Колкото по-стабилно се чувства Русия в Централна Азия, толкова по-малка

...
Колкото по-стабилно се чувства Русия в Централна Азия, толкова по-малка
Коментари Харесай

Уолтър Ръсел Мийд: Ще изтласка ли Китай Русия от Централна Азия?

Колкото по-стабилно се усеща Русия в Централна Азия, толкоз по-малка е вероятността от раздробяване на руско-китайския съюз, който е с антиамериканска устременост.

Пътуването до живописната столица на Киргизия – планинска, езерна държана в Централна Азия, която няма изход на море – основава възприятието за пътешестване във времето. Помпозната архитектура и монументалният обсег на градските улици и площади образно демонстрират какъв брой бездънен отпечатък е оставил тук Съветският Съюз. А извънредно редките търговски центрове и супермаркети от западен вид показват какъв брой постепенно се развива локалната стопанска система след разпада на Съветския Съюз.

Бишкек също по този начин дава визия за бъдещето на китайската мощ. Пет страни от Централна Азия – Казахстан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан и Киргизия – се простират от планината Тян-Шан до Каспийско море. Там има всичко: величествени планински хребети, плодородни долини, големи ресурси от потребни изкопаеми, нефт и природен газ. Те също по този начин играят значима роля в замислите на Китай за реформиране на интернационалната търговия, с цел да могат сухопътните направления през Азия да сменят морските търговски пътища сред Европа и Азия.

Много западни наблюдаващи считат, че усилването на Китай в Централна Азия е неизбежно. Това е район, в който Русия обичайно заема господстващо състояние. Руската стопанска система се намира в положение на застой, а големият китайски пазар, неговите евтини потребителски артикули, а също по този начин многомилиардните проекти за строителството на мрежа от железопътни и автомобилни пътища в района като че ли отдалечават съществено страните от Централна Азия от Москва и ги насочват към Пекин.

Но в Бишкек нещата стоят по различен метод. Да, Китай играе значима роля в стопанската система на страната, само че киргизките и задграничните наблюдаващи единомислещо декларират, че съветското въздействие, както и преди остава първостепенно, и доста киргизи желаят нещата да си останат по този метод. Една от аргументите се състои в това, че Пекин дава капитали, а Москва предлага работа. Средната заплата в Киргизия е единствено към 220 $ месечно. Над 10% от популацията на тази страна работи в чужбина, освен това огромното болшинство в Русия. Паричните преводи от Русия съставляват над една трета от Брутният вътрешен продукт на Киргизия и оказват помощ на доста фамилии да оцелеят. Това значи, че Русия има колосални лостове за въздействие върху Бишкек, без да харчи за това и копейка от своя небогат бюджет. И в случай че Москва лиши киргизките служащи от правото да се трудят в Русия, това ще стане най-силният удар по Киргизия и ще провокира сериозна политическа рецесия в тази страна.

Русия също по този начин има дълбоки и постоянни връзки с киргизката работа за сигурност и с армията. В киргизката преса доминират проруските издания, доста от които популяризират прокремълската позиция, в това число историите, че Съединени американски щати поддържат „ Ислямска страна “. В авиобазата в Кант в руските времена са се обучавали такива звезди, като някогашният египетски президент Хосни Мубарак и починалият сирийски президент Хафез Асад. Днес тази база е извънредно значима за съветските Противовъздушна отбрана в цяла Централна Азия. Но Русия не почива на остарели лаври. Напротив, тя интензивно укрепва своите връзки с тази страна с размерите на Южна Дакота и население от 6 милиона души. В края на март Киргизия беше посетена от съветския президент Владимир Путин, който заяви, че са подписани контракти за 6 милиарда $ и за разширение на съветската авиобаза. Министърът на външните работи Сергей Лавров загатна, че Русия се интересува от откриването на втора военна база.

Китайските вложения в Киргизия се възприемат спорно. Делото за корупция по отношение на огромния китайски заем, в който бяха забъркани 8 лица, доближени до някогашния президент Алмазбек Атамбаев, имаше необятен резонанс. Това се случи в миг, когато задълженията на Киргизия към Китай бързо набъбнаха. През септември предходната година възмутени селски поданици затвориха в морски резервоар мениджъри на китайска златодобивна компания. Компанията „ Хуавей “ искаше да сътвори система за видеонаблюдение в киргизките градове, само че получи отвод поради страховете, че китайските управляващи ще употребяват тези данни за лични цели. Казаха ми, че договорът е бил получен от компания, която е благосъстоятелност на Русия.

Предлаганите от Китай вложения по програмата „ Един пояс, веднъж “ също провокират съмнения. Пекин желае да прокара железопътна линия от изток на запад, с цел да изнася с нейна помощ артикули за Европа. Но киргизките управляващи желаят този маршрут да мине от юг на север, съединявайки по-развитата северна част на страната с бедната селска южна част.

Нещо повече, китайските репресии против уйгурите и останалите мюсюлмански малцинства провокират отвращение и паника в Киргизия, където 90% от популацията са мюсюлмани. Някои киргизи имат родственици, които са изчезнали в Китай. Демонстрациите против преследването на мюсюлмани в Китай и срещу незаконната имиграция от Китай се употребяват с огромна поддръжка и известност в Киргизия.

Така че китайските вероятности в Централна Азия надалеч не са толкоз светли, както мнозина считат. Русия има доста по-големи шансове. От позиция на американската външна политика, това може да сътвори проблеми. Макар че доста американски анализатори се надяват, че Русия в последна сметка ще се причисли към обединението водена от Съединени американски щати, която основава контраст на Китай в Евразия.

Но колкото по-стабилни са позициите на Русия в Централна Азия, толкоз по-малки са възможностите, че страхът пред Китай ще принуди Москва да възвърне своите връзки със Запада. Ако съветското политическо предимство остане като цяло и се резервира в изискванията на растящи китайски вложения по Пътя на коприната, то антиамериканското партньорство сред Пекин и Москва ще се окаже доста по-стабилно, в сравнение с китайско-съветския съюз от 50-те години на ХХ век. /БГНЕС

———

Уолтър Ръсел Мийд е професор по интернационалните връзки и един от водещите експерти по геополитика в актуалния свят. Той е създател на известната публикация „ Геополитиката се завръща “, която е оповестена от списание „ Форин Афеърс “ през 2014 година и преведена на български от БГНЕС. Неговият настоящ коментар за връзките на Русия и Китай в Централна Азия е написан за „ Уолстрийт джърнъл “.
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР