Колкото повече човек се вглежда в гравюрите на Евтим Томов,

Колкото повече човек се вглежда в гравюрите на Евтим Томов, толкоз повече желае да обърне взор към идната, и към следващата… Графичният му език впечатлява. Темите му са напълно свързани с българското. В творбите му се следи елементарност, самородност, някаква поетичност, дълбочина и емоционалност.Той е измежду майсторите ни в графиката със жанр, точност и финес. Темите му са разнообразни – портрети, пейзажи, натюрморти. Разнообразни са и изразните му средства – линорез, литографии, гравюра върху дърво, офорти, цветни монотипии, рисунки с молив. Не инцидентно българският критик, изкуствовед и есеист Кирил Кръстев слага името му наедно до четворката художници - графици Васил Захариев, Веселин Стайков, Преслав Кършовски и Георги Герасимов.

Биографията на Евтим Томов стартира измежду нацъфтелите ябълкови дървета, запустелите ридове и урви западно от Кюстендил – в село Трекляно, покрай Сръбската граница. Той е роден на 1 ноември 1919 година в фамилията на овощари и земеделци.

В селцето Трекляно Владимир Димитров – Майстора постоянно наминава, с цел да търси моделите си, тези дами, които оживяват в картините му. Евтим Томов си спомня великия художник още от детските си години. А след това споделя за ученическите дни в Кюстендилската гимназия: „ Не си припомням тъкмо дали през есента на 1935 или напролет на идната година се откри новата постройка на гарата в Шишковци.

Отидохме с моя съученик и каква приятна изненада! В пространствата на постройката по стени и коридори Майстора беше окачил голям брой свои платна, греещи от слънце и багри. Тълпяха се селяните пред картините, разпознаваха портретуваните, разясниха пред една или друга картина радостни, усмихнати, очевидно удовлетворени от нарисуваното. Майстора отдели доста време за диалог с нас и направи това като с възрастни хора.

Непринудената непринуденост и невзискателност в държанието на художника ни подведе да издадем, че „ художническата болест “ е обзела и нас двамата, че излизаме отвън града и рисуваме и всичко, което ни лежеше и тежеше на сърцето. Едно „ хаирлия да е “ и „ на добър път “ бяха пожеланията на Майстора към нас. По-късно го виждах неведнъж в Кюстендил на пазарните дни, през които идваше постоянно, с цел да търси модели за изобразяване. Разговорите с него вливаха нови сили и предпочитание за работа “.

Евтим Томов получава тапия за главно обучение в родното си село, а след това отива да учи гимназия в Кюстендил, където остава единствено две години. В гимназията се ражда концепцията за заниманията му с изкуство. Момчето стартира да рисува, има опция да следи картини, попада измежду връстници, които носят креативен жар и екстаз.

Художникът споделя: „ През лятото на 1935 година в една от класните стаи в учебното заведение на площада, (което в този момент не съществува) бе устроена галерия на Стоян Венев. Разбира се и преди изложбата името на художника ми бе прекомерно познато от многочислените рисунки и карикатури, печатани във вестници и списания, само че тогава се срещнах в оригинал за първи път с неговата живопис. Привечер пристигна Венев и нашето запознанство стана естествено и доброволно. Направи ми усещане, че сходно на творчеството, държанието му бе също автентично, радушно, подкладено с комизъм. Между другото художникът заприказва за безсърдечието и индиферентността на ръководещите и на обществото към изкуството. Тази нотка на песимисъм във радостния разговор не бе инцидентна – изложбата завършваше без всевъзможен веществен актив “.

Сиурно момчето е било същински впечатлено от живописеца - карикатурист Стоян Венев, също родом от Кюстендилския край.

Какво се е случило, че Томов не продължава учението си в Кюстендил – не е известно. Но искрата към този момент е била запалена и той потегля за София, с цел да приключи учебно заведение в Трета мъжка образцова гимназия. В столицата също има шанс – класен началник му е Туше Влахов, който е историк, по-късно преподава в Софийски университет и е член - сътрудник на Българска академия на науките. Влахов дружно с учителя по изобразяване Асен Василев, който е художник от Кюстендил покровителстват ученика Евтим Томов. Той прави първите опити за гравюри върху линолеум. Запознава се с гравюри на Гюстав Доре и други създатели, които са приложения на всякакви наши списания, които излизат от щемпел по това време. Томов разгласява първите си рисунки и текстове за изложения. Захваща да рисува с маслени бои.

Учителите му и негови съученици евентуално ясно са виждали дарбата на момчето. Решават във връзка завършването да му провеждат първа независима галерия. Тя е през май 1938 година в един от салоните на гимназията. Сред работите на Евтим Томов са подредени рисунки с моливи и туш, акварели, гравюри на линолеум и няколко живописни платна. Успехът за един млад художник е огромен – излизат четири рецензии във вестниците за ученическата галерия на Евтим Томов. Във вестник „ Нова камбана “ предсказват, че Томов скоро ще стане огромен български график. „ Забележете – точно график, а не живописец! “ А младият мъж, който приключва Трета мъжка образцова гимназия надали е знае тъкмо какъв ще стане. Животът и творчеството са пред него.

През есента той се показва добре на конкурсния изпит в Художествената академия. Постъпва в изящния отдел, в класа на проф. Никола Маринов. Посещава изключително курсове по графика при проф. Васил Захариев. През 1938 година основава черинадесет дърворези и линогравюри със сюжети от Краище. На идната година те са издадени в специфичен първокласен албум. Предговорът е написан от писателя Емануил Попдимитров. Това е същински триумф за младия художник, който е във втората година на образованието си. Стефан Митов в своя публикация го назовава „ Младият надарен създател “ и признава дързостта му в рисуването, техниката, индивидуализма, само че отбелязва и ранните му професионални изяви.

Томов, като множеството български студенти страда от недостиг. Захваща се да написа, с цел да вземе някоя спомагателна пара – публикации и рецензии за графиката и за изложения, публикации за красивото и бита в родния си край. Той е правил това още в ученическите си години, когато е писал мнения и рецензии за изложения в всякакви вестници.

Сътрудничил е в хумористичния вестник „ Хоровод “, където се подписва с псевдонима Косин. За празници разгласява особено правени за случая цветни рисунки и линорезби. Изработва календари. През 1941 година изрязва на линолеум и издава независимо стенен календар Димчо Дебелянов, който е признат добре от тогавашните усети.

Наред с всичките си способности овладява и полиграфската техника, която му оказва помощ в по-късната графична работа. Две години е механически организатор на вестник „ Светлоструй “, връзва страниците на вестниците „ Дъга “ и „ Заря “, оформя Ботеви листове. По мотив празници на Художествената академия редактира и оформя две специфични издания, в които разгласява и публикации за българската графика.

По мотив завършващите студенти на Художествената академия е показана галерия. Творбите на Евтим Томов са показани в обособен салон и притеглят рецензията. По това време получава премия от Министерството на националното просвещение - стипендия за специализация по графика във Виена, само че са години на война и той не може да я употребява напълно.

Става стажант преподавател в Трета мъжка образцова гимназия, която е приключил преди няколко години. За първи път взема присъединяване в XVII Обща художествена галерия на Съюза на сдруженията на художниците в България. През 1945 година е признат за постоянен член на новосъздадения Съюз на българските художници. Постъпва като художник в редакцията на вестник „ Заря “, след това работи и в „ Дъга “ и „ Ден “, където отпечатва свои илюстрации, а също свои рисунки от процеса на Народния съд.

Като боец е причислен към химическите елементи. Само месец по-късно Александър Поплилов и Богомил Райнов, които по това време служат в Главна дирекция на Трудовата тегоба го изискват, за редакцията на списание „ Трудово дело “. За 1947 година Евтим Томов оформя календар, илюстрации са неговите графични произведения. В същата година е един от създателите на вестник „ Народен трудовак “. После става щатен помощник на Славянския комитет в България, прави художественото оформление на сп. „ Славяни “. Изработва художествени адреси, връчвани на посетители или изпращани в чужбина.

Участва в общите художествени изложения, както и в изложения в Прага, Пилзен и Будапеща. Прави взаимна камерна галерия с пейзажиста Тодор Хаджиниколов. Тя е открита от Никола Мавродиев. Евтим Томов демонстрира свои работи свързани с родния му край, Балчик и Перник. В изложбата се вижда едрия проект на фигурите му – „ Селски двор “, „ Балчик “, „ Товарене на сено “, „ Тухларница “ и други произведения от това време.

Излизат позитивни рецензии за чудесните работи на графика.

През 1949 година се провежда първия след войната Пловдивски мострен панаир. Томов проектира и управлява оформянето на щандовете на 12 издателства. Получава премия за оригиналнстта си. Същата година три пъти е преизбиран за секретар на секция „ Графика “ към Съюза на художниците. Създава ателие с преси, литографски камъни и други нужди, което не било лесна работа в тези следвоенни години. Започва и издателска работа на секцията – печата албуми и портрети. Появяват се първите му цветни литографии, в които се вижда лиризъм. Творбите му излизат в първокласен огромен албум с увод на художника Цанко Лавренов.

В работите му „ Лете “ и „ Пейзаж от Балчик “ се следи по какъв начин овладява литографията. С тези произведения взе участие в Обща художествена галерия. Продължава с дървореза и линореза познати от първите му произведения.

През 1954 година още веднъж е редактор на издателство „ Български художник “. Евтим Томов написа монографии като първата е за неговия преподавател - неповторимият график Васил Захариев. Издава и „ Българска графика “, която е отличена на първото интернационално ревю на книгата в Лайпциг. Следва монографията му за огромния график от Варшава Владислав Скочилас, а по-късно изследва изкуството на чешкия график Макс Швабински. Тези негови монографии запълват неналичието на литература по това време, демонстрират същността на графиката като тип изобразително изкуство.

На 30 януари 1957 година в София журналистът Димо Казасов открива първата независима галерия на Евтим Томов. Тя се отличава с многообразие от тематики, пейзажи, показана е българската къща, отрудените хора. Видна е увереността на художника и качеството на осъществяването му. Впечалява портретната рисунка правена с молив. На нея е изобразен българският книгоиздател Филип Чипев. Интересни са и пейзажите му в същински български дух, в които се виждат благи улички, които тичат из Арбанаси, Балчик, Созопол. Те са огряни от слънце, тежат сенките на дърветата, старите къщи демонстрират своето обаяние. Вижда се самобтния му живописен език, искренността на създателя и цялата му характерност.

След тази галерия Томов се явява на конкурс и става учител по графика в Художествената академия. Ръководи катедра по графика, по-късно става професор.

По същото време в работата си употребява китайски туш, с който рисува върху китайска оризова хартия. Това е ново негово завладяване в региона на рисунката. Занимава се с тази комплицирана техника, която изисква сръчност. Тя се вижда в работите му „ Биволар “, „ Край Кунино “, „ Биволи “, „ Пристанището на Созопол “, „ Полски пейзаж “, „ Пролет в Рила “ и други, които подчертават върху природата. Наблюдава се животворност, някаква изисканост. По това време основава рисунки с молив от Созопол.

Излиза от щемпел книгата му „ Графика и графични техники “, оповестена от издателство „ Наука и изкуство “ през 1958 година Тя е негово теоретично резюме на опита му като график и евентуално се е употребила като учебник за студентите в Академията. „ Технология на графиката “ е друга негова книга, която демонстрира технологията на това черно-бяло изкуство.

В креативната си биография самичък художникът записва още едно свое достижение в изкуствознанието – неговият труд „ Възрожденски щампи и литорафии “ оповестен от издателство „ Наука и изкуство “. Това са щампи с възрожденски патриотични литографии, които са от голяма важност за българската просвета.

Един от обичаните му претекстове в творчеството е Созопол. Художникът обича старинното морското градче и усеща атмосферата му, самобитната му хубост. Издава албум с 10 истински, саморъчно подписани гравюри върху дърво, които същински впечатляват. Албумът е публикуван в 100 екземпляра, всеки със собствен номер.

Томов става прочут и в чужбина, като един от най-големите ни графици. Прави и трета независима галерия, с 90 негови произведения, която отбелязва 50 година празник. Тя е в изложбена зала на „ Раковски “ 125. Представя цикъл литографии „ България “, където оживяват Мелник, Родопите, Търново, Смолян. Показани са гравюри върху дърво, офорти и акватинти, суха игла и рисунки с китайски туш. С това не се изчерпват достиженията му – издава „ Екслибрис “, „ 24 български възрожденски щампи “ и още няколко значими книги за българското изкуство.

Художник, изкуствовед, създател на монографии, забавен създател е Евтим Томов. Не инцидентно писателят Ламар го назовава „ златотърсач в графиката “, тъй като търси и желае да ни покаже златното зрънце в изкуството. И съумява. Стига човек да има очи и душа, с цел да се любува на превъзходните му работи.