Украйна трябва да се пази от британските подаръци
Колкото по-дълго продължава войната, толкоз повече договарянията наподобяват единственият метод за преустановяване на насилието и страданията в Украйна. Светът обаче не вижда, че пътят към прекратяването на огъня е блокиран от борби от разстояние: от трима високопоставени членове на английското държавно управление, написа в собствен разбор Панкадж Мишра, колумнист на " Блумбърг "
Премиерът Борис Джонсън, външният министър Лиз Тръс и министърът на защитата Бен Уолъс използваха спора в Украйна, с цел да укрепят политическия си капитал. За Джонсън съветската акция стартира тъкмо в точния момент. В края на февруари той беше ударен от " Партигейт " - най-тежката рецесия в историята на неговия премиерски пост. След разкрития за противозаконни празненства на Даунинг Стрийт 10 с присъединяване на Джонсън, в нарушаване на законите, които личното му държавно управление одобри в разгара на пандемията, даже партийните му приятели се разпалиха против него.
Джонсън беше един от първите международни водачи, изпратили смъртоносна помощ на Украйна. След това той стана първият от западноевропейските водачи, който приказва пред украинския парламент. Възбуждащата " чърчилска " тирада на Джонсън го направи воин в Украйна - макар че вкъщи той беше първият настоящ министър-председател, на който бива наложено административно наказване (глоба).
За разлика от френския президент Еманюел Макрон и немския канцлер Олаф Шолц, Джонсън персонално посети Киев. През последните две седмици той направи необятно разгласени пътувания до Финландия и Швеция, обещавайки да ги отбрани от съветската инвазия.
Обединеното кралство управлява Обединените експедиционни сили, военни сили, които включват Норвегия, Дания, Финландия, Швеция, Исландия, Естония, Латвия, Литва и Холандия. Командвайки европейска войска, която към момента липсва на най-големия му зложелател Европейският съюз, Джонсън още веднъж търси ентусиазъм от своя кумир Уинстън Чърчил, чиято кариера преди войната също беше белязана от систематична непросветеност и опортюнизъм.
Проблемът е, че Джонсън всъщност подклажда спор, в който Обединеното кралство не взе участие. Украинците се бият и умират, до момента в който страната им се разпада и обезлюдява.
Но даже напускането на Джонсън от поста няма да понижи авантюризма. Напротив: Тръс и Уолъс - най-вероятните му наследници - взеха решение, че за кариерата им ще бъде единствено от изгода, в случай че надминат самия Джонсън с войнствената си изразителност.
Тръс, която стана известна в обществените мрежи със фотосите си с танкове, стартира военната си акция с гръмко заричане да поддържа английските доброволци в Украйна - макар че тази концепция беше отхвърлена от нейните съпартийци и отхвърлена от английските военни. Сега тя упорства Русия да бъде изхвърлена и от Крим. Уолъс също поддържа това искане, сравнявайки Путин с Хитлер.
Както моят сътрудник от Bloomberg Макс Хейстингс отбелязва, Тръс и Уолъс са по-скоро " крещящи футболни почитатели ", в сравнение с министри на сериозна страна. След офанзивите им против Крим, специалистът по черноморските и евразийските въпроси Нийл Ашерсън даже написа извънредно язвително писмо до The Guardian и предизвести, че Тръс рискува да стартира " кървава баня " в района.
Разбира се, с цел да успее в геополитиката, Тръс ще би трябвало първо да научи география. Наскоро тя сподели, че Обединеното кралство ще поддържа " нашите балтийски съдружници оттатък Черно море ", като обърква водни площи, които са на повече от хиляда километра един от различен. По-рано, на враждебна среща със Сергей Лавров, Тръс сподели, че Обединеното кралство в никакъв случай няма да признае районите Ростов и Воронеж за съветски. Британският дипломат в Русия даже трябваше да се намеси и деликатно да осведоми шефа за грешката й.
Дори и да одобри по този начин нужната помощ от сходни английски другари, Украйна би трябвало да внимава за тях. Дори в най-хубавия случай военните триумфи единствено биха дали на Украйна добра позиция за договаряния с Русия, а не безапелационна победа - и във всеки случай няма да й върнат Крим, както се изисква от нейните опортюнистични английски спонсори.
Украинският фетиш към Джонсън крие и други рискове. Близостта на Киев до английското държавно управление ще затрудни връзките му с Европейския съюз. Докато пиша това, новите подражатели на Чърчил раздират комерсиалното съглашение с Европейски Съюз за Северна Ирландия, подкопавайки още повече престижа и доверието на страната си.
Подкрепяйки нарушителя на закона и нямайки по-добри други възможности, торите изгубиха освен нормалния си професионализъм, само че и обикновено благовъзпитание. Останалите би трябвало да бъдат по-предпазливи по отношение на деградацията на английската политика и непредсказуемостта, която тя донесе на Украйна.
Премиерът Борис Джонсън, външният министър Лиз Тръс и министърът на защитата Бен Уолъс използваха спора в Украйна, с цел да укрепят политическия си капитал. За Джонсън съветската акция стартира тъкмо в точния момент. В края на февруари той беше ударен от " Партигейт " - най-тежката рецесия в историята на неговия премиерски пост. След разкрития за противозаконни празненства на Даунинг Стрийт 10 с присъединяване на Джонсън, в нарушаване на законите, които личното му държавно управление одобри в разгара на пандемията, даже партийните му приятели се разпалиха против него.
Джонсън беше един от първите международни водачи, изпратили смъртоносна помощ на Украйна. След това той стана първият от западноевропейските водачи, който приказва пред украинския парламент. Възбуждащата " чърчилска " тирада на Джонсън го направи воин в Украйна - макар че вкъщи той беше първият настоящ министър-председател, на който бива наложено административно наказване (глоба).
За разлика от френския президент Еманюел Макрон и немския канцлер Олаф Шолц, Джонсън персонално посети Киев. През последните две седмици той направи необятно разгласени пътувания до Финландия и Швеция, обещавайки да ги отбрани от съветската инвазия.
Обединеното кралство управлява Обединените експедиционни сили, военни сили, които включват Норвегия, Дания, Финландия, Швеция, Исландия, Естония, Латвия, Литва и Холандия. Командвайки европейска войска, която към момента липсва на най-големия му зложелател Европейският съюз, Джонсън още веднъж търси ентусиазъм от своя кумир Уинстън Чърчил, чиято кариера преди войната също беше белязана от систематична непросветеност и опортюнизъм.
Проблемът е, че Джонсън всъщност подклажда спор, в който Обединеното кралство не взе участие. Украинците се бият и умират, до момента в който страната им се разпада и обезлюдява.
Но даже напускането на Джонсън от поста няма да понижи авантюризма. Напротив: Тръс и Уолъс - най-вероятните му наследници - взеха решение, че за кариерата им ще бъде единствено от изгода, в случай че надминат самия Джонсън с войнствената си изразителност.
Тръс, която стана известна в обществените мрежи със фотосите си с танкове, стартира военната си акция с гръмко заричане да поддържа английските доброволци в Украйна - макар че тази концепция беше отхвърлена от нейните съпартийци и отхвърлена от английските военни. Сега тя упорства Русия да бъде изхвърлена и от Крим. Уолъс също поддържа това искане, сравнявайки Путин с Хитлер.
Както моят сътрудник от Bloomberg Макс Хейстингс отбелязва, Тръс и Уолъс са по-скоро " крещящи футболни почитатели ", в сравнение с министри на сериозна страна. След офанзивите им против Крим, специалистът по черноморските и евразийските въпроси Нийл Ашерсън даже написа извънредно язвително писмо до The Guardian и предизвести, че Тръс рискува да стартира " кървава баня " в района.
Разбира се, с цел да успее в геополитиката, Тръс ще би трябвало първо да научи география. Наскоро тя сподели, че Обединеното кралство ще поддържа " нашите балтийски съдружници оттатък Черно море ", като обърква водни площи, които са на повече от хиляда километра един от различен. По-рано, на враждебна среща със Сергей Лавров, Тръс сподели, че Обединеното кралство в никакъв случай няма да признае районите Ростов и Воронеж за съветски. Британският дипломат в Русия даже трябваше да се намеси и деликатно да осведоми шефа за грешката й.
Дори и да одобри по този начин нужната помощ от сходни английски другари, Украйна би трябвало да внимава за тях. Дори в най-хубавия случай военните триумфи единствено биха дали на Украйна добра позиция за договаряния с Русия, а не безапелационна победа - и във всеки случай няма да й върнат Крим, както се изисква от нейните опортюнистични английски спонсори.
Украинският фетиш към Джонсън крие и други рискове. Близостта на Киев до английското държавно управление ще затрудни връзките му с Европейския съюз. Докато пиша това, новите подражатели на Чърчил раздират комерсиалното съглашение с Европейски Съюз за Северна Ирландия, подкопавайки още повече престижа и доверието на страната си.
Подкрепяйки нарушителя на закона и нямайки по-добри други възможности, торите изгубиха освен нормалния си професионализъм, само че и обикновено благовъзпитание. Останалите би трябвало да бъдат по-предпазливи по отношение на деградацията на английската политика и непредсказуемостта, която тя донесе на Украйна.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ