Колкото повече научаваме за света и Космоса, толкова повече ни

...
Колкото повече научаваме за света и Космоса, толкова повече ни
Коментари Харесай

Ос на злото: Къде се намира нашата Слънчева система

Колкото повече научаваме за света и Космоса, толкоз повече ни се постанова да се отхвърляме от визиите за личната си значителност. Открихме, че светът не е центърът на Вселената, към който се въртят всички обекти. След това открихме, че Земята се върти към Слънцето, и повярвахме, че вместо това тя е центърът на Вселената.

(Във видеото може да научите повече за: Според ново изследване първият живот в нашата слънчева система може да се е зародил на Марс)

Сега към този момент знаем, че и това не е по този начин. Отказвайки се от концепциите за личната си значителност, в този момент използваме правилото на Коперник и неговия осъвременен астрономически близнак - космологичния принцип; ние на Земята не сме в центъра на Вселената, нито заемаме привилегирована част в нея.

Макар че областите в пространството могат да се разграничават - да вземем за пример Голямото нищо - гледана в задоволително огромен мащаб, Вселената е изотропна и хомогенна, или идентична, където и да се намирате в нея.

Why Does Our Solar System Align With The Axis Of Evil? - IFLScience
— Kyle Taylor (@KyleTay20932880)
Нарушаването на този принцип би било голямо. Не толкоз огромно, колкото в случай че се нарушат законите на термодинамиката, само че въпреки всичко е огромно.

" Принципът на Коперник е крайъгълен камък на по-голямата част от астрономията, приема се без подозрение и играе значима роля в доста статистически проби за жизнеспособността на космологичните модели " , изяснява Алберт Стебинс от Фермилаб.

" То е и належащо разследване от по-силното допускане на Космологичния принцип: а точно, че освен не живеем в специфична част от Вселената, само че и че няма специфични елементи от Вселената - всичко е еднообразно на всички места (до статистическа вариация) ", споделя още Стебинс.

" Това е доста комфортен принцип, защото допуска, че тук и в този момент е същото като там и в този момент, а тук и тогава е същото като там и тогава. Не е належащо да гледаме обратно във времето на настоящето си място, с цел да забележим по какъв начин е изглеждала Вселената в предишното - можем просто да погледнем доста надалеч и поради огромното време за пътешестване на светлината, гледаме далечна част от Вселената в далечното минало. Като се има поради Космологичният принцип, тяхното минало е същото като нашето минало ",  споделя Алберт.

Но при проучването на галактическия микровълнов декор (КМВ) - остатъчното излъчване от към 400 000 години след началото на Вселената, което е едва доловимо и прониква в цялата позната Вселена - няколко екипа са разкрили явни нарушавания на този принцип. 

Some images of planets in our solar system
By Erick Rio
— Black Hole (@konstructivizm)
Ако правилото (и настоящето ни схващане за физиката) са в действие, първата светлина, която е почнала пътуването си, когато горещата ранна Вселена се е охладила, би трябвало да има почти една и съща температура, като се изключи дребни температурни съмнения.

" Мисиите COBE и WMAP на НАСА мериха, че температурата на CMB е 2,726 Келвина (приблизително -270 градуса по Целзий) съвсем на всички места на небето ", изяснява Европейската галактическа организация. " Почти " е най-важният фактор тук, тъй като дребните съмнения в температурата, единствено с парченце от градуса, съставляват разлики в плътността на структурата, както в дребни, по този начин и в огромни мащаби, които са били налице незабавно след образуването на Вселената. Те могат да бъдат показани като семена за местата, където вероятно ще израснат галактиките " , изяснява Стебинс.

Разделянето на CMB на сегменти разрешава да се проучват разпределенията на температурите. Когато разделите CMB на по-малки сегменти (диполът е две полукълба, квадруполът е разграничен на четвъртини и т.н.) и ги сравните, разпределението на температурата в тези райони би трябвало да наподобява изцяло инцидентно. Горещите и студените области в квадрупола не би трябвало да подхождат на горещите и студените области в октупола. Но в този случай те подхождат.

Тъй като Вселената е такава, каквато е, още с появяването си тя ни изпрати няколко криви топки. Към прословутото студено леке физиците откриха диря от аномални горещи и студени петна, разпростряли се по оста, наречена в публикация от 2005 година " Ос на злото ". Още по-неприятно е, че тази ос съответствува с нашата слънчева низина (равнината, по която планетите от Слънчевата система обикалят към Слънцето), като температурите " над " Слънчевата система са малко по-студени от температурите " под ".

Това е много необикновен резултат и накара някои да потърсят друга допустима " желана ос " в космологията, като допуснаха, че Вселената въпреки всичко не е хомогенна. В една публикация от 2016 година се показват спиралните галактики, които, наред с други открития, наподобява са по-склонни да бъдат " леворъки ", в сравнение с десноръки.

" В разнообразни наблюдения са докладвани няколко аномалии в посока: разпределението на поляризацията на квазарите, скоростния поток, ръката на спиралните галактики, анизотропията на галактическото ускоряване, анизотропната еволюция на константата на фината конструкция, в това число аномалии в ниските мултиполюси на CMB, като асиметрията на четността на CMB ", се споделя в публикацията.

" Въпреки че равнището на меродавност за всяка обособена особеност не е прекомерно високо, посоката на нареждане на всички тези аномалии е много забележителна, което мощно подсказва общия генезис на тези аномалии " , написа още в публикацията.

Но колкото и странни да са резултатите, те не са били възпроизведени от всички, които са се пробвали. Някои отдават необикновените резултати на статистически неточности, до момента в който други допускат, че фактът, че наподобява, че се подреждат в една линия със слънчевата низина, може да се дължи на това, че микровълновото лъчение е доминирано от локалния напред във времето. Ако статистическите неточности, грешките при събирането на данни и други локални аргументи бъдат отстранени и казусът остане, може да се наложи нова физика. 

В науката от време на време се случват неточности и изключително необикновени резултати, които се поправят посредством по-нататъшно изследване. По-бързите от светлината неутрино се оказаха повреден кабел, а озадачаващите радиоизбухвания се оказаха от микровълнови печки, тъй че дано към момента не се вълнуваме прекомерно. 

Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в 
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР