10-те най-опасни български поговорки
Колкото и да обичаме българската национална мъдрост, се оказва, че родният фолклор съдържа мисли, които са пагубни за самочувствието на българина. Повечето от тях са ориентирани към това българинът да си мълчи и да си трае, без значение какво се случва и какво му се постанова да понася. Повечето от тях датират от годините на робството и са научили народът да се подчинява на поробителите си, с цел да не заплати с живота си за неподчинението.
За злощастие тези максими са насаждани на поколенията преди нас и най-вероятно поколенията след нас също ще ги познават. Това са 10-те пословици и поговорки, които би трябвало да забравим като нация.
1. Преклонена главица, сабя не я сече
Или "ако слушаш и изпълняваш, нищо неприятно няма да ти се случи. " Ако би трябвало да бъдем изцяло почтени, в подтекста на османското робство тази сентенция се е приемала безусловно. Ако се подчиняваш на поробителите, няма да те посекат. Тя учи, че битката не води до нищо друго, с изключение на гибел, само че въпреки всичко точно с битка сме били освободени.
2. Много хубаво не е на хубаво
Българите си знаем, че сме черногледи, само че това обобщава значително народопсихологията ни. Ние не се радваме на щастието си, а го одобряваме за сигнал, че нещо извънредно следва да ни се случи. Българинът се опасява да бъде благополучен, тъй като счита, че наложително след щастието ще последва злощастие. Време е да стартираме да одобряваме хубавите неща в живота и просто да ги оставим да се случат.
3. Музикант къща не храни
Тази безумна сентенция ни кара да си мислим, че хората на изкуството не могат да съумеят като употребяват гениите си. Независимо дали става въпрос за музика, изобразително изкуство, танци и така нататък в главата на българина съществува тази максима, която му споделя, че нищо няма да направи с дарбата си. За сметка на това пък по целия свят музикалната промишленост е една от най-богатите и в нея се въртят милиарди долари, които отиват точно в персоналните банкови сметки на музикантите.
4. Дума дупка не прави
С тази сентенция се омаловажава силата на словото, въпреки добре да знаем, че то напълно не е толкоз едва. В същия миг имаме толкоз доста приказки, разкази и различен национален фолклор, в който основните герои се измъкват от рискова обстановка или съумяват в живота с помощта на умелото прилагане на думите. Хитър Петър е точно един подобен воин, за който хитростта и словото служат съвършено.
5. Една птичка пролет не прави
Всички добре знаем, че положителните неща стартират с една концепция, един човек, едно деяние... Защо тогава имаме вяра на тази сентенция?! Нищо велико не се е случило внезапно, само че все някак би трябвало да стартира. Затова и друга мъдрост гласи "Рим не е издигнат за един ден. " Една птичка може да не прави пролет, само че несъмнено може да даде нейния старт.
6. Крушата не пада по-далеч от дървото
Тази сентенция ни кара да имаме вяра, че сме обречени да повторим грешките на родителите си и не можем да стигнем по-далеч в живота от тях. Независимо какво постигаш, си копие на татко си и това е!
7. Бели пари за черни дни
Или другояче казано "Не си харчи парите за нелепости, а ги пести, тъй като сигурно ще ти се случи нещо неприятно, за което ще ти трябват! Няма по какъв начин да избягаш от нещастието, а тогава сигурно най-важното нещо ще са парите или неналичието им. "
8. Мълчанието е злато
Не си отваряй устата, тъй като не знаеш каква нелепост ще излезе от там. Най-добре си трай и си мълчи, тъй като по този начин няма по какъв начин да ти се случи нещо неприятно. Тук срещаме още една сентенция, която ни кара да сме кротки и тихи, тъй като когато приказваме единствено си сътворяваме главоболие.
9. Учи, с цел да не работиш
Жалко е, че доста българи разбираме това като "Ако учиш, ще се уредиш на работа, на която няма да ти се постанова да вършиш доста. Ще си на топло, на бюро, няма да се цапаш и мориш... " Обаче кой е споделил, че трудът, изкаран с пот на челото е неприятно нещо. Няма по-голяма премия за оня, който се труди, да види плода на труда си. А дипломата не е еднопосочен билет към триумфа, само че пък усърдната работа е.
10. Недей да откриваш топлата вода
Българите подхождаме пораженчески към съвсем всичко. Тази сентенция ни демонстрира, че без значение какво ще подхванем, някой към този момент го е направил, по тази причина няма смисъл да се занимаваме въобще. Ако нещо към този момент е измислено, за какво ти е да се захващаш изобщо. Всяко изпитание е ненужно и преди да си почнал още, би трябвало да знаеш, че няма никакъв смисъл да си хабиш времето.
За злощастие тези максими са насаждани на поколенията преди нас и най-вероятно поколенията след нас също ще ги познават. Това са 10-те пословици и поговорки, които би трябвало да забравим като нация.
1. Преклонена главица, сабя не я сече
Или "ако слушаш и изпълняваш, нищо неприятно няма да ти се случи. " Ако би трябвало да бъдем изцяло почтени, в подтекста на османското робство тази сентенция се е приемала безусловно. Ако се подчиняваш на поробителите, няма да те посекат. Тя учи, че битката не води до нищо друго, с изключение на гибел, само че въпреки всичко точно с битка сме били освободени.
2. Много хубаво не е на хубаво
Българите си знаем, че сме черногледи, само че това обобщава значително народопсихологията ни. Ние не се радваме на щастието си, а го одобряваме за сигнал, че нещо извънредно следва да ни се случи. Българинът се опасява да бъде благополучен, тъй като счита, че наложително след щастието ще последва злощастие. Време е да стартираме да одобряваме хубавите неща в живота и просто да ги оставим да се случат.
3. Музикант къща не храни
Тази безумна сентенция ни кара да си мислим, че хората на изкуството не могат да съумеят като употребяват гениите си. Независимо дали става въпрос за музика, изобразително изкуство, танци и така нататък в главата на българина съществува тази максима, която му споделя, че нищо няма да направи с дарбата си. За сметка на това пък по целия свят музикалната промишленост е една от най-богатите и в нея се въртят милиарди долари, които отиват точно в персоналните банкови сметки на музикантите.
4. Дума дупка не прави
С тази сентенция се омаловажава силата на словото, въпреки добре да знаем, че то напълно не е толкоз едва. В същия миг имаме толкоз доста приказки, разкази и различен национален фолклор, в който основните герои се измъкват от рискова обстановка или съумяват в живота с помощта на умелото прилагане на думите. Хитър Петър е точно един подобен воин, за който хитростта и словото служат съвършено.
5. Една птичка пролет не прави
Всички добре знаем, че положителните неща стартират с една концепция, един човек, едно деяние... Защо тогава имаме вяра на тази сентенция?! Нищо велико не се е случило внезапно, само че все някак би трябвало да стартира. Затова и друга мъдрост гласи "Рим не е издигнат за един ден. " Една птичка може да не прави пролет, само че несъмнено може да даде нейния старт.
6. Крушата не пада по-далеч от дървото
Тази сентенция ни кара да имаме вяра, че сме обречени да повторим грешките на родителите си и не можем да стигнем по-далеч в живота от тях. Независимо какво постигаш, си копие на татко си и това е!
7. Бели пари за черни дни
Или другояче казано "Не си харчи парите за нелепости, а ги пести, тъй като сигурно ще ти се случи нещо неприятно, за което ще ти трябват! Няма по какъв начин да избягаш от нещастието, а тогава сигурно най-важното нещо ще са парите или неналичието им. "
8. Мълчанието е злато
Не си отваряй устата, тъй като не знаеш каква нелепост ще излезе от там. Най-добре си трай и си мълчи, тъй като по този начин няма по какъв начин да ти се случи нещо неприятно. Тук срещаме още една сентенция, която ни кара да сме кротки и тихи, тъй като когато приказваме единствено си сътворяваме главоболие.
9. Учи, с цел да не работиш
Жалко е, че доста българи разбираме това като "Ако учиш, ще се уредиш на работа, на която няма да ти се постанова да вършиш доста. Ще си на топло, на бюро, няма да се цапаш и мориш... " Обаче кой е споделил, че трудът, изкаран с пот на челото е неприятно нещо. Няма по-голяма премия за оня, който се труди, да види плода на труда си. А дипломата не е еднопосочен билет към триумфа, само че пък усърдната работа е.
10. Недей да откриваш топлата вода
Българите подхождаме пораженчески към съвсем всичко. Тази сентенция ни демонстрира, че без значение какво ще подхванем, някой към този момент го е направил, по тази причина няма смисъл да се занимаваме въобще. Ако нещо към този момент е измислено, за какво ти е да се захващаш изобщо. Всяко изпитание е ненужно и преди да си почнал още, би трябвало да знаеш, че няма никакъв смисъл да си хабиш времето.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ