Малко хигиена на мисълта и… имаме шанс!
Колкото и да обичам да се върша на интелигентен, ще ви издам тайната си… Тайната ми е, че чувам други, доста по-умни от мен хора, и по този начин за някои неща разбирам какво ще се случи и го чакам преди да се е случило.
Например: на 6 август 2019 година написах един текст, в който предвидих, че човечеството ще бъде нападнато от непозната до момента болест, която ще му опише играта.
Една добра и една неприятна вест за Земята
Не съм вирусолог, нито пък академик. Това, което съм, е човек, който прави оценка ерата, в която живее. Информационната. И който прави оценка това, че има достъп до заключенията на доста по-умните от него хора. Те са там – налични са за всички. И за вас. Вместо да четете за пластичните интервенции на звездите, риалити шоута и силиконови гърди, устни, мигли, далак и коляно, можете да обърнете малко внимание на персоналната си осведомителна хигиена (или пък, хайде да не е „ вместо “, само че най-малко паралелно с това – да вкарате и малко бензин в горивната примес на мисълта, а освен въздух под налягане).
На няколко пъти през последните месеци предвиждах и Втората вълна на COVID-19. По същия метод. Търсих тук-там с по-малко голи гърди и повече профилирана информация.
Забележете: от самото начало трябваше да повеждам безсмислени задочни разногласия с хора, които ме убеждаваха, че съм простак, щом имам вяра на учените и лекарите, тъй като те: 1. УМИШЛЕНО се опитвали да ни подведат; 2. Не разбирали задоволително добре нещата.
Мхм… учените и лекарите не схващат добре нещата, само че Генчо от счетоводството и Лили от фризьорския салон са стартирани с картинката задоволително, че да ми дефинират по какъв начин да пребивавам по време на пандемия.
***
Сега една част от умните хора споделиха, че би трябвало да променим навиците си, в случай че желаеме да излезем от рецесията по-бързо, с по-малко жертви и по-малко последствия за стопанската система и обществото ни.
Разбира се, чакам с неспокойствие и включването на генчовците и лилитата, разбирачите, знаещите всичко, свръх-интелектите от вселенската борса за хрумвания Фейсбук и войните на правдата от интернета.
(една дребна скоба, която, съгласно мен, изяснява от кое място идва дефектът в мисленето:
коства ми се, че най-голямата неточност, която допуснахме, беше да кажем на хората, че маските пазят ДРУГИТЕ и би трябвало да ги носят за ОБЩОТО богатство.
Спасяването на обществото и помагането не са българска линия, тъкмо както не е и спазването на законите, за които считаме: „ бе, дано ги има и дано са строги, но аз, в случай че мога да мина около тях… “; „ дано, дано има строги закони… аз имам тука един човек… прочут в [НАП/НОЙ/МВР/районното/общината/министерството], той ще настройки нещата за мене! “)
За да се предпазим и оздравеем по-бързо, КАТО ОБЩЕСТВО (усещам по какъв начин изгубих към този момент доста от читателите…), би трябвало да се пазим. Как да се пазиш, когато ти се постанова да се тъпчеш в метрото/трамвая/автобуса всеки ден? Много е просто: ти—физически пригодният за задачата, слез и „ разреди “ количеството хора, с цел да може тези, които нямат избор, да си се возят, само че на отдалеченост едни от други.
Усещам известно комплициране.
Добре, ето образец:
Франция ще влага в нови велоалеи… в действителност, да стартираме от по-далеч: ще влага в уроци за тези, които не умеят да карат колело, с цел да се научат. По-нататък—страната ще даде на всеки гражданин по 50 евро, с които да си ремонтира вероятно остарялото колело, което не е карал от дълго време. Ще конфигурира още повече места за паркиране и заключване на колела. Само регион Париж ще усили велоалеите си със 740 км. Ще има три напълно нови ултра-дълги трасета, препокриващи най-натоварените линии на метрото.
Много градове по света усилиха и разшириха инфраструктурата за велосипедисти по време на пандемията. Включително Богота, Брюксел и Милано. В италианския град даже се разрежда пътникопотокът в метрото с 30%, с цел да се обезпечи пътуването на най-малко 1 метър разстояние.
Разбирате, че това са страни, които също не са лишени от „ умни “ глави и дървени философи, които намилат, че COVID-19 е машинация, не имат вяра в него и вършат всичко по силите си, с цел да влошат живота на всички. Но ето тук е ролята на страната и общината.
Аз към момента не мога да проумея добре решението на Фандъкова и мислителите от Столична община, които взеха решение, че с наплескването на малко багра (очертаване на „ трасе “) в действителност ще основат велоалеи; както и неналичието на каквото и да е предпочитание да управляват и глобяват дебелокожите плондири, които паркират по велоалеите. Така, даже да се пребориш със себе си, мързела и предразсъдъците си, с подигравките на близките, се изправяш пред идващия неизпълним проблем – инфраструктурата. Тоест—липсата ѝ. Карането на колело в София, а и във всеки различен огромен град на България, е рисково. Опасно е заради две аргументи: 1. неналичието на инфраструктура; 2. съществуването на нагли мозъчни донори, които съзнателно заплашват велосипедистите. Да, подобен ни е манталитетът – от общинарите до последния „ батка “ в джип – подобен ни е манталитетът.
Наскоро моя близка е била притисната в бордюра съзнателно от Ганьо с един пръст чело в джип (докато го е чакала да си направи некадърния завой. Не кара, наблягам – а го чака да завие, тъй като и умеенето му на водач е колкото и умеенето му да си напише името). Минавайки около нея, единият пръст чело генерира потребността да каже: „ Ей всички требва да ви изтрепаме д**** ш * колоездачи, м*** ви д****! “
Вероятно този резултат от спукан презерватив, който си е купил джип, в миналото е имал неприятна преживелица с нафукан колоездач, който го е издразнил. Естествено, че има такива. Глупаци и досадници има на всички места, измежду колоездачите също, да. И той поставил всички, каращи колело, под общ знаменател. Разбира се, той не знае какво значи „ да сложиш под общ знаменател “, само че това не му пречи да го прави. Изключително смешно е това да идва от човек в джип, имайки поради каква е славата точно на хората в джипове и по какъв начин тъкмо те са все слагани под общ знаменател. Не… задраскай „ смешно “, смешно не е. Показателно е.
И все пак това и всички „ тези “ в София и България (да им се чуди човек) съществуват запалянковци, които желаят да карат, да не бълват изгорели газове и да не се завират едни в други в градския превоз, с цел да бълват микроби и вируси. Но, несъмнено, тогава се сблъскват с затруднение № 2… общинският талант: неналичието на велоалеи; и неналичието на надзор дребното, които ги има, да бъдат свободни.
И, в случай че до неотдавна за велоалеите и инфраструктурата, въобще—всичко, обвързвано с велосипедите—ви беше все тая и последна грижа, лигавщина надали не и глезотийка, внезапно се оказа, че в този момент е измежду най-важните цели и е значим инструмент за борбата с COVID-19, който се употребява от развитите общества. И, в случай че си мислите, че това е „ ненадейно “, помислете отново: 1. Пандемиите са планувани отдавна; 2. Събирането/разреждането на тълпи е главното оръжие за преодоляване на болестта.
Не разбирам, почтена дума, не разбирам вироглавието на Ганьо, който гледа на автомобила като на израз за триумф, подиграва се на всеки с по-евтина кола (баси нещастника, àре мръдни бе!), до момента в който ненавижда всеки с по-скъпа (крадец и лъжец, съсипàха я тая страна, ей!), мечтае да се „ оправим “, само че дефинира оправянето като „ аз да си върша каквото си желая, до момента в който другите ги гърчат с тежки правила и закони “ и мотото в живота му е: „ б*л съм му м****а “.
Точно както Един-Пръст-Чело гледа на колоездачите – с пренебрежение, мислейки, че са лигльовци, тъкмо по този начин и общинарите гледат на тях. Те не могат да одобряват съществено потребността на обществото (пак тая безсмислена у нас дума) да се разтовари от трафика и да стартира да живее по нов метод. Не, те гледат на колелото като на детска играчка и занимание за в полето през лятото. Те не го схващат, не го проумяват. Те са си останали някъде там в дълбоката провинциална мисъл от средата на 20 век, съгласно която колелото е за децата, домашните животни са за месо и мляко, колата е за лукс и проява на обществен статут, а боклукът и други неща се хвърлят където те свари потребността да ги хвърлиш.
Веднага по-късно се включва вторият максимален гений на българина: да откри кой му е отговорен за проблемите. Сработва всякога. Изумяващо е.
Например: на 6 август 2019 година написах един текст, в който предвидих, че човечеството ще бъде нападнато от непозната до момента болест, която ще му опише играта.
Не съм вирусолог, нито пък академик. Това, което съм, е човек, който прави оценка ерата, в която живее. Информационната. И който прави оценка това, че има достъп до заключенията на доста по-умните от него хора. Те са там – налични са за всички. И за вас. Вместо да четете за пластичните интервенции на звездите, риалити шоута и силиконови гърди, устни, мигли, далак и коляно, можете да обърнете малко внимание на персоналната си осведомителна хигиена (или пък, хайде да не е „ вместо “, само че най-малко паралелно с това – да вкарате и малко бензин в горивната примес на мисълта, а освен въздух под налягане).
На няколко пъти през последните месеци предвиждах и Втората вълна на COVID-19. По същия метод. Търсих тук-там с по-малко голи гърди и повече профилирана информация.
Забележете: от самото начало трябваше да повеждам безсмислени задочни разногласия с хора, които ме убеждаваха, че съм простак, щом имам вяра на учените и лекарите, тъй като те: 1. УМИШЛЕНО се опитвали да ни подведат; 2. Не разбирали задоволително добре нещата.
Мхм… учените и лекарите не схващат добре нещата, само че Генчо от счетоводството и Лили от фризьорския салон са стартирани с картинката задоволително, че да ми дефинират по какъв начин да пребивавам по време на пандемия.
***
Сега една част от умните хора споделиха, че би трябвало да променим навиците си, в случай че желаеме да излезем от рецесията по-бързо, с по-малко жертви и по-малко последствия за стопанската система и обществото ни.
Разбира се, чакам с неспокойствие и включването на генчовците и лилитата, разбирачите, знаещите всичко, свръх-интелектите от вселенската борса за хрумвания Фейсбук и войните на правдата от интернета.
(една дребна скоба, която, съгласно мен, изяснява от кое място идва дефектът в мисленето:
коства ми се, че най-голямата неточност, която допуснахме, беше да кажем на хората, че маските пазят ДРУГИТЕ и би трябвало да ги носят за ОБЩОТО богатство.
Спасяването на обществото и помагането не са българска линия, тъкмо както не е и спазването на законите, за които считаме: „ бе, дано ги има и дано са строги, но аз, в случай че мога да мина около тях… “; „ дано, дано има строги закони… аз имам тука един човек… прочут в [НАП/НОЙ/МВР/районното/общината/министерството], той ще настройки нещата за мене! “)
За да се предпазим и оздравеем по-бързо, КАТО ОБЩЕСТВО (усещам по какъв начин изгубих към този момент доста от читателите…), би трябвало да се пазим. Как да се пазиш, когато ти се постанова да се тъпчеш в метрото/трамвая/автобуса всеки ден? Много е просто: ти—физически пригодният за задачата, слез и „ разреди “ количеството хора, с цел да може тези, които нямат избор, да си се возят, само че на отдалеченост едни от други.
Усещам известно комплициране.
Добре, ето образец:
Франция ще влага в нови велоалеи… в действителност, да стартираме от по-далеч: ще влага в уроци за тези, които не умеят да карат колело, с цел да се научат. По-нататък—страната ще даде на всеки гражданин по 50 евро, с които да си ремонтира вероятно остарялото колело, което не е карал от дълго време. Ще конфигурира още повече места за паркиране и заключване на колела. Само регион Париж ще усили велоалеите си със 740 км. Ще има три напълно нови ултра-дълги трасета, препокриващи най-натоварените линии на метрото.
Много градове по света усилиха и разшириха инфраструктурата за велосипедисти по време на пандемията. Включително Богота, Брюксел и Милано. В италианския град даже се разрежда пътникопотокът в метрото с 30%, с цел да се обезпечи пътуването на най-малко 1 метър разстояние.
Разбирате, че това са страни, които също не са лишени от „ умни “ глави и дървени философи, които намилат, че COVID-19 е машинация, не имат вяра в него и вършат всичко по силите си, с цел да влошат живота на всички. Но ето тук е ролята на страната и общината.
Аз към момента не мога да проумея добре решението на Фандъкова и мислителите от Столична община, които взеха решение, че с наплескването на малко багра (очертаване на „ трасе “) в действителност ще основат велоалеи; както и неналичието на каквото и да е предпочитание да управляват и глобяват дебелокожите плондири, които паркират по велоалеите. Така, даже да се пребориш със себе си, мързела и предразсъдъците си, с подигравките на близките, се изправяш пред идващия неизпълним проблем – инфраструктурата. Тоест—липсата ѝ. Карането на колело в София, а и във всеки различен огромен град на България, е рисково. Опасно е заради две аргументи: 1. неналичието на инфраструктура; 2. съществуването на нагли мозъчни донори, които съзнателно заплашват велосипедистите. Да, подобен ни е манталитетът – от общинарите до последния „ батка “ в джип – подобен ни е манталитетът.
Наскоро моя близка е била притисната в бордюра съзнателно от Ганьо с един пръст чело в джип (докато го е чакала да си направи некадърния завой. Не кара, наблягам – а го чака да завие, тъй като и умеенето му на водач е колкото и умеенето му да си напише името). Минавайки около нея, единият пръст чело генерира потребността да каже: „ Ей всички требва да ви изтрепаме д**** ш * колоездачи, м*** ви д****! “
Вероятно този резултат от спукан презерватив, който си е купил джип, в миналото е имал неприятна преживелица с нафукан колоездач, който го е издразнил. Естествено, че има такива. Глупаци и досадници има на всички места, измежду колоездачите също, да. И той поставил всички, каращи колело, под общ знаменател. Разбира се, той не знае какво значи „ да сложиш под общ знаменател “, само че това не му пречи да го прави. Изключително смешно е това да идва от човек в джип, имайки поради каква е славата точно на хората в джипове и по какъв начин тъкмо те са все слагани под общ знаменател. Не… задраскай „ смешно “, смешно не е. Показателно е.
И все пак това и всички „ тези “ в София и България (да им се чуди човек) съществуват запалянковци, които желаят да карат, да не бълват изгорели газове и да не се завират едни в други в градския превоз, с цел да бълват микроби и вируси. Но, несъмнено, тогава се сблъскват с затруднение № 2… общинският талант: неналичието на велоалеи; и неналичието на надзор дребното, които ги има, да бъдат свободни.
И, в случай че до неотдавна за велоалеите и инфраструктурата, въобще—всичко, обвързвано с велосипедите—ви беше все тая и последна грижа, лигавщина надали не и глезотийка, внезапно се оказа, че в този момент е измежду най-важните цели и е значим инструмент за борбата с COVID-19, който се употребява от развитите общества. И, в случай че си мислите, че това е „ ненадейно “, помислете отново: 1. Пандемиите са планувани отдавна; 2. Събирането/разреждането на тълпи е главното оръжие за преодоляване на болестта.
Не разбирам, почтена дума, не разбирам вироглавието на Ганьо, който гледа на автомобила като на израз за триумф, подиграва се на всеки с по-евтина кола (баси нещастника, àре мръдни бе!), до момента в който ненавижда всеки с по-скъпа (крадец и лъжец, съсипàха я тая страна, ей!), мечтае да се „ оправим “, само че дефинира оправянето като „ аз да си върша каквото си желая, до момента в който другите ги гърчат с тежки правила и закони “ и мотото в живота му е: „ б*л съм му м****а “.
Точно както Един-Пръст-Чело гледа на колоездачите – с пренебрежение, мислейки, че са лигльовци, тъкмо по този начин и общинарите гледат на тях. Те не могат да одобряват съществено потребността на обществото (пак тая безсмислена у нас дума) да се разтовари от трафика и да стартира да живее по нов метод. Не, те гледат на колелото като на детска играчка и занимание за в полето през лятото. Те не го схващат, не го проумяват. Те са си останали някъде там в дълбоката провинциална мисъл от средата на 20 век, съгласно която колелото е за децата, домашните животни са за месо и мляко, колата е за лукс и проява на обществен статут, а боклукът и други неща се хвърлят където те свари потребността да ги хвърлиш.
Веднага по-късно се включва вторият максимален гений на българина: да откри кой му е отговорен за проблемите. Сработва всякога. Изумяващо е.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ