Защо плуването се оказа моето нещо?
Колкото и хубава да е фигурата ти (или пък не толкова), идва миг, в който тя престава да работи като даденост в твоя изгода, а се постанова да работиш ти в нейна. Хората, които имат проблеми с тежестта или пропорциите, целулит и така нататък евентуално са привикнали да се терзаят, да са на диета, да пробват какво ли не. Но такива като мен - потребността от грижа за тялото на 34 години беше изненада.
Винаги съм мислела, че здравословното отношение към тежестта идва от приемането на минусите, само че и от отхвърли да се примирим с тях. Разумно хранене, повечко придвижване, преодоляване и осъзнаване на нездравословните привички са едната страна. От другата са мозъкът да е спокоен, да няма съпоставения с останалите дами, да се опитваме да търсим баланс. Така си мислех аз, до момента в който в този момент, на 34 години, при слаба фигура, 165 растеж и 53 кг, не открих зачатъчен целулит, увиснали ръце, отпуснати бедра и дупе. И разбрах, че нещо би трябвало да се направи. Всичко пожертвувам, само че ръце, които висят - не!
“Реших, би трябвало да се спортува! Нещо да се прави! ”
Имам огромен проблем със спорта. Не си падам по стадното прекарване, въпреки да съзнавам какъв брой добре работи на мои приятелки, по какъв начин се образуват общности, мероприятия. Не мога да върша контакти принудително, единствено тъй като 20 дами играем зумба, йога, пилатес. От друга страна колективът желае да те схване, разпредели под етикетче и да ти откри мястото измежду другите в нормалните обществени функции. Пробвала съм - не е моето нещо.
Не желая да отивам на фитнес, тъй като концепцията за силови тренировки ме отблъсква, цялото това потене, охкане и боричкане. Ако фитнесът е разбъркан - ами има всякакви оглеждащи те мъже. Ако е единствено дамски - дамите са по-жестоки в учещите погледи и сравненията неизбежно изплуват. Бягане и колездене - лек проблем със ставите. Изобщо опитвала съм някои неща и нищо не открих за себе си. А се усещам по този начин в този миг от живота, че не ми се вършат взаимни отстъпки, не желая да пробвам непрекъснато нещо и да го изоставям, да ми е безпределно комплицирано и мъчно да се провеждам. Искам да ми е елементарно и прелестно и тогава, тогава ще дам всичко от себе си, давам обещание.
И не щеш ли то пристигна единствено. Плуването. Басейнът е в учебното заведение на огромната щерка и до градината дребната. Сутрин ги повеждам, а в 8 басейнът отваря и няма никакви хора. Идеално за моя график. Една другарка около детето си стартира и тя независимо. Не ме надъхвала, само че то и няма потребност. С нея по този начин се усещаме, че й разбирам въодушевлението като свое. Импулсивно и с друга вярна другарка с повечко здрав разсъдък от мен си купих бански, плувни очила и шапка. И ето ме един прелестен вторник, тъкмо след Великден - екипирана, 8 часа сутринта (далеч от тълпите, нали), със сакчето, пред басейна, очаквам треньора. " Аз мога да плавам другояче кроул ", стартирам, " само че се изтощавам бързо. Явно върша нещо, не както би трябвало. " " Със сигурност. ", споделя той,
“Но пък и правиш нещо, както би трябвало - можеш да държаш глава над водата. Това е постоянно положително начало. ”
Плуването е идеално за интровертни хора или за такива, изтощени от другарство, тълпи и социализиране. Във водата е в действителност, в действителност безшумно. И не ти се постанова да приказваш, но с никого.
Плуването ти оказва помощ да се съсредоточаваш върху видимо лесни неща, мах на ръцете и краката, дишане, които обаче сериозно изискват цялостното отдаване на мозъка. Пътят към положителната техника е като медитация - централизация върху дишане, освобождение на мозъка. Път към просветелението = Път към идеалната техника.
Плуването те приземява доста бързо. То ти демонстрира, че не владееш всичко под надзор, че има буря, която е над теб. Че от перченето и самонадеяността изгода няма. Човек би трябвало да познава опциите си и да знае къде е мястото му. Да не се надценява. Да се управлява.
Плуването те кара непрестанно да се усъвършенстваш, като се състезаваш само и единствено със себе си. Плуването изисква тотална естетика сред тяло и мисъл. Досега не бях осъзнавала доколко в действителност направляваме телата си и по какъв начин всяка мисъл, изменяща придвижването ми, има последици - може да стане по-добре, а може и не. Всяко придвижване е значимо и би трябвало да бъде по-добро от предходното. За да се махне умората и да пристигна насладата.
В плуването няма суетност. Да, може да си сложиш някакъв готин бански (цял обезателно) или шарена шапка, само че във водата тялото не се вижда, нито оттенъкът на тюркоазено в банския ти. Зад очилата всички приличаме на рибоци, не носим грим и няма значение какъв брой съвършена е опашката ти, тъй като е тотално сплескана по този начин или другояче.
С плуването част от срама изчезва. Ако не си някаква доста срамежлива жена, нали, само че наложителното къпане, от време на време с няколко голи дами един до друг, може да те докара до границите ти. Да ги преминеш е по-добрият вид, в сравнение с да се криеш и срамуваш от тялото си. След две естествени раждания, първото измежду куп стажанти, на мен персонално не ми е останала капка позор, когато нещото би трябвало да бъде свършено - да махнеш целия хлор и да започнеш деня с прекрасен душ.
Екипировката за новак не коства доста: удовлетворителен бански, очила и шапка ми излязоха 40 лева Докато се убедя, че това е моето нещо, взех решение да не давам пари за скъпи марки, които за спорта нормално значат качество, а освен суетност, реклама и маркетинг.
Колкото до изгодите за тялото - те са явни:
Винаги съм мислела, че здравословното отношение към тежестта идва от приемането на минусите, само че и от отхвърли да се примирим с тях. Разумно хранене, повечко придвижване, преодоляване и осъзнаване на нездравословните привички са едната страна. От другата са мозъкът да е спокоен, да няма съпоставения с останалите дами, да се опитваме да търсим баланс. Така си мислех аз, до момента в който в този момент, на 34 години, при слаба фигура, 165 растеж и 53 кг, не открих зачатъчен целулит, увиснали ръце, отпуснати бедра и дупе. И разбрах, че нещо би трябвало да се направи. Всичко пожертвувам, само че ръце, които висят - не!
“Реших, би трябвало да се спортува! Нещо да се прави! ”
Имам огромен проблем със спорта. Не си падам по стадното прекарване, въпреки да съзнавам какъв брой добре работи на мои приятелки, по какъв начин се образуват общности, мероприятия. Не мога да върша контакти принудително, единствено тъй като 20 дами играем зумба, йога, пилатес. От друга страна колективът желае да те схване, разпредели под етикетче и да ти откри мястото измежду другите в нормалните обществени функции. Пробвала съм - не е моето нещо.
Не желая да отивам на фитнес, тъй като концепцията за силови тренировки ме отблъсква, цялото това потене, охкане и боричкане. Ако фитнесът е разбъркан - ами има всякакви оглеждащи те мъже. Ако е единствено дамски - дамите са по-жестоки в учещите погледи и сравненията неизбежно изплуват. Бягане и колездене - лек проблем със ставите. Изобщо опитвала съм някои неща и нищо не открих за себе си. А се усещам по този начин в този миг от живота, че не ми се вършат взаимни отстъпки, не желая да пробвам непрекъснато нещо и да го изоставям, да ми е безпределно комплицирано и мъчно да се провеждам. Искам да ми е елементарно и прелестно и тогава, тогава ще дам всичко от себе си, давам обещание.
И не щеш ли то пристигна единствено. Плуването. Басейнът е в учебното заведение на огромната щерка и до градината дребната. Сутрин ги повеждам, а в 8 басейнът отваря и няма никакви хора. Идеално за моя график. Една другарка около детето си стартира и тя независимо. Не ме надъхвала, само че то и няма потребност. С нея по този начин се усещаме, че й разбирам въодушевлението като свое. Импулсивно и с друга вярна другарка с повечко здрав разсъдък от мен си купих бански, плувни очила и шапка. И ето ме един прелестен вторник, тъкмо след Великден - екипирана, 8 часа сутринта (далеч от тълпите, нали), със сакчето, пред басейна, очаквам треньора. " Аз мога да плавам другояче кроул ", стартирам, " само че се изтощавам бързо. Явно върша нещо, не както би трябвало. " " Със сигурност. ", споделя той,
“Но пък и правиш нещо, както би трябвало - можеш да държаш глава над водата. Това е постоянно положително начало. ”
Плуването е идеално за интровертни хора или за такива, изтощени от другарство, тълпи и социализиране. Във водата е в действителност, в действителност безшумно. И не ти се постанова да приказваш, но с никого. Плуването ти оказва помощ да се съсредоточаваш върху видимо лесни неща, мах на ръцете и краката, дишане, които обаче сериозно изискват цялостното отдаване на мозъка. Пътят към положителната техника е като медитация - централизация върху дишане, освобождение на мозъка. Път към просветелението = Път към идеалната техника. Плуването те приземява доста бързо. То ти демонстрира, че не владееш всичко под надзор, че има буря, която е над теб. Че от перченето и самонадеяността изгода няма. Човек би трябвало да познава опциите си и да знае къде е мястото му. Да не се надценява. Да се управлява. Плуването те кара непрестанно да се усъвършенстваш, като се състезаваш само и единствено със себе си. Плуването изисква тотална естетика сред тяло и мисъл. Досега не бях осъзнавала доколко в действителност направляваме телата си и по какъв начин всяка мисъл, изменяща придвижването ми, има последици - може да стане по-добре, а може и не. Всяко придвижване е значимо и би трябвало да бъде по-добро от предходното. За да се махне умората и да пристигна насладата. В плуването няма суетност. Да, може да си сложиш някакъв готин бански (цял обезателно) или шарена шапка, само че във водата тялото не се вижда, нито оттенъкът на тюркоазено в банския ти. Зад очилата всички приличаме на рибоци, не носим грим и няма значение какъв брой съвършена е опашката ти, тъй като е тотално сплескана по този начин или другояче. С плуването част от срама изчезва. Ако не си някаква доста срамежлива жена, нали, само че наложителното къпане, от време на време с няколко голи дами един до друг, може да те докара до границите ти. Да ги преминеш е по-добрият вид, в сравнение с да се криеш и срамуваш от тялото си. След две естествени раждания, първото измежду куп стажанти, на мен персонално не ми е останала капка позор, когато нещото би трябвало да бъде свършено - да махнеш целия хлор и да започнеш деня с прекрасен душ. Екипировката за новак не коства доста: удовлетворителен бански, очила и шапка ми излязоха 40 лева Докато се убедя, че това е моето нещо, взех решение да не давам пари за скъпи марки, които за спорта нормално значат качество, а освен суетност, реклама и маркетинг.Колкото до изгодите за тялото - те са явни:
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ