великите сили, само че постоянно могат да поднесат изненада. Историята го демонстрира. Все още им липсва последната стъпка – да ликуват със международната купа, само че самичък виждаш каква е конкуренцията – жестока. Аз считам, че те вървят по верен път и доста скоро ще ги забележим в борба за медалите на шампионати на планетата.
- А когато се събудиш заран и отвориш очи, кой е тимът, за който се сещаш? Кой е съставът, който съгласно теб играе най-хубавия футбол?
- Христо, да ти призная, когато се събудя, първо пия кафе и по-късно мисля за футбол. През годините най-вече съм харесвал Бразилия. Те постоянно имат нещо неповторимо в състава си. Излишно е да загатвам какъв брой велики играчи са били част от петкратния международен първенец. Когато има огромен конгрес, те постоянно са любимци. На шампионата в Бразилия бяха унизени от Германия, само че коя велика страна не е преживявала тежък миг. Сегашният тим на Бразилия играе в действителност доста добре. Тимът, който имат сега съумя да направи нещо, което от дълго време не беше ставало. Съперниците им излизат против тях със боязън. Това беше една забравена традиция след толкоз доста неуспехи и даже някои тежки загуби. Имаше интервали, в които си отиваха безславно от международни шампионати, а на Копа Америка не успяваха да минат и през първия кръг. Този почит към тях беше загубен за известно време. Сега той е още веднъж тук след мощните им игри. Има още едно значимо нещо. Преди повече разчитаха на нападението си, а през днешния ден са отбор, на който е доста мъчно да вкараш гол. А в офанзивата си имат играчи, които в действителност накланят везните в тяхна изгода и могат да решат всеки мач във всеки един миг.
- Има доста играчи, за които шампионата на планетата през 2022 година ще е последно. Например Кристиано Роналдо, Меси... А тези двама футболисти в действителност ли са толкоз положителни колкото всички си мислят? Какво е твоето мнение?
- Мисля, че да. Те го потвърждават непрекъснато. Чупят връх след връх. А да се задържиш повече от 10 години на върха на международния футбол е в действителност доста комплицирано. Освен това играят в тимове, които на сезон имат повече от 70 мача. На международното обаче е по-различно. Там имаш единствено 6-7 мача и с цел да успееш, би трябвало да имаш зад себе си мощен тим, който да ти оказва помощ. При Меси нещата не са розови… Не мисля, че съотборниците му могат да му оказват помощ. Проблемите при „ гаучосите “ са в отбрана! Не виждам мощни единици там. Проблеми, които не се вземат решение с години. И най-после какво се получава – Меси е отговорен, че Аржентина не е международен първенец. Това е неуместно! Един състезател не е задоволителен. Същото е и с Кристиано Роналдо. И той няма достатъчната поддръжка, с цел да ликува с купата на планетата!
- Тино, доста благодаря за това, че ни посрещна тук, в твоя дом – град Баранкиля. Наистина си прекарваме отлично тук.
- Трябва да идваш по-често на посетители! Хайде да тръгваме, че някъде ни чакат най-малко 10 красиви дами. (Смеят се).
- Преди това обаче да ми отговориш - международното състезание ли е най-хубавото събитие, което си изживял като състезател?
- Мнението ми е, че да. Всички футболисти мечтаем за това още от люлката. Още от деца желаеме да станем професионални футболисти и един ден да облечем фланелката на родината и с нея да играем на международно състезание. Това е най-голямата наслада, която може да изпита един футболист.
- И финален въпрос - какво прави толкоз специфични международните шампионати? Защото са обществен празник или тъй като са едни от най-оспорваните надпревари?
- Мнението ми е, че единствено на мондиал човек може да играе против най-хубавите играчи от най-големите футболни сили в света. Това е прелестна опция, с цел да може да види действителното си равнище и да бъде част от света на най-хубавите, които постоянно печелят купата.
- Фаустино Асприля, благодаря, че се съгласи да ни приемеш тук в твоя дом за това изявление. За мен това е първото ми посещаване в Колумбия, в град Баранкиля и е в действителност огромно наслаждение да бъдем дружно с теб.
- Удоволствието е напълно за мен, Христо! Радвам се, че си тук в Колумбия, с цел да видиш страната ми и всички да схванат, че тя е спокойна, красива и нищо неприятно не се случва тук. Хората преди 20-ина години мислеха, че сме място, което не може да бъде посетено и е рисково. Затова насладата да бъдеш тук с нас е двойно по-голяма.
- Нека да поговорим за националния тим на Колумбия. Какво мислиш за отбора?
- Смятам, че имаме мощен тим. Преди година в Русия изиграхме едно положително международно състезание. Оставихме отлични усещания с изявите си и може да съжаляваме, че отпаднахме на осминафиналите против Англия. Сигурен съм, че и ти споделяш моето мнение. Може би всички чакаха по-силно показване на Копа Америка през тази година. Отпадането ни от Чили не се одобри добре в родината ми, тъй като всички чакаха съставът ни да се класира най-малко до полуфинал. Но във футбола нищо не е несъмнено и когато не успееш да се концентрираш, губиш. Така стана и с Колумбия. Въпреки това не преставам да настоявам, че имаме качествени играчи, които и за в бъдеще ще ни носят наслада! Видяхме, че продължаваме да подвластен от представянето на мощните ни футболисти като Хамес, Куадрадо, Фалкао… Когато те са в добра форма, нещата се получават.
- Съгласен съм с теб. Мисля, че с връщането на Фалкао на терена, отборът бе още по-ефективен в нахлуване. Нека не забравяме също, че на шампионата на планета в Бразилия Хамес Родригес стана голмайстор.
- Да, по този начин е. Това са съществени фигури, които се потвърдиха освен в националния ни тим, само че и в клубовете, където играят. Всички бяха доста прелестно сюрпризирани от головете на Хамес на международното в Бразилия. Реализираните попадения бяха трамплин за кариерата му. За страдание в Русия не бе толкоз ефикасен пред гола, само че все пак потвърди, че е значим за играта на отбора. Виж, Христо неговата игра не е била на голмайстор в нито един от тимовете в кариерата му. И това е реалност. Фалкао е нещо напълно друго. Хищник в наказателното поле. Ако бъде изтърван за секунда, той към този момент е отбелязал гол и е в прегръдките на съотборниците си. Фалкао е футболист за огромните мачове, тъй като има опит, има самочувствие, а бранителите против него имат почит! За мен той е сплотяваща фигура…
- Колумбия е доста борбен тим. Знаем го от историята. Още от времето, когато играеше и ти. По това време в състава беше и Карлос Валдерама. Един в действителност голям дух на спечелили. Продължава ли той да съществува в днешния тим на Колумбия?
- Мисля, че да, тъй като това не може да изчезне. Всеки колумбиец го носи в кръвта си. Нашето потомство потвърди на всички останали, че в действителност можем да реализираме огромни триумфи и да побеждаваме против всеки противник. Показахме качествени игри на международните шампионати тогава и в този момент момчетата желаят да вървят по пътеката, утъпкана от нас. Имат все по-голяма религия в личните си сили и го демонстрират в целия свят. Днес колумбийци играят в едни от най-силните тимове в света.
- Как ще коментираш борбата сред тимовете от Южна Америка - Бразилия, Аржентина, Колумбия, Уругвай с водачите в Европа?
- На последното международно състезание в Русия се видя, че европейците имат предимство. Франция победи с купата след триумф над Хърватия. Южноамериканските тимове Уругвай и Бразилия отпаднаха на четвъртфиналите и това не се одобри добре в целия континент. Отборите от Стария континент играха по-дисциплинирано, тактически бяха по-добре готови от противниците им. И това даде отражение. Въпреки това, както ти загатнах имаше положителни мачове от страна на Колумбия и Уругвай. Според мен съставите на Аржентина и Бразилия бяха разочарованието на последното международно състезание. Видя какви рецензии имаше от страна на медиите по техен адрес.
- Спомена, че Колумбия е доста мощен тим, само че доста зависи от Хамес Родригес. Виждаш ли някакво развиване при него?
- Да, несъмнено! Самият факт, че ти ми задаваш този въпрос, значи, че и на теб ти е направил усещане. Ти най-добре знаеш, че всички тимове зависят от звездите си. Когато тези футболисти са в действителност доста положителни, тогава нормално се получава по този начин, че отборите им развиват взаимозависимост и не могат без тях. Колумбия е образец с Хамес и Фалкао, само че можем да кажем същото и за Меси в Аржентина. Когато Луис Суарес не играе за Уругвай, тимът им не е същият. Перуанците нямат толкоз изявена звезда и в действителност са мощни повече като тим. В другите отбори обаче, когато има в действителност мощни единици, е обикновено да се усеща неналичието им. От всички тимове в Южна Америка, сякаш минимум подвластни са бразилците от Неймар. Там обаче има още доста други звезди. Това отличава играчите с темперамент от останалите. Отсъствието им се вижда незабавно.
- Тино, ти познаваш добре един колумбийски пълководец, който стана треньор на Мексико – професор Осорио. Какво мислиш за него?
- Професорът в действителност подхожда научно към футбола. Гледа мачове през цялата година. Той живее с футбола и за футбола. Треньор, който обича доста нападателната игра. Мексико имаше потребност от това при присъединяване си на огромни конгреси, тъй като до момента им липсваше до известна степен почитание от страна на противниците и да всяват почит. Винаги бяха леко затворени, до момента в който той ги хвърля самоуверено напред. Важното е, че към този момент не се опасяват и играят със самочувствие. Те са извънредно рискови, когато играят на контраофанзива. Много са бързи и бранителите мъчно разгадават пасовете им. Професорът напипа тези особености и видяхме, че значително ги приложи в Русия. Например, като треньор на Атлетико Насионал, той в никакъв случай не приложи такава тактичност. Мисля, че той съумя да научи играчите в тима на Мексико да следват неговите инструкции и да излизат за победа във всеки мач. Той е извънреден пълководец и в действителност прелестен човек. Предполагам, че и ти си се убедил в това.
- Гуардадо, Хименес, Чичарито, Лосано, Ерера… Много играчи, които през днешния ден са в европейски тимове. Силни единици. Как виждаш този тим?
- Мексиканците играят хубав футбол. Обичат да поемат опасности. Тичат доста. Винаги се показват добре на международните шампионати. Понякога не им доближава само убеденост. Те нямат историята на великите сили, само че постоянно могат да поднесат изненада. Историята го демонстрира. Все още им липсва последната стъпка – да ликуват със международната купа, само че самичък виждаш каква е конкуренцията – жестока. Аз считам, че те вървят по верен път и доста скоро ще ги забележим в борба за медалите на шампионати на планетата.
- А когато се събудиш заран и отвориш очи, кой е тимът, за който се сещаш? Кой е съставът, който съгласно теб играе най-хубавия футбол?
- Христо, да ти призная, когато се събудя, първо пия кафе и по-късно мисля за футбол. През годините най-вече съм харесвал Бразилия. Те постоянно имат нещо неповторимо в състава си. Излишно е да загатвам какъв брой велики играчи са били част от петкратния международен първенец. Когато има огромен конгрес, те постоянно са любимци. На шампионата в Бразилия бяха унизени от Германия, само че коя велика страна не е преживявала тежък миг. Сегашният тим на Бразилия играе в действителност доста добре. Тимът, който имат сега съумя да направи нещо, което от дълго време не беше ставало. Съперниците им излизат против тях със боязън. Това беше една забравена традиция след толкоз доста неуспехи и даже някои тежки загуби. Имаше интервали, в които си отиваха безславно от международни шампионати, а на Копа Америка не успяваха да минат и през първия кръг. Този почит към тях беше загубен за известно време. Сега той е още веднъж тук след мощните им игри. Има още едно значимо нещо. Преди повече разчитаха на нападението си, а през днешния ден са отбор, на който е доста мъчно да вкараш гол. А в офанзивата си имат играчи, които в действителност накланят везните в тяхна изгода и могат да решат всеки мач във всеки един миг.
- Има доста играчи, за които шампионата на планетата през 2022 година ще е последно. Например Кристиано Роналдо, Меси... А тези двама футболисти в действителност ли са толкоз положителни колкото всички си мислят? Какво е твоето мнение?
- Мисля, че да. Те го потвърждават непрекъснато. Чупят връх след връх. А да се задържиш повече от 10 години на върха на международния футбол е в действителност доста комплицирано. Освен това играят в тимове, които на сезон имат повече от 70 мача. На международното обаче е по-различно. Там имаш единствено 6-7 мача и с цел да успееш, би трябвало да имаш зад себе си мощен тим, който да ти оказва помощ. При Меси нещата не са розови… Не мисля, че съотборниците му могат да му оказват помощ. Проблемите при „ гаучосите “ са в отбрана! Не виждам мощни единици там. Проблеми, които не се вземат решение с години. И най-после какво се получава – Меси е отговорен, че Аржентина не е международен първенец. Това е неуместно! Един състезател не е задоволителен. Същото е и с Кристиано Роналдо. И той няма достатъчната поддръжка, с цел да ликува с купата на планетата!
- Тино, доста благодаря за това, че ни посрещна тук, в твоя дом – град Баранкиля. Наистина си прекарваме отлично тук.
- Трябва да идваш по-често на посетители! Хайде да тръгваме, че някъде ни чакат най-малко 10 красиви дами. (Смеят се).
- Преди това обаче да ми отговориш - международното състезание ли е най-хубавото събитие, което си изживял като състезател?
- Мнението ми е, че да. Всички футболисти мечтаем за това още от люлката. Още от деца желаеме да станем професионални футболисти и един ден да облечем фланелката на родината и с нея да играем на международно състезание. Това е най-голямата наслада, която може да изпита един футболист.
- И финален въпрос - какво прави толкоз специфични международните шампионати? Защото са обществен празник или тъй като са едни от най-оспорваните надпревари?
- Мнението ми е, че единствено на мондиал човек може да играе против най-хубавите играчи от най-големите футболни сили в света. Това е прелестна опция, с цел да може да види действителното си равнище и да бъде част от света на най-хубавите, които постоянно печелят купата.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ