Сметната палата отново се прицели в държавната банка
Колкото и запас да се влагa в изчистването на имиджа на единствената държавна банка - Българска банка за развиване (ББР), нейното въпреки и недалечно минало все я преследва. Преди дни (на 11 януари) Сметната палата разгласи одитната си програма за тази година. Сред единайсетте характерни одита, които се възнамеряват за 2022 година, на очи се набива задълбочената инспекция, която ще бъде осъществена точно в ББР.
Като причина за нестихващия интерес към протичащото се в държавната кредитна институция, Сметната палата акцентира, че " активността й е от огромен публичен интерес ". Този мотив мъчно може да бъде оборен, защото Банката за развиване е 100% държавна благосъстоятелност, а и в последните години тя бе в допълнение капитализирана със средства в размер на стотици милиони от държавния бюджет, т.е. с пари на данъкоплатците.
Аргументите на държавния инспектор за идния подробен одит в ББР стъпват на предходната инспекция, отчетът от която бе оповестен предходната година. Тогава бе тествана активността на министъра на стопанската система Емил Караниколов за периода 2018-2019 година. А заключението от одита бе красноречиво - не се е ползвал ефикасен надзор, който министърът като принципал на ББР, би трябвало да осъществява в банката. Освен това Сметната палата напомни и други заключения, до които стигна в хода на одита си - големите предприятия са обект на значително кредитиране от ББР с близо една втора от кредитния й портфейл, а възнагражденията на членовете на Управителния съвет на ББР надвишават тези в Българска народна банка. Става дума за ръководството на Стоян Мавродиев&сие, чийто произволи бяха разобличени още преди ГЕРБ да изгуби властта.
Защо характерният одит е скъп
Както стана дума, предходната инспекция обхващаше съответен интервал - 2018-2019 година - когато министър на стопанската система (и принципал на ББР) в третото държавно управление с мандат на ГЕРБ бе Емил Караниколов. Оттогава обаче имаме още четирима стопански министри, които са отговаряли за контрола в банката - Лъчезар Борисов (отново в мандата на ГЕРБ), сегашният министър председател Кирил Петков (министър в първия длъжностен кабинет) и Даниела Везиева (във втория длъжностен кабинет на президента Румен Радев). Ценното на новата инспекция ще е да се види черно на бяло дали към този момент установените неприятни практики в ББР са траяли и при някои от другите принципали.
Особено любопитно ще е да проследим интервала, откакто Кирил Петков бе назначен министър, защото той сложи стълбата, по която се изкачи до премиерското кресло, точно върху разкритията си за пороците на някогашния мениджмънт на държавната банка. Петков бе основател на кадровите промени в управлението на банката, а и на измененията в устава й, с които бе сложен таван на размера на заемите, които може да отпуска. Промени, които се резервираха и при последните двама принципали на ББР - Даниела Везиева и актуалният министър на нововъведенията и напредък Даниел Лорер (от " Продължаваме промяната " ).
Какво знаем досега
Ако Сметната палата работи със същия хъс и експертиза, както предходната година, с съображение следва да чакаме съществени разкрития. Предишният й одитен отчет на тематика " ББР " бе повече от любопитно четиво. Разбира се, той бе детайлно отразен от " БАНКЕРЪ " в обявата " " от 6 септември 2021 година.
На първо място държавният одит откри, че от ББР са кредитирани 61 огромни предприятия, като общата стойност на кредитния запас, ориентиран към тях е 470.21 млн. лв.. От тази стойност, малко над една трета или 153.66 млн. лева. са заемите, предоставени на едно дружество, работещо в бранша на тютюневата индустрия. Естествено ставаше дума за компанията " Благоевград-БТ ", която Кирил Петков свърза със глобения от Съединени американски щати за сериозна корупция по Закона " Магнитски " народен представител Делян Пеевски. За съпоставяне през 2019 година Групата ББР (банката и дъщерните ѝ дружества) е подкрепила 426 нови дребни и междинни предприятия, като общата стойност на предоставения кредитен запас (по амортизационна стойност) е 695.312 млн. лв.. От ББР, независимо и непосредствено (т.е. без присъединяване на дъщерни дружества), са предоставени заеми на 48 дребни и междинни предприятия в общ размер на 534.05 млн. лв.. Иначе казано, близо една втора от кредитния портфейл на банката в този интервал е бил ориентиран към огромни предприятия
Другите отрезвяващи констатации на Сметната палата бяха, че в интервала 2018-2019 година изобщо не е следено дали кредитната активност на ББР подхожда на Стратегията за развиването на банката, а ресурсите й не са употребявани дейно за осъществяването на нейната задача, записана в специфичния Закон за ББР - насърчаване на икономическия напредък и повишение конкурентоспособността на бизнеса и в частност на дребните и междинни предприятия.
Колкото до възнагражденията, които са получавали мениджърите на ББР, държавните инспектори предложиха да се прави периодическа инспекция за техния размер, като се прави и сравнение с равнищата, получавани в банковия бранш и от управлението на Българска народна банка. На този декор се постанова още веднъж да напомним ерата, в която банката под управлението на Стоян Мавродиев, " живееше " разточително и произвеждаше най-скъпо платените държавни служители в страната. Дотолкова, че за 2018 г. Мавродиев декларира доход от 434 000 лева, което е малко над 36 000 лева месечно. Тоест - повече, в сравнение с получават президентът, министър председателят и шефът на Българска народна банка, взети дружно. Двамата изпълнителни шефове под Мавродиев се оказаха по-скромни, въпреки и с малко: за 2018 година те декларираха " единствено " по 380 000 лв..
Цената на разточителството
Всички тези безспорно противоречиви практики предстоящо рефлектираха и върху финансовите резултати на държавната банка. Дотолкова, че съгласно оповестеният през октомври 2021 година одитиран доклад на кредитната институция, направен и подписан от новото й управление и удостоверен от две одитни компании, ББР приключва 2020 година с 231 млн. лева загуба. А главната причина за негативния резултат е заделянето на хранителни запаси по предстоящи загуби от кредитна активност. По заемите, отпуснати в границите на анти-COVID стратегиите, банката е начислила 120 млн. лева хранителни запаси. Докато 137 млн. лева са разходите за амортизация на кредитни експозиции.
Колкото до настоящия баланс на банката, преди седмица изпълнителният шеф на ББР Владимир Георгиев обясни, че и през 2021 година са се начислявали големи хранителни запаси " заради обезценки, свързани с големите заеми от стотици милиони, давани на най-различни частни структури ". По данни на Георгиев от провизирани над 200 млн. лева, провизиите, начислени по антикризисните правителствени стратегии са единствено 20 милиона.
Според изпълнителният шеф на ББР Владимир Георгиев от провизираните през 2021 година над 200 млн. лева, начислените по антикризисните правителствени стратегии провизии са единствено за 20 милиона.
Като причина за нестихващия интерес към протичащото се в държавната кредитна институция, Сметната палата акцентира, че " активността й е от огромен публичен интерес ". Този мотив мъчно може да бъде оборен, защото Банката за развиване е 100% държавна благосъстоятелност, а и в последните години тя бе в допълнение капитализирана със средства в размер на стотици милиони от държавния бюджет, т.е. с пари на данъкоплатците.
Аргументите на държавния инспектор за идния подробен одит в ББР стъпват на предходната инспекция, отчетът от която бе оповестен предходната година. Тогава бе тествана активността на министъра на стопанската система Емил Караниколов за периода 2018-2019 година. А заключението от одита бе красноречиво - не се е ползвал ефикасен надзор, който министърът като принципал на ББР, би трябвало да осъществява в банката. Освен това Сметната палата напомни и други заключения, до които стигна в хода на одита си - големите предприятия са обект на значително кредитиране от ББР с близо една втора от кредитния й портфейл, а възнагражденията на членовете на Управителния съвет на ББР надвишават тези в Българска народна банка. Става дума за ръководството на Стоян Мавродиев&сие, чийто произволи бяха разобличени още преди ГЕРБ да изгуби властта.
Защо характерният одит е скъп
Както стана дума, предходната инспекция обхващаше съответен интервал - 2018-2019 година - когато министър на стопанската система (и принципал на ББР) в третото държавно управление с мандат на ГЕРБ бе Емил Караниколов. Оттогава обаче имаме още четирима стопански министри, които са отговаряли за контрола в банката - Лъчезар Борисов (отново в мандата на ГЕРБ), сегашният министър председател Кирил Петков (министър в първия длъжностен кабинет) и Даниела Везиева (във втория длъжностен кабинет на президента Румен Радев). Ценното на новата инспекция ще е да се види черно на бяло дали към този момент установените неприятни практики в ББР са траяли и при някои от другите принципали.
Особено любопитно ще е да проследим интервала, откакто Кирил Петков бе назначен министър, защото той сложи стълбата, по която се изкачи до премиерското кресло, точно върху разкритията си за пороците на някогашния мениджмънт на държавната банка. Петков бе основател на кадровите промени в управлението на банката, а и на измененията в устава й, с които бе сложен таван на размера на заемите, които може да отпуска. Промени, които се резервираха и при последните двама принципали на ББР - Даниела Везиева и актуалният министър на нововъведенията и напредък Даниел Лорер (от " Продължаваме промяната " ).
Какво знаем досега
Ако Сметната палата работи със същия хъс и експертиза, както предходната година, с съображение следва да чакаме съществени разкрития. Предишният й одитен отчет на тематика " ББР " бе повече от любопитно четиво. Разбира се, той бе детайлно отразен от " БАНКЕРЪ " в обявата " " от 6 септември 2021 година.
На първо място държавният одит откри, че от ББР са кредитирани 61 огромни предприятия, като общата стойност на кредитния запас, ориентиран към тях е 470.21 млн. лв.. От тази стойност, малко над една трета или 153.66 млн. лева. са заемите, предоставени на едно дружество, работещо в бранша на тютюневата индустрия. Естествено ставаше дума за компанията " Благоевград-БТ ", която Кирил Петков свърза със глобения от Съединени американски щати за сериозна корупция по Закона " Магнитски " народен представител Делян Пеевски. За съпоставяне през 2019 година Групата ББР (банката и дъщерните ѝ дружества) е подкрепила 426 нови дребни и междинни предприятия, като общата стойност на предоставения кредитен запас (по амортизационна стойност) е 695.312 млн. лв.. От ББР, независимо и непосредствено (т.е. без присъединяване на дъщерни дружества), са предоставени заеми на 48 дребни и междинни предприятия в общ размер на 534.05 млн. лв.. Иначе казано, близо една втора от кредитния портфейл на банката в този интервал е бил ориентиран към огромни предприятия
Другите отрезвяващи констатации на Сметната палата бяха, че в интервала 2018-2019 година изобщо не е следено дали кредитната активност на ББР подхожда на Стратегията за развиването на банката, а ресурсите й не са употребявани дейно за осъществяването на нейната задача, записана в специфичния Закон за ББР - насърчаване на икономическия напредък и повишение конкурентоспособността на бизнеса и в частност на дребните и междинни предприятия.
Колкото до възнагражденията, които са получавали мениджърите на ББР, държавните инспектори предложиха да се прави периодическа инспекция за техния размер, като се прави и сравнение с равнищата, получавани в банковия бранш и от управлението на Българска народна банка. На този декор се постанова още веднъж да напомним ерата, в която банката под управлението на Стоян Мавродиев, " живееше " разточително и произвеждаше най-скъпо платените държавни служители в страната. Дотолкова, че за 2018 г. Мавродиев декларира доход от 434 000 лева, което е малко над 36 000 лева месечно. Тоест - повече, в сравнение с получават президентът, министър председателят и шефът на Българска народна банка, взети дружно. Двамата изпълнителни шефове под Мавродиев се оказаха по-скромни, въпреки и с малко: за 2018 година те декларираха " единствено " по 380 000 лв..
Цената на разточителството
Всички тези безспорно противоречиви практики предстоящо рефлектираха и върху финансовите резултати на държавната банка. Дотолкова, че съгласно оповестеният през октомври 2021 година одитиран доклад на кредитната институция, направен и подписан от новото й управление и удостоверен от две одитни компании, ББР приключва 2020 година с 231 млн. лева загуба. А главната причина за негативния резултат е заделянето на хранителни запаси по предстоящи загуби от кредитна активност. По заемите, отпуснати в границите на анти-COVID стратегиите, банката е начислила 120 млн. лева хранителни запаси. Докато 137 млн. лева са разходите за амортизация на кредитни експозиции.
Колкото до настоящия баланс на банката, преди седмица изпълнителният шеф на ББР Владимир Георгиев обясни, че и през 2021 година са се начислявали големи хранителни запаси " заради обезценки, свързани с големите заеми от стотици милиони, давани на най-различни частни структури ". По данни на Георгиев от провизирани над 200 млн. лева, провизиите, начислени по антикризисните правителствени стратегии са единствено 20 милиона.
Според изпълнителният шеф на ББР Владимир Георгиев от провизираните през 2021 година над 200 млн. лева, начислените по антикризисните правителствени стратегии провизии са единствено за 20 милиона.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ