Колкото и да звучи невероятно за Сърбия и за нейните

Колкото и да звучи необикновено за Сърбия и за нейните медии скандалният случай с българските лекари в Босилеград не съществува. Няма значение, че това е една от топновините единствено на броени километри от границата.

За новините свързани с българското малцинство границата сред Сърбия и България е затворена. Понякога тя се открехва леко за публични визити, когато царува естетика и се дават еуфорични обещания и обети и се вземат решение „ световни проблеми “.

„ Какво желаят тези бугари “ – несъмнено се подсмиват в този момент в сръбските кафани. Ето и Вучич им сподели, че, в случай че желаете да промените името на Димитровград с Цариброд, няма проблеми, в случай че народът по този начин желае. Да, Вучич сподели: народът желае по този начин, повече не даваме! Да, Вучич сподели! Значи ще бъде по този начин!

Но аз на негово място бих се замислила надълбоко дали няма някакви антивучевски детайли в партията, която той мисли, че управлява. Те обикновено разрушават имиджа на Сърбия като страна, която твърди, че върви към Европа.

Последният случай с българските лекари и сръбския пестник към българското малцинство несъмнено не е поръчан от горната страна, само че е израз на едно непрестанно неуважение и подценяване, което се организира надали не като национална теория на Сърбия. Каквото и да създадат локалните управляващи в регионите с българско малцинство, те знаят, че няма да бъдат осъдени. Винаги ще бъдат отговорни българите, които търсят под вола теле, или правилото е всяко знамение за три дни.

Това, че България реагира против сръбската безочливост, че българските политици за следващ път са сюрпризирани и не могат да схванат сръбските антибългарски пируети, явно, няма значение за формален Белград. Той се надява, че ще продължи да замъглява тъжната картина в Западните околности със сърдечни ръкопляскания при публични срещи. Ще се прави, че нищо не се е случило. Ние не можем и не би трябвало да се примирим със сръбския непукизъм, с медийните, политическите и всевъзможен тип затъмнения. Някъде би трябвало да има светлина в тунела. И в случай че тя не пристигна за нашите сънародници в Сърбия от Белград, то несъмнено би трябвало да пристигна от България, Брюксел и Европейския парламент.

Но хората от обезлюдените и неразвивани с години наред региони с българско малцинство не им би трябвало доста да схващат от политиката на Белград, Брюксел или София. Те живеят своя елементарен живот, цялостен с грижи и в случай че не, имат право някой да не гази върху тяхното достолепие, да не води полиция, която ще стопира българските лекари да им дадат малко вяра и лекарство за здраве, а не рецепта за политиканство.

България от 1 януари 2018 година е ръководител на Съвета на Европейския съюз. Ако неведнъж публична София заявяваше, че е подготвена да поддържа Сърбия по пътя към Европейски Съюз, не е ли време Белград да направи толкоз дребен, само че значим политически жест – да трансформира нескрития антибългаризъм в европеизъм. /БГНЕС

-------------

Ели Юрукова, сътрудник на Агенция БГНЕС в Белград.