Божидар Стоилов: Как магистрала “Струма” не се случи в дефилето
“Колкото повече Мечо Пух надничаше, толкоз повече Прасчо го нямаше “, написа Алън Милн в едноименната си книга. Така е и с автомагистрала “Струма ” през Кресненското дефиле – колкото повече се говореше, толкоз повече ставаше ясно, че няма по какъв начин да я има.
Отказът на държавното управление “засега ” да строи автомагистралата през дефилето е хроника на една предизвестена гибел. Макар да твърди, че въпреки всичко не се отхвърляме от строителството ѝ, което остава като приоритет, индикации за това имаше още през май предходната година, когато министър председателят Борисов откри първите 6.5 км от ЛОТ 3.1. на автомагистралата, заобикаляща Благоевград. “Който желае да строи автомагистралата през дефилето, аз ще я докарам до двете му страни ”, сподели тогава министър председателят. Почти същото той сподели и при инспекцията на тунелите при Железница през декември. Заради забавянето по редица аргументи, от дълго време бе ясно, че автомагистрала “Струма ” мъчно ще бъде приключена в този програмен интервал.
В началото бе 10-километров тунел с спешни и вентилационни изходи, само че този вид отпадна поради мнението на геолозите, че регионът е земетръсен, а и поради високата цена от близо милиард. След това се стартира една въртележка от разновидности: и двете трасета долу, през Кресненското дефиле, като бе обсъждан и вид за път вид „ полица ”. Едното трасе да остане по в този момент съществуващия Е-79, а противоположното да минава по мостове над него. Последваха други – и двете трасета горе, след това едното горе, другото долу. За да се стигне до разновидността от Кресна към Симитли трасето да бъде изнесено в полите на Пирин, а в този момент съществуващият ГП Е-79 през дефилето да поеме трафикът – Симитли-Кресна, след разширението му, изправяне на завои и няколко къси тунела. Това бе така наречен „ източен вид ”. Той се оказа недопустим за еколозите и НПО-тата, които желаеха изнасянето на трафика отвън дефилето.
Последваха отчети до Европейска комисия, митинги от вида „ Спаси Кресна ”, „ Магистралата отвън дефилето ” и други Така се стигна до решението да се отдръпна апликационната форма за еврофинансирането на ЛОТ 3.2.
Във Facebook в сряда имаше един пост: „ Няма по какъв начин да откажеш нещо, което никой не ти е давал ”. Европейската комисия към този момент е в различен състав, времето на целуващите се с мотив и без мотив отмина. Който не го е схванал, си е за негова сметка. Дойде краят на еврофинансирането на планове в прорез с екологичните условия. Освен това предходната година гръмна абсурдът с „ къщите за посетители ”, издигнати с евросредства, което бе тежък удар по имиджа на България.
През последните 3-4 години еколозите бяха целеустремено сложени на мушката поради загрижеността им за опазването местообитанията на предпазените типове от трафика през дефилето. “Животът на животните или на хората е по-голям ”, бе най-често изричаната мантра. Обществото бе настройвано против природозащитниците, ненапълно основателно поради изнесените данни за харченето от тяхна страна на големи суми за броенето на птици и така нататък Една злополука преди 4 години сподели уязвимостта на бранителите на природата. През август 2016 година екологът Андрей Ковачев и алпинистът и природозащитник Боян Петров бяха пометени от лек автомобил, до момента в който набелязваха ограничения за отбрана на животните в дефилето. Те оцеляха по знамение, изключително Боян Петров, който се възвръща дълго време. Преди 3 години в дефилето бяха направени загради, с цел да не пресичат костенурките трасето на пътя, само че те от дълго време се саморазрушиха.
Жителите на Кресна, природозащитниците, практикуващите рафтинга по река Струма желаят извеждането на целия трафик отвън дефилето. В поддръжка на тази теза бяха извършени няколко митинга, в това число и от чужденци. Тук обаче АПИ показват забележителен дебелоглав, вкопчвайки се в източния вид, упоменат нагоре. Вместо да изградят цялото трасе н автомагистралата горе, а Е-79 да остане като местен път и обходен маршрут при бедствия или тежки произшествия в региона на Автомагистрала „ Струма ”, преминаваща през селата Брежани, Ракитна, Мечкул и Стара Кресна. През тези села в този момент минава един 2 метра необятен път, който се употребява като обходен за леките коли при бедствия и повреди в Креснеското дефиле, в сектора сред входа на дефилето откъм Симитли и разклона за Стара Кресна. Всяко злополучие от там до Кресна, Е-79 остава без обход. На 5 декември 2010 година река Струма отнесе половина пътно платно, почина и човек, основният път бе затворен за 2 седмици, а трафикът за Сандански, Петрич и Гърция пренасочен през Гоце Делчев и прохода Попови ливади.
Какво би станало при вероятно злополучие при създаване на източния вид, никой не се наема да каже, а тук регионът е един от най-земетръсните в България, образецът от 4.4.1904 година е от явен по-ясен. Тогава регионът е разтресен от най-силното земетресение, записано на територията на страната. Река Струма прекъсва за дни, изливайки водите си в пролука, която е под „ кривия ” тунел в дефилето.
Всички тези образци, привидно и въпреки и без връзка между тях, би трябвало да накара някой да се замисли.
Какво би станало при една тежка злополука или зима, когато двете трасета са разграничени в продължение на 15 км?
Как ще се обръща придвижването при вероятно злополучие и ще ма ли обходен маршрут?
Работещите на хановете би трябвало да отидат до Симитли, с цел да се върнат назад до домовете си след работа?! И назад – от Кресна до Симитли и от там назад до хановете, с цел да отидат на работа?!
Еднопосочните трасета основават проблем, нека обаче не се случат.
При ПТП без значение горе или долу, по какъв начин ще се движат колите за спешна помощ, и те ли ще обикалят като работещите на ханчетата?
Кризата с водата в Перник може би е предиздвикала на някой „ горе ” във властта да му светне лампичката. Дано е по този начин, против природата не се върви, а жителите ѝ – без значение дали хора, или животни, би трябвало да живеят без да се изтребват едни други. Както е било откогато свят светува. Естествено човешкият живот е по-ценен, само че в последно време се в общественото пространство се изнасят данни, даже от евродепутат, че 300 са починали при ПТП в дефилето за последните 10 години. Реално броят им е 10 пъти по-малък. С рестриктивните мерки на скоростта и контрола, както и на нараствания трафик, жертвите в Кресненското дефиле спаднаха през последните две години до 1-3 годишно, нека и отсега нататък бъде по този начин.
И на края да не забравяме за един „ комфортен ” пожар, избухнал през 2018 година, тъкмо където би трябвало да мине „ източния вид ” на автомагистралата. Същият нанесе непоправими вреди на горския фонд и фауната, а изгорелите къщи в село Ощава просто бяха „ косвени вреди ”. /БГНЕС
—————————–
Коментарът е на Божидар Стоилов, сътрудник на БГНЕС за Благоевград и региона.
Отказът на държавното управление “засега ” да строи автомагистралата през дефилето е хроника на една предизвестена гибел. Макар да твърди, че въпреки всичко не се отхвърляме от строителството ѝ, което остава като приоритет, индикации за това имаше още през май предходната година, когато министър председателят Борисов откри първите 6.5 км от ЛОТ 3.1. на автомагистралата, заобикаляща Благоевград. “Който желае да строи автомагистралата през дефилето, аз ще я докарам до двете му страни ”, сподели тогава министър председателят. Почти същото той сподели и при инспекцията на тунелите при Железница през декември. Заради забавянето по редица аргументи, от дълго време бе ясно, че автомагистрала “Струма ” мъчно ще бъде приключена в този програмен интервал.
В началото бе 10-километров тунел с спешни и вентилационни изходи, само че този вид отпадна поради мнението на геолозите, че регионът е земетръсен, а и поради високата цена от близо милиард. След това се стартира една въртележка от разновидности: и двете трасета долу, през Кресненското дефиле, като бе обсъждан и вид за път вид „ полица ”. Едното трасе да остане по в този момент съществуващия Е-79, а противоположното да минава по мостове над него. Последваха други – и двете трасета горе, след това едното горе, другото долу. За да се стигне до разновидността от Кресна към Симитли трасето да бъде изнесено в полите на Пирин, а в този момент съществуващият ГП Е-79 през дефилето да поеме трафикът – Симитли-Кресна, след разширението му, изправяне на завои и няколко къси тунела. Това бе така наречен „ източен вид ”. Той се оказа недопустим за еколозите и НПО-тата, които желаеха изнасянето на трафика отвън дефилето.
Последваха отчети до Европейска комисия, митинги от вида „ Спаси Кресна ”, „ Магистралата отвън дефилето ” и други Така се стигна до решението да се отдръпна апликационната форма за еврофинансирането на ЛОТ 3.2.
Във Facebook в сряда имаше един пост: „ Няма по какъв начин да откажеш нещо, което никой не ти е давал ”. Европейската комисия към този момент е в различен състав, времето на целуващите се с мотив и без мотив отмина. Който не го е схванал, си е за негова сметка. Дойде краят на еврофинансирането на планове в прорез с екологичните условия. Освен това предходната година гръмна абсурдът с „ къщите за посетители ”, издигнати с евросредства, което бе тежък удар по имиджа на България.
През последните 3-4 години еколозите бяха целеустремено сложени на мушката поради загрижеността им за опазването местообитанията на предпазените типове от трафика през дефилето. “Животът на животните или на хората е по-голям ”, бе най-често изричаната мантра. Обществото бе настройвано против природозащитниците, ненапълно основателно поради изнесените данни за харченето от тяхна страна на големи суми за броенето на птици и така нататък Една злополука преди 4 години сподели уязвимостта на бранителите на природата. През август 2016 година екологът Андрей Ковачев и алпинистът и природозащитник Боян Петров бяха пометени от лек автомобил, до момента в който набелязваха ограничения за отбрана на животните в дефилето. Те оцеляха по знамение, изключително Боян Петров, който се възвръща дълго време. Преди 3 години в дефилето бяха направени загради, с цел да не пресичат костенурките трасето на пътя, само че те от дълго време се саморазрушиха.
Жителите на Кресна, природозащитниците, практикуващите рафтинга по река Струма желаят извеждането на целия трафик отвън дефилето. В поддръжка на тази теза бяха извършени няколко митинга, в това число и от чужденци. Тук обаче АПИ показват забележителен дебелоглав, вкопчвайки се в източния вид, упоменат нагоре. Вместо да изградят цялото трасе н автомагистралата горе, а Е-79 да остане като местен път и обходен маршрут при бедствия или тежки произшествия в региона на Автомагистрала „ Струма ”, преминаваща през селата Брежани, Ракитна, Мечкул и Стара Кресна. През тези села в този момент минава един 2 метра необятен път, който се употребява като обходен за леките коли при бедствия и повреди в Креснеското дефиле, в сектора сред входа на дефилето откъм Симитли и разклона за Стара Кресна. Всяко злополучие от там до Кресна, Е-79 остава без обход. На 5 декември 2010 година река Струма отнесе половина пътно платно, почина и човек, основният път бе затворен за 2 седмици, а трафикът за Сандански, Петрич и Гърция пренасочен през Гоце Делчев и прохода Попови ливади.
Какво би станало при вероятно злополучие при създаване на източния вид, никой не се наема да каже, а тук регионът е един от най-земетръсните в България, образецът от 4.4.1904 година е от явен по-ясен. Тогава регионът е разтресен от най-силното земетресение, записано на територията на страната. Река Струма прекъсва за дни, изливайки водите си в пролука, която е под „ кривия ” тунел в дефилето.
Всички тези образци, привидно и въпреки и без връзка между тях, би трябвало да накара някой да се замисли.
Какво би станало при една тежка злополука или зима, когато двете трасета са разграничени в продължение на 15 км?
Как ще се обръща придвижването при вероятно злополучие и ще ма ли обходен маршрут?
Работещите на хановете би трябвало да отидат до Симитли, с цел да се върнат назад до домовете си след работа?! И назад – от Кресна до Симитли и от там назад до хановете, с цел да отидат на работа?!
Еднопосочните трасета основават проблем, нека обаче не се случат.
При ПТП без значение горе или долу, по какъв начин ще се движат колите за спешна помощ, и те ли ще обикалят като работещите на ханчетата?
Кризата с водата в Перник може би е предиздвикала на някой „ горе ” във властта да му светне лампичката. Дано е по този начин, против природата не се върви, а жителите ѝ – без значение дали хора, или животни, би трябвало да живеят без да се изтребват едни други. Както е било откогато свят светува. Естествено човешкият живот е по-ценен, само че в последно време се в общественото пространство се изнасят данни, даже от евродепутат, че 300 са починали при ПТП в дефилето за последните 10 години. Реално броят им е 10 пъти по-малък. С рестриктивните мерки на скоростта и контрола, както и на нараствания трафик, жертвите в Кресненското дефиле спаднаха през последните две години до 1-3 годишно, нека и отсега нататък бъде по този начин.
И на края да не забравяме за един „ комфортен ” пожар, избухнал през 2018 година, тъкмо където би трябвало да мине „ източния вид ” на автомагистралата. Същият нанесе непоправими вреди на горския фонд и фауната, а изгорелите къщи в село Ощава просто бяха „ косвени вреди ”. /БГНЕС
—————————–
Коментарът е на Божидар Стоилов, сътрудник на БГНЕС за Благоевград и региона.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ