Колкото повече остаряваме, толкова повече разбираме
Колкото повече остаряваме, толкоз повече си даваме сметка за същински значимите неща.
Не е значимо непременно да ни харесват. Важно е да ни почитат.
Не можем да угодим на всички. Важното е да не изневеряваме на себе си и на своите правила.
Не може да останат всички до нас вечно. Важното е да останат скъпите и откровените.
Колкото повече време минава, толкоз повече осъзнаваме какъв брой е къс животът, с цел да го пропиляваме в опити да отговорим на непознатите упования, да се съобразим с непознатите рецензии, да удовлетворим непознатите стремежи и потребности.
С времето все по-осезаемо усещаме разликата сред хората, които в действителност ни обичат, и тези, които се грижат за личното си улеснение и гледат своите ползи.
Неслучайно хората са споделили „ Ако младостта знаеше, в случай че старостта можеше… “. И до момента в който всеки не изстрада своя опит и не измине своя път, не има вяра, че всичко в последна сметка се свежда до това да сме били щастливи, да сме се осмелявали повече, да сме желали и да сме давали, да сме се борили за фантазиите си.
Цветелина Велчева
