Горкият български футбол!
Колкото и да не ни се желае, би трябвало да признаем, че футболът ни отива в бездната
Националният отбор на страната ни не съумя да победи футболното джудже Гибралтар (1:1), откакто дни по-рано претърпя евентуално най-унизителната си загуба като хазаин в публични мачове - 2:5 против Грузия. Ясен Петров напусна, защото тимът под негово управление не демонстрира никакво израстване, а даже в противен случай, последните мачове нямаше никаква концепция по какъв начин да играе с топката, отбелязва
Георги Иванов пое отбора краткотрайно за два мача, извади най-хубавите играчи на тима от титулярния състав, а останалите ни футболни очаквания не съумяха даже да надиграят втория най-слаб отбор в Европа, който с провалянето 0:3 в контролата на “Васил Левски” на 11 ноември 2020 година е позволил 60 гола и е отбелязал единствено шест попадения в последните си 20 мача (в които няма победа), като е записал шест равенства против Сан Марино, Лихтенщайн, Андора, Гренада, Фарьорските острови и България, реализирайки в тези мачове единствено против "лъвовете " и Лихтенщайн. Да не приказваме, че против “трикольорите” даже имаше още две чисти положения.
Колкото и да не ни се желае, би трябвало да признаем, че футболът ни отива в бездната и не се виждат ясни решения по какъв начин да излезе оттова. Всичко е напълно сбъркано и все отговорни няма, поемащи отговорност за неуспехите - също. Не може звездата на “трикольорите” Кирил Десподов да играе в родното състезание, да получава на месец повече от целия титулярен състав на Гибралтар, а в 25-те минути, в които влезе да промени развоя на дуела, да се запомни със симулация на границата на наказателното поле. Ръководството на БФС и членовете на Изпълкома, остарял, нов или който взима решения, да си отворят най-сетне очите, да видят какво управляват, какъв компас им би трябвало, с цел да заловен вярната посока или да напущат, тъй като ние почитателите желаеме България да има футбол. Това не може да продължава по този начин. Има потребност от здрава ръка, ясни хрумвания, точни решения и най-много поредни дейности.
На футболните хора, на почитателите, на обществото, на всички им писна от безумни и глупави решения, които водят след себе си единствено кавги. Сменят се формати на шампионата, влизат тимове без лицензирани игрища, усилват се групите, а тимовете напущат шампионата след седмица, в случай че изобщо някои от тях стартират. На 10 юни още няма ясна концепция какъв брой тима са във Втора лига, с днешна дата са 17, по кое време ще бъде разгласен календарът на efbet Лига, чуват се клюки, че вторите тимове на Левски, Славия и ЦСКА 1948 обмисляли да ги пратят в Северозападната Трета лига, макар че са регистрирани в Югозападна България. Няма нещо, за което да се хванеш, да не се откри нещо недоизмислено, а най-после и разумно резултатите са такива, каквито си заслужиш. “Трябва да приемем действителността такава, каквато е”, съобщи Гонзо след мача.
Реалността сигурно обаче не е такава, че нашите национали да нямат сили или качества да победят Гибралтар, Грузия или Северна Македония. Или най-малко да наподобяват като тим, който има ясна концепция по какъв начин да го направи. Самочувствието на тези играчи е подземен и това се вижда в обикновените им неточности. Само на стойки и искания обаче футбол не се играе и се вижда последните 15 години, в които националният ни отбор записва анти-рекорди един след различен. Футболист №1 на България, на който качества и самочувствие на пръв взор не му липсват, желае да е капитан, желае да е водач на този отбор. Вместо да прави фасони кой публицист по какъв начин е дал своя вот в анкетата "Футболист на годината ", да види действително, че имаше един мач, в който трябваше да изведе до триумф България през последните 8 месеца и това беше гостуването в Литва (загуба с 1:3), където "лъвовете " записаха различен неприличен резултат, а при победа щяха да имат пряк мач с Швейцария за второто място.
Всичко е толкоз комплицирано както в ръководителите, по този начин и в кандидат-управляващите футболната ни централа. Горкият български футбол… Почти всеки показва огромно его, подлага на критика, употребяват се грозни думи и от двата лагера, а най-после се чудят за какво няма артикул. Мисли се за през днешния ден, само че продължавайки по този начин, дали изобщо ще има на следващия ден. Борислав Михайлов даде обещание да прави промени, показва оживление след завръщането си на власт, само че това става доста постепенно, мудно, тромаво и изобщо не е с огромен размах, от какъвто има потребност. Бившият вратар очевидно по този начин и не си даде действителна сметка през последните от тези 16 години на власт, че с кликата, която го заобикаля, е с вързана котва на врата в намерено море. Щом обаче не смени доста от хората, които го заобикалят след завръщането си, които очевидно за цялата футболна общност го дърпат надолу, очевидно е привързан с тях или може би е изгубил лидерския капацитет. Сам не се ръководи сполучливо изключително когато огромна част от подчинените ти вършат всичко допустимо, да ти клатят стола всекидневно с тежката си непросветеност и боязън от разнообразни шефове на грандовете. Именно заради това най-вероятно скоро ще си даде сметка, че това е било пагубно за ръководството му.
Кандидат-президентът Димитър Бербатов самичък пропусна към този момент да е №1 в БФС, откакто с неговото държание не съумя да завоюва водещите клубовете, които дават посоката напразно в България и във всяка една страна. Поредицата от неточности на Бербо го доведоха до обстановка от безапелационен любимец за поста, футболните хора да са наясно, че голмайстор номер едно в историята на националния тим най-вероятно няма да бъде идващият президент или в случай че стане, ще бъде за къс интервал. Той също показва фрапантни недостатъци в организацията и екипа си, когато разгласи своя Изпълком на проведен от него конгрес с присъединяване единствено на 76 клуба. На този стадий единствено той желае да размени Михайлов и му прави чест, че не се отхвърля от задачата си, както стори с националния тим преди 12 години, само че с последните си изяви омаловажава българския футбол тотално. Как го сплотява? Как ще го развива? Обръщайки се към обичаните му англичани, които си измислиха скандал за расизъм и ни унижиха през октомври 2019 година, с цел да изяснява по какъв начин футболът с марка БГ, който може би желае непременно да ръководи, е единствено корупция и кавги.
Бившият голмайстор отбрани националните състезатели, откакто БФС извънредно безумно атакува играчите на отбора след резила с Грузия. Фактите са такива: това са футболистите на България, извикани от селекционера на България, който е определен от управлението на БФС. Така че грешката не е единствено на излезлите на терена.
Истината е и това, че тези играчи би трябвало да могат да победят Гибралтар по всяко едно време на денонощието на всеки един терен по света, откакто имат искания да са по-добри, да вземат по-високи заплати, да са по-големи експерти. Затова е хубаво да се замислят и самите футболисти, които имат упоритости за съществени неща, за какво никой не ги желае в чужбина, за какво на никое място не играят постоянно и за какво на никое място не са водещи играчи и даже в родните грандове избират със затворени очи чужденците. А в България претендират или взимат заплати, които не са действителни за нашите стандарти, само че както писахме към този момент всичко е сбъркано отвред и всеки ход е по-грешен от предния. Големи искания, изкуствено самочувствие без покритие, его и заболели упоритости са най-срещаните неща в родния футбол, върху който е връхлетяло цунами, което е на път да го съсипе тотално.
Националният отбор на страната ни не съумя да победи футболното джудже Гибралтар (1:1), откакто дни по-рано претърпя евентуално най-унизителната си загуба като хазаин в публични мачове - 2:5 против Грузия. Ясен Петров напусна, защото тимът под негово управление не демонстрира никакво израстване, а даже в противен случай, последните мачове нямаше никаква концепция по какъв начин да играе с топката, отбелязва
Георги Иванов пое отбора краткотрайно за два мача, извади най-хубавите играчи на тима от титулярния състав, а останалите ни футболни очаквания не съумяха даже да надиграят втория най-слаб отбор в Европа, който с провалянето 0:3 в контролата на “Васил Левски” на 11 ноември 2020 година е позволил 60 гола и е отбелязал единствено шест попадения в последните си 20 мача (в които няма победа), като е записал шест равенства против Сан Марино, Лихтенщайн, Андора, Гренада, Фарьорските острови и България, реализирайки в тези мачове единствено против "лъвовете " и Лихтенщайн. Да не приказваме, че против “трикольорите” даже имаше още две чисти положения.
Колкото и да не ни се желае, би трябвало да признаем, че футболът ни отива в бездната и не се виждат ясни решения по какъв начин да излезе оттова. Всичко е напълно сбъркано и все отговорни няма, поемащи отговорност за неуспехите - също. Не може звездата на “трикольорите” Кирил Десподов да играе в родното състезание, да получава на месец повече от целия титулярен състав на Гибралтар, а в 25-те минути, в които влезе да промени развоя на дуела, да се запомни със симулация на границата на наказателното поле. Ръководството на БФС и членовете на Изпълкома, остарял, нов или който взима решения, да си отворят най-сетне очите, да видят какво управляват, какъв компас им би трябвало, с цел да заловен вярната посока или да напущат, тъй като ние почитателите желаеме България да има футбол. Това не може да продължава по този начин. Има потребност от здрава ръка, ясни хрумвания, точни решения и най-много поредни дейности.
На футболните хора, на почитателите, на обществото, на всички им писна от безумни и глупави решения, които водят след себе си единствено кавги. Сменят се формати на шампионата, влизат тимове без лицензирани игрища, усилват се групите, а тимовете напущат шампионата след седмица, в случай че изобщо някои от тях стартират. На 10 юни още няма ясна концепция какъв брой тима са във Втора лига, с днешна дата са 17, по кое време ще бъде разгласен календарът на efbet Лига, чуват се клюки, че вторите тимове на Левски, Славия и ЦСКА 1948 обмисляли да ги пратят в Северозападната Трета лига, макар че са регистрирани в Югозападна България. Няма нещо, за което да се хванеш, да не се откри нещо недоизмислено, а най-после и разумно резултатите са такива, каквито си заслужиш. “Трябва да приемем действителността такава, каквато е”, съобщи Гонзо след мача.
Реалността сигурно обаче не е такава, че нашите национали да нямат сили или качества да победят Гибралтар, Грузия или Северна Македония. Или най-малко да наподобяват като тим, който има ясна концепция по какъв начин да го направи. Самочувствието на тези играчи е подземен и това се вижда в обикновените им неточности. Само на стойки и искания обаче футбол не се играе и се вижда последните 15 години, в които националният ни отбор записва анти-рекорди един след различен. Футболист №1 на България, на който качества и самочувствие на пръв взор не му липсват, желае да е капитан, желае да е водач на този отбор. Вместо да прави фасони кой публицист по какъв начин е дал своя вот в анкетата "Футболист на годината ", да види действително, че имаше един мач, в който трябваше да изведе до триумф България през последните 8 месеца и това беше гостуването в Литва (загуба с 1:3), където "лъвовете " записаха различен неприличен резултат, а при победа щяха да имат пряк мач с Швейцария за второто място.
Всичко е толкоз комплицирано както в ръководителите, по този начин и в кандидат-управляващите футболната ни централа. Горкият български футбол… Почти всеки показва огромно его, подлага на критика, употребяват се грозни думи и от двата лагера, а най-после се чудят за какво няма артикул. Мисли се за през днешния ден, само че продължавайки по този начин, дали изобщо ще има на следващия ден. Борислав Михайлов даде обещание да прави промени, показва оживление след завръщането си на власт, само че това става доста постепенно, мудно, тромаво и изобщо не е с огромен размах, от какъвто има потребност. Бившият вратар очевидно по този начин и не си даде действителна сметка през последните от тези 16 години на власт, че с кликата, която го заобикаля, е с вързана котва на врата в намерено море. Щом обаче не смени доста от хората, които го заобикалят след завръщането си, които очевидно за цялата футболна общност го дърпат надолу, очевидно е привързан с тях или може би е изгубил лидерския капацитет. Сам не се ръководи сполучливо изключително когато огромна част от подчинените ти вършат всичко допустимо, да ти клатят стола всекидневно с тежката си непросветеност и боязън от разнообразни шефове на грандовете. Именно заради това най-вероятно скоро ще си даде сметка, че това е било пагубно за ръководството му.
Кандидат-президентът Димитър Бербатов самичък пропусна към този момент да е №1 в БФС, откакто с неговото държание не съумя да завоюва водещите клубовете, които дават посоката напразно в България и във всяка една страна. Поредицата от неточности на Бербо го доведоха до обстановка от безапелационен любимец за поста, футболните хора да са наясно, че голмайстор номер едно в историята на националния тим най-вероятно няма да бъде идващият президент или в случай че стане, ще бъде за къс интервал. Той също показва фрапантни недостатъци в организацията и екипа си, когато разгласи своя Изпълком на проведен от него конгрес с присъединяване единствено на 76 клуба. На този стадий единствено той желае да размени Михайлов и му прави чест, че не се отхвърля от задачата си, както стори с националния тим преди 12 години, само че с последните си изяви омаловажава българския футбол тотално. Как го сплотява? Как ще го развива? Обръщайки се към обичаните му англичани, които си измислиха скандал за расизъм и ни унижиха през октомври 2019 година, с цел да изяснява по какъв начин футболът с марка БГ, който може би желае непременно да ръководи, е единствено корупция и кавги.
Бившият голмайстор отбрани националните състезатели, откакто БФС извънредно безумно атакува играчите на отбора след резила с Грузия. Фактите са такива: това са футболистите на България, извикани от селекционера на България, който е определен от управлението на БФС. Така че грешката не е единствено на излезлите на терена.
Истината е и това, че тези играчи би трябвало да могат да победят Гибралтар по всяко едно време на денонощието на всеки един терен по света, откакто имат искания да са по-добри, да вземат по-високи заплати, да са по-големи експерти. Затова е хубаво да се замислят и самите футболисти, които имат упоритости за съществени неща, за какво никой не ги желае в чужбина, за какво на никое място не играят постоянно и за какво на никое място не са водещи играчи и даже в родните грандове избират със затворени очи чужденците. А в България претендират или взимат заплати, които не са действителни за нашите стандарти, само че както писахме към този момент всичко е сбъркано отвред и всеки ход е по-грешен от предния. Големи искания, изкуствено самочувствие без покритие, его и заболели упоритости са най-срещаните неща в родния футбол, върху който е връхлетяло цунами, което е на път да го съсипе тотално.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ