Вътрешен враг
Колоните с военна техника, кръстосващи по украинските пътища, станаха обикновено събитие с началото на гражданската война в източната част на страната. Но в края на септември военните колони смениха направлението си и се насочиха на запад - към Закарпатската област, в която живеят над 150 хиляди етнически унгарци, които в последните месеци бяха нарочени за новите сепаратисти в Украйна. Целта на тези военни, 800 на брой само че някои данни, е да възстановят гарнизона в Берегово - единствения град в региона, в който етническите унгарци са половината от популацията.
През последните дни украинският министър на външните работи Павел Климкин заплаши да изгони унгарския консул Матияш Силади, резидентиращ в Берегово, а външният министър на Унгария Петер Сиярто беше включен в "разстрелния " лист на уеб страницата "Миротворец ", съдържащ враговете на Украйна. Причината - Сиярто съобщи обществено, че до момента в който Петро Порошенко е президент на Украйна, няма да спре разпалването на злоба към унгарското малцинство, тъй като по този метод Порошенко вярвал, че може да усили извънредно ниската си социална поддръжка сега.
Дипломатическият спор сред двете страни ескалира в края на септември, откакто в сряда, 19-ти, организация "Укринформ " разгласява видео, което демонстрира по какъв начин унгарският консул Силади връчва паспорти на украински жители на тържествена гала в Берегово, и ги поучава да пазят това в загадка от държавните органи. На записа се чува и по какъв начин новите маджарски жители произнасят клетва за честност, и по-специално думите: "Кълна се да считам Унгария за своя татковина. Да бъда правилен жител, да пазя и да послужвам на Унгария. Бог, да ми оказва помощ! " Да не забравяме, че това са не просто маджарски паспорти, а входен билет за целия Европейски съюз.
Украинската прокуратура образува дело за държавна измяна против украинците, които получават паспортите, а външният министър Климкин изиска консулът Силади да напусне страната и дефинира случилото се като "червена линия " в връзките с Будапеща. Колегата му Петер Сиярто също даде обещание да отговори с реципрочност и да покаже вратата на някой от украинските консули.
По-късно, на 21 септември, Климкин в изявление за радио "Новое время " призна, че Закарпатието е опасен район "от позиция на хибридните способи ". Явно, тази засукана дефиниция скрива страха на Киев пред появяването на нов сепаратистки район. Той, несъмнено, незабавно упрекна Русия като една от страните, които биха имали изгода от взривяването на обстановката в Закарпатието. Климкин сподели: "Имаме и други райони с национални малцинства: румънско и българско. Прекрасно разбираме по какъв начин Русия работи измежду румънското и българското малцинство. Русия може и ще се усъвършенства в потреблението на хибридните способи ".
Това е типичен случай на прекачване на проблемите от болната на хубавичко глава. Повод за спорът на Киев с Будапеща, а и със личните му жители в Закарпатската област, е скандалната просветителна промяна от 2017 година Да напомним, че тъкмо преди година в Украйна бе признат нов закон за образованието, който планува малцинствата да изгубят досегашното си право да имат учебни заведения, в които предметите да се учат на майчиния им език до края на междинното обучение. До 2020 година в учебните заведения на националните малцинства предметите ще се учат на родния им език до пети клас, а след тази година те ще изгубят и тази привилегия и ще останат единствено с обособени часове по майчин език. Впрочем един от претекстовете бе, че точно зрелостниците от унгарските гимназии в Закарпатието не могат да пишат вярно по украински.
Именно от 1 септември т година влязоха в действие ограничавания за учебните заведения на националните малцинства.
Законът бе неодобрен остро от Унгария, Румъния, Полша, Русия, Гърция и Венецианската комисия към Съвета на Европа, само че в България управляващите в лицето на ГЕРБ реагираха умерено едвам след напън от страна на медиите и обществото. За съпоставяне, румънският президент Клаус Йоханис анулира тогава планувана аудиенция в Украйна, а Унгария стартира да блокира срещите във формат "Украйна-НАТО " и гневно да подлага на критика Киев за буйството на национализма. Българският президент Румен Радев пък организира диалози с сътрудника си Порошенко, на която получи уверения, че езиковите права на над 180-хилядната българска общественост в Украйна ще бъдат предпазени. Тези дни вицепрезидентът Илиана Йотова ще посети Южна Бесарабия, където с изключение на срещи с представители на българското малцинство ще повдигне и въпроса за проучването на българския език и за гаранции от страна на украинските управляващи, че рестриктивният по отношение на малцинствата закон за образованието няма да засегне правата на българите. Със сигурност госпожа Йотова ще получи нужните уверения. Големият въпрос е дали може да им се има вяра на днешните украински управляващи, които са в плен на националистически и шовинистични трендове, които не вършат нищо против действително съществуващи фашистки военизирани групировки, които отхвърлят да изпълнят рекомендациите на ПАСЕ за смяната на този закон. На тази власт, която търси одобряване на украинската еднаквост чрез спорове с малцинствата, чрез репресии против съветския език, на който приказва в бита две трети от страната, която търси борба на историческа тематика със прилежащи страни (Полша например), та на тази власт религия не може да има.
Има обаче и втори миг, който изяснява за какво българската реакция не е толкоз остра. Огромната част от българските учебни заведения в Украйна са в действителност неделни такива или са някакви други центрове, които са част от извънучилищните действия. Когато външният министър Екатерина Захариева сподели: "Така наречените български учебни заведения в Украйна не са български ", тя бе права, тъй като в дребното съществени и гимназиални учебни заведения българският език се учи като непознат, въпреки това да е мотив за позор за българската страна. Т.е. обстановката с българските учебни заведения не пречи на украинските националисти, съсредоточени върху образуването на моноетническа нация с един език и една черква. Но тази обстановка е комфортна и за настоящето българско управление, което си намира комфортен мотив да не се опълчва на дискриминационната политика на Киев по отношение на малцинствата и пътьом да извоюва още повече права за нашата общественост.
За разлика от нас унгарците имат (при по-малка численост) над 70 учебни заведения с преподаване напълно на маджарски език и три университета в Берегово, Ужгород и Мукачево. За разлика от нас унгарците организират целенасочена политика по отношение на своето малцинство. Освен раздаването на паспорти, което е и метод за увеличение на унгарското население, редица неправителствени организации работят непосредствено с малцинството, което напряга украинците. Освен това има държавна стратегия за финансово подкрепяне на предприемачите от Закарпатието. Според организация РИА "Новости " това става в такива размери, че Службата за сигурност на Украйна е завела дело против държавния маджарски фонд "Еган Еде ", който към този момент е заделил за локални предприемачи заеми за 100 млн. евро и над хиляда от тях към този момент са били подкрепени. Фондът с пет районни офиса (Представяте ли си български държавен фонд с пет офиса в Южна Бесарабия?) е разследван, тъй като украинците считат, че той прави "финансиране на физически и юридически лица на територията на Украйна за смяна на границите на територията и държавната граница ". Това дело за фракционизъм в допълнение усложни връзките сред Киев и Будапеща.
Напрежението в Закарпатието скоро няма да утихне. Извършват се наказателни акции против обекти на унгарското малцинство - запален бе културният център в Ужгород, офиси и коли на предприемачи, които локалният, назначен от Киев, губернатор Генадий Москал свързва с "дългата ръка на Москва ", само че не и с украинските националисти. В същото време партията "Йобик ", съдружник на премиера Виктор Орбан, предлага Унгария да изиска териториална автономност за унгарците в Береговски регион на Закарпатска област, където те са съвсем половината от популацията и културна автономност за останалата част от региона. Това, в случай че стане, неизбежно ще разпали още пристрастеностите, тъй като украинските управляващи виждат страната си единствено и само като унитарна (единна) страна, което е и една от предпоставките за споровете в тази страна. Както споделя пред РИА "Новости " ръководителят на Световния съвет на непризнатото от Киев малцинство на подкарпатските русини Михаил Тяско: "Програмата на властта се свежда по елементарна, само че неизпълнима формула: Украйна е унитарна страна и до момента в който политиците не стартират да мислят по различен метод, Закарпатието ще си остане вътрешен зложелател за Украйна. "
В този район на Украйна надали ще станем очевидци на събития, сходни на кримските от 2014 година Ситуацията надалеч не е същата, несъмнено няма да забележим същински сепаратистки дейности, само че че украинците с желанието си да основат изкуствено моноетническа нация сътвориха още един абсцес върху болното тяло на страната си е ясно очевидно.
.jpg )
Опожареният при започване на годината маджарски културен център в Ужгород. Киев упрекна Русия за палежа
През последните дни украинският министър на външните работи Павел Климкин заплаши да изгони унгарския консул Матияш Силади, резидентиращ в Берегово, а външният министър на Унгария Петер Сиярто беше включен в "разстрелния " лист на уеб страницата "Миротворец ", съдържащ враговете на Украйна. Причината - Сиярто съобщи обществено, че до момента в който Петро Порошенко е президент на Украйна, няма да спре разпалването на злоба към унгарското малцинство, тъй като по този метод Порошенко вярвал, че може да усили извънредно ниската си социална поддръжка сега.
Дипломатическият спор сред двете страни ескалира в края на септември, откакто в сряда, 19-ти, организация "Укринформ " разгласява видео, което демонстрира по какъв начин унгарският консул Силади връчва паспорти на украински жители на тържествена гала в Берегово, и ги поучава да пазят това в загадка от държавните органи. На записа се чува и по какъв начин новите маджарски жители произнасят клетва за честност, и по-специално думите: "Кълна се да считам Унгария за своя татковина. Да бъда правилен жител, да пазя и да послужвам на Унгария. Бог, да ми оказва помощ! " Да не забравяме, че това са не просто маджарски паспорти, а входен билет за целия Европейски съюз.
Украинската прокуратура образува дело за държавна измяна против украинците, които получават паспортите, а външният министър Климкин изиска консулът Силади да напусне страната и дефинира случилото се като "червена линия " в връзките с Будапеща. Колегата му Петер Сиярто също даде обещание да отговори с реципрочност и да покаже вратата на някой от украинските консули.
По-късно, на 21 септември, Климкин в изявление за радио "Новое время " призна, че Закарпатието е опасен район "от позиция на хибридните способи ". Явно, тази засукана дефиниция скрива страха на Киев пред появяването на нов сепаратистки район. Той, несъмнено, незабавно упрекна Русия като една от страните, които биха имали изгода от взривяването на обстановката в Закарпатието. Климкин сподели: "Имаме и други райони с национални малцинства: румънско и българско. Прекрасно разбираме по какъв начин Русия работи измежду румънското и българското малцинство. Русия може и ще се усъвършенства в потреблението на хибридните способи ".
Това е типичен случай на прекачване на проблемите от болната на хубавичко глава. Повод за спорът на Киев с Будапеща, а и със личните му жители в Закарпатската област, е скандалната просветителна промяна от 2017 година Да напомним, че тъкмо преди година в Украйна бе признат нов закон за образованието, който планува малцинствата да изгубят досегашното си право да имат учебни заведения, в които предметите да се учат на майчиния им език до края на междинното обучение. До 2020 година в учебните заведения на националните малцинства предметите ще се учат на родния им език до пети клас, а след тази година те ще изгубят и тази привилегия и ще останат единствено с обособени часове по майчин език. Впрочем един от претекстовете бе, че точно зрелостниците от унгарските гимназии в Закарпатието не могат да пишат вярно по украински.
Именно от 1 септември т година влязоха в действие ограничавания за учебните заведения на националните малцинства.
Законът бе неодобрен остро от Унгария, Румъния, Полша, Русия, Гърция и Венецианската комисия към Съвета на Европа, само че в България управляващите в лицето на ГЕРБ реагираха умерено едвам след напън от страна на медиите и обществото. За съпоставяне, румънският президент Клаус Йоханис анулира тогава планувана аудиенция в Украйна, а Унгария стартира да блокира срещите във формат "Украйна-НАТО " и гневно да подлага на критика Киев за буйството на национализма. Българският президент Румен Радев пък организира диалози с сътрудника си Порошенко, на която получи уверения, че езиковите права на над 180-хилядната българска общественост в Украйна ще бъдат предпазени. Тези дни вицепрезидентът Илиана Йотова ще посети Южна Бесарабия, където с изключение на срещи с представители на българското малцинство ще повдигне и въпроса за проучването на българския език и за гаранции от страна на украинските управляващи, че рестриктивният по отношение на малцинствата закон за образованието няма да засегне правата на българите. Със сигурност госпожа Йотова ще получи нужните уверения. Големият въпрос е дали може да им се има вяра на днешните украински управляващи, които са в плен на националистически и шовинистични трендове, които не вършат нищо против действително съществуващи фашистки военизирани групировки, които отхвърлят да изпълнят рекомендациите на ПАСЕ за смяната на този закон. На тази власт, която търси одобряване на украинската еднаквост чрез спорове с малцинствата, чрез репресии против съветския език, на който приказва в бита две трети от страната, която търси борба на историческа тематика със прилежащи страни (Полша например), та на тази власт религия не може да има.
Има обаче и втори миг, който изяснява за какво българската реакция не е толкоз остра. Огромната част от българските учебни заведения в Украйна са в действителност неделни такива или са някакви други центрове, които са част от извънучилищните действия. Когато външният министър Екатерина Захариева сподели: "Така наречените български учебни заведения в Украйна не са български ", тя бе права, тъй като в дребното съществени и гимназиални учебни заведения българският език се учи като непознат, въпреки това да е мотив за позор за българската страна. Т.е. обстановката с българските учебни заведения не пречи на украинските националисти, съсредоточени върху образуването на моноетническа нация с един език и една черква. Но тази обстановка е комфортна и за настоящето българско управление, което си намира комфортен мотив да не се опълчва на дискриминационната политика на Киев по отношение на малцинствата и пътьом да извоюва още повече права за нашата общественост.
За разлика от нас унгарците имат (при по-малка численост) над 70 учебни заведения с преподаване напълно на маджарски език и три университета в Берегово, Ужгород и Мукачево. За разлика от нас унгарците организират целенасочена политика по отношение на своето малцинство. Освен раздаването на паспорти, което е и метод за увеличение на унгарското население, редица неправителствени организации работят непосредствено с малцинството, което напряга украинците. Освен това има държавна стратегия за финансово подкрепяне на предприемачите от Закарпатието. Според организация РИА "Новости " това става в такива размери, че Службата за сигурност на Украйна е завела дело против държавния маджарски фонд "Еган Еде ", който към този момент е заделил за локални предприемачи заеми за 100 млн. евро и над хиляда от тях към този момент са били подкрепени. Фондът с пет районни офиса (Представяте ли си български държавен фонд с пет офиса в Южна Бесарабия?) е разследван, тъй като украинците считат, че той прави "финансиране на физически и юридически лица на територията на Украйна за смяна на границите на територията и държавната граница ". Това дело за фракционизъм в допълнение усложни връзките сред Киев и Будапеща.
Напрежението в Закарпатието скоро няма да утихне. Извършват се наказателни акции против обекти на унгарското малцинство - запален бе културният център в Ужгород, офиси и коли на предприемачи, които локалният, назначен от Киев, губернатор Генадий Москал свързва с "дългата ръка на Москва ", само че не и с украинските националисти. В същото време партията "Йобик ", съдружник на премиера Виктор Орбан, предлага Унгария да изиска териториална автономност за унгарците в Береговски регион на Закарпатска област, където те са съвсем половината от популацията и културна автономност за останалата част от региона. Това, в случай че стане, неизбежно ще разпали още пристрастеностите, тъй като украинските управляващи виждат страната си единствено и само като унитарна (единна) страна, което е и една от предпоставките за споровете в тази страна. Както споделя пред РИА "Новости " ръководителят на Световния съвет на непризнатото от Киев малцинство на подкарпатските русини Михаил Тяско: "Програмата на властта се свежда по елементарна, само че неизпълнима формула: Украйна е унитарна страна и до момента в който политиците не стартират да мислят по различен метод, Закарпатието ще си остане вътрешен зложелател за Украйна. "
В този район на Украйна надали ще станем очевидци на събития, сходни на кримските от 2014 година Ситуацията надалеч не е същата, несъмнено няма да забележим същински сепаратистки дейности, само че че украинците с желанието си да основат изкуствено моноетническа нация сътвориха още един абсцес върху болното тяло на страната си е ясно очевидно.
Опожареният при започване на годината маджарски културен център в Ужгород. Киев упрекна Русия за палежа
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ