Колкото и малки и невръстни да са децата, те винаги

Колкото и дребни и невръстни да са децата, те постоянно усещат когато към тях има напрежение и отрицателни страсти, и изключително, когато идват от техните родители.

Малката Лили е 4-годишна, когато Даниел – нейният баща - се обръща към фамилния съветник в Център за социална поддръжка " Св. София " към фондация " За Нашите Деца " Петя Яначкова. Той е мощно обезпокоен освен поради напрежението сред него и брачната половинка му, а и тъй като щерка им не е щастливо и усмихнато дете. Петя наблюдава историята на фамилията и се среща с майката на Лили, Белослава - мощна и властна жена, която държи както тя самата, по този начин и щерка й да наподобяват съвършено на външен тип.

Малката Лили е като кукла - красиво облечена, само че без капчица искра в очите. А очите на детето в никакъв случай не лъжат. Още на първите срещи Петя схваща, че против Даниел е заведено дело за домашно принуждение и той има ограничаваща заповед по отношение на Белослава. Това я озадачава, тъй като на срещите майката заобикаля да я гледа в очите, приказва малко и е очевидно незаинтересована, а таткото е този, който е потърсил помощ.

От дългогодишния си опит като фамилен съветник, за Петя не е мъчно да разбере, че не бащата е главната причина за нещастието в фамилията. Той е извънредно грижлив към щерка си и страда, че детето му е нещастно. Страхува се какво ще стане с Лили, в случай че фамилията им се разпадне – по какъв начин ли ще го понесе? Даниел знае, че дребното му момиченце желае просто мама и баща да са в положителни връзки, и несполучливите й опити да ги сдобри не й се отразяват добре. Освен проблеми между тях, Белослава и Даниел се състезават кой е по-по-най-добрият родител. На Лили, обаче, тази любов й идва допълнително....