Колкото и странно да звучи детската мечта на родения в

Колкото и необичайно да звучи детската фантазия на родения в София Симеон Сакскобургготски като княз Симеон Търновски, била да стане лакей. Това самопризнание Симеон II прави през март 1996 година – 50 години, откакто е изпъден от комунистическата власт, дружно със фамилията си и два месеца преди да се завърне в България. Думите му, са записани от известната журналистка Румяна Таслакова, която е основен редактор на българската стратегия на „ Дойче Веле “ в Германия.

В автобиографията си „ Една невероятна орис “, излязла преди 10 години, царят споделя, че му се наложило да порасне по-бързо от другите деца.

„ Много рано бях лишен от безгрижието, което обгръща детството в защитното си покривало. Принуден бях да съм сериозен, да наподобявам по избран метод, да одобрявам съвсем театралното изображение на една служба, която не ми оставяше свободата да показвам същинската си персона. Но това е по този начин и аз не се окайвам. Пораснах все пак “, разяснява синът на цар Борис III.

Симеон споделя, че в Двореца в центъра на София е бил теоретичен да се държи уважително, да почита възрастните, да има маниери. Тъкмо там той очевидно и взема решение, че да си лакей с изискани обноски и да носи хубави костюми или униформи доста му пасва. Историята и ориста обаче са отсъдили той да бъде цар на българите още от 6-годише – август 1943 година

„ Съдбата ми не е елементарна, цар съм по рождено право, по-късно бях определен за министър-председател на една страна, върнала се към демокрацията. Срещал съм доста хора, трябваше да умея да предпочитам, а това не е толкоз просто. Не съм скучал нито ден още от детството ми, от парка във Врана и бомбардировките, по-късно през годините в колежа, а след това и през добре запълнения ми професионален живот “, споделя в книгата си царят.

Ако обаче излезем отвън тясното значение „ лакей “, означаващо „ лице, чиято работа е да обслужва семейството в частен дом или да чисти, мете в институция или дружество “, то Симеон Сакскобургготски възприема цялостен живот себе си като служител на народа си, чийто цар е.

„ Аз не съм политик, не съм и детрониран аристократ, нито изгонен съветски бежанец от времето на революцията, нито даже принц с приходи, който ръководи владенията си отдалече. Но не съм само и предприемач, който работи за огромни консорциуми – аз съм по малко от всичко това. Аз съм царят, който остана суверен все пак, който се опитваше да бъде потребен на другите, на своята страна “, твърди Симеон II.

Любопитното обаче е, че той заобикаля да споделя обществено с какво се е занимавал по време на 50-годишното си заточение. Царят е живял в Египет, Съединени американски щати и Испания.

В формалната му биография на уеб страницата на Министерския съвет, до момента в който го оглавяваше, липсваше информация с какво се е занимавал от 1962 година, когато се дами, до 1996 година когато идва за пръв път в България след 1946 година Симеон не разяснява работата си като ръководител на испанския филиал на френската формация за отбранителна и електронна индустрия „ Томсън “.

Работил е като съветник за няколко компании в Европа и Африка, специализирайки в региона на банковото дело, хотелиерството, електрониката и доставката на хранителни артикули.

Слуховете му приписват и работа като екскурзовод в Испания. Той споделя единствено следното: „ не съм употребявал името Цар Симеон в нито една от компаниите, чиновник, на които съм бил или с които съм работил. Използвах най-вече загадъчен псевдоним ход формата конт Рилски или граф Рилски. Когато татко ми е пътувал тайно, той също е употребявал граф Рилски. Планината Рила, която е покрай София му бе доста близка, отсам и името. Имах два разнообразни живота и доста малко хора допусках толкоз покрай себе си, че за знаят кой съм бил в миналото. Практично решение беше, тъй като, в случай че бях позволил някоя възможна неточност, нямаше да укоряват монархическата институция, а мен. Всъщност дядо ми Фердинанд е употребявал името граф Мурани при частните си пътувания, тази купа в този момент съм трансферирал на единствената си щерка, на възхищаващата се от дядо си княгиня Калина. А сестра ми съм удостоил с купата княгиня Кохари, като я направих глава на фамилията ни Сакс-Кобург и Гота-Кохари “, разкри преди известно време някогашният министър председател и цар в изявление пред унгарска медия.

Инфо: Уикенд