Защо японските уеб сайтове изглеждат толкова различно
Колкото и необичайно да звучи, за всеки, който към момента не е имал опция да надникне зад тази мистериозна завеса, Япония е – освен това доста – изостанала, когато става въпрос за софтуерната просветеност. Така че не трябва да ни изненадва, че сходни проблеми също играят роля в забавянето на японския дизайн на уеб уеб страниците. И точно уеб дизайнът се сблъсква с този проблем – задоволително е да потърсите в Гугъл или Pinterest за японски афиш, с цел да видите едно напълно друго, съвременно равнище на графичен дизайн.
Културното въздействие
Културните традиции, желания, пристрастености и предубеждения не трябва да се подценяват при разбора на всеки тип дизайн. Въпреки това съжденията от рода на „ това е просто тяхната просвета “ елементарно се преувеличават до степен на цялостно приравняване на културните, техническите, художествените и другите аспекти на дизайна. А да се избавиш от личните си предразсъдъци не е лесна задача и евентуално това даже е невероятно.
Така да вземем за пример, можете просто да погледнете този уеб сайт…
… и да изпитате бездънен шок, да го оцените като крах и да приключите. Защото кому е необходим този ненужен уеб уебсайт?
И тъкмо тук рискувате да изхвърлите голям брой забавни хрумвания в тоалетната поради личното си незнание. Няма да не преставам да описвам по какъв начин японската просвета е повлияла на дизайна на уеб уеб страниците. Но имам шанса да мога да черпя информация от диалози с японци, а също и от опита си да работя и пребивавам в Япония.
Веднъж имах опция да беседвам с японци за дизайн – въпреки и не за уеб уеб сайтове, а за миниатюри в YouTube, които от време на време могат да бъдат също толкоз щури.
Човек, който е привикнал с минималистичния и грациозен дизайн на западните канали – с опростени заглавия, общоприета цветова палитра и непоколебим шрифт – би намерил горната миниатюра за прекомерно сложна за четене. Един японец, който попитах за какво доста от миниатюрите на известните канали са проектирани по този метод, бе сюрпризиран, че този дизайн може да бъде замайващ за другите. Той смята, че японският метод прави видеоклиповете по-интригуващи, като дава няколко любопитни неща, за които да се захванем, което от своя страна улеснява вземането на осведомено решение дали даден видеоклип ще бъде забавен или не. От друга страна, миниатюрите на англоезичните видеоклипове, които му демонстрирах за съпоставяне, му се сториха извънредно неразбираеми и скучни.
Може би това отношение към приемането на информация е главната причина за това усещанията ни да се разминават толкоз доста. В Япония равнището на неприемане на риска, на двойната инспекция и на нерешителността е доста по-високо, в сравнение с в западните страни. Това е тясно обвързвано с по-колективистичния обществен метод на мислене – да вземем за пример двойната (или тройната) инспекция на даден документ, преди да го изпратите на бизнес сътрудник, може да отнеме малко повече време, само че рискът от пропускане на неточност е доста по-малък и по този начин никой не губи скъпа известност.
Разбира се, това най-често се случва единствено в в действителност сложни и виновни обстановки. Въпреки това японците изненадващо не се вълнуват от чуждоезиковите особености и обичаи. Просто потърсете в Google какво значи терминът Engrish – няма потребност да ми благодарите.
Връщайки се към дизайна на уеб уеб страниците, културният аспект индиректно изяснява за какво онлайн магазините, новинарските и държавните уеб уеб сайтове постоянно наподобяват на чужденците като обиталища на хаоса. Но в действителност точно в сходни уеб сайтове огромна част от детайлностите са директно свързани с вземането на вярно решение за покупка, с информирането или с това да се уверите, че разполагате с цялата нужна информация за дадена процедура.
Интересно е, че има много проучвания за това какъв брой по-различно възприемат информацията американците и китайците/японците. Няколко изследвания демонстрират, че японците да вземем за пример възприемат информацията по-цялостно, до момента в който американците са склонни да избират една единствена точка на фокус, към която насочват цялото си внимание. Ето за какво туристите толкоз мъчно работят с азиатските уеб уеб сайтове – даже в случай че владеят добре езика.
Накрая би трябвало да се означи, че уеб уеб страниците не съществуват в онлайн вакуум. Като се има поради, че другите медии – от брошури и списания до реклами в метрото – употребяват оформление, с цел да натъпчат допустимо най-вече информация на допустимо минимум място, хората може би дотолкоз са привикнали с този всеобщ метод, че на никого не му идва мислено да го слага под въпрос.
Тази публикация няма за цел да бъде повсеместен отговор на въпроса в заглавието, нито пък е опит да затвърди схващането, че японците са неповторими, а ла nihonjinron (日本人論). Просто желаех да покажа цялата верига от софтуерни, исторически и културни предпоставки, които в последна сметка са оформили тази толкоз основна разлика сред нашите светове.
