Колко ще струват климатичните промени на глобалната икономика
Колко ще костват климатичните промени на световната стопанска система, на една вълна ли са страните за Зелената договорка, по какъв начин ще се финансира екологичният преход и по какъв начин всичко това ще се отрази на банките и банковия бранш - коментар по тези и още доста значими тематики особено за Bloomberg TV Bulgaria направи ръководителят на „ Макроикономика на климатичните промени “ в Oxford Economics Джеймс Никсън.
„ Глобалната стопанска система може да загуби до една четвърт от брутния вътрешен артикул до 2100 година от климатичните промени. Ефектите обаче ще са разнообразни според от районите “ - това съобщи той в студиото на предаването „ В развиване “ с водещ Вероника Денизова.
По думите му, прогнозите демонстрират, че Индия и Пакистан се обрисува да бъдат доста по-засегнати, в сравнение с Европа, като за нашите ширини резултатите от измененията в климата в кратковременен проект даже може да бъдат позитивни и да се изразят в феномени като повишение на земеделската годишна продукция, да вземем за пример. В дълготраен проект, обаче, обстановката надалеч не е толкоз оптимистична, счита той.
„ Европа има проект до 2050 година, само че комплицираните решения ще са след този интервал. Глобалната стопанска система може да загуби до една четвърт от брутния вътрешен артикул до 2100 година “, сподели Никсън в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
Едно от огромните провокации и съществена тематика, която страните би трябвало да обсъдят в съглашението за Зелената договорка, е по какъв начин да се реализира екологичният преход, с цел да се резервира устойчивостта на банките.
„ С климатичните промени все по-често ще ставаме очевидци на крайни екологични феномени като пожари и наводнения. Те могат да окажат въздействие върху банките, които са финансирали или имат активи, които са уязвими на тях. Повишаването на цената на въглеродните излъчвания и ограничението им ще сложи някои браншове в неизгодна обстановка, което също ще окаже въздействие на банките “, изясни Никсън.
В момента той и екипът му работят върху оценката на икономическото влияние на Зелената договорка в Европа. С опит както в частния бранш, по този начин и в централното банкиране, другата му съществена област на експертиза включва прогнозиране и анализиране развиването на европейската стопанска система предвид на прогнозиране на бъдещия път на европейските лихвени проценти. В студиото на „ В развиване “ Никсън разяснява и по какъв начин растежът на инфлацията визира нормализацията на паричната политика на еврозоната.
„ ЕЦБ от дълго време се показва под упованията ни за реализиране на целевата 2% годишна инфлация. Може да се каже, че Европа има потребност от по-агресивни тласъци и по-ниски лихви. Явно резултатът на високите енергийни цени водят до доста нарастване на инфлацията. Ако тя се стабилизира, най-после централните банки, освен в Европа, само че и във Англия и Съединени американски щати, ще би трябвало да реагират. Краткосрочният растеж на енергийните цени може да осуети тласъците за идната година “, разясни той.
На въпрос на водещата Вероника Денизова дали е склонен с прогнозите на централните банкери, че високата инфлация е преходна, макроикономистът съобщи: „ Да, ненапълно. Зависи какво ще се случи. Разбира се, може да чакаме пик в инфлацията, само че това ще породи и вторични резултати. Например, Брекзит във Англия докара до евентуално стягане на трудовия пазар, което е може би един от най-големите негативи от това решение “, изясни той и отбелязва, че в Европа дебатът продължава да е отворен, а решенията на огромните стопански системи и в съюза ще дефинират по какъв начин ще се движи инфлацията през идващите 12 месеца.
Цялото изявление на реномирания макроикономист за Bloomberg TV Bulgaria можете
„ Глобалната стопанска система може да загуби до една четвърт от брутния вътрешен артикул до 2100 година от климатичните промени. Ефектите обаче ще са разнообразни според от районите “ - това съобщи той в студиото на предаването „ В развиване “ с водещ Вероника Денизова.
По думите му, прогнозите демонстрират, че Индия и Пакистан се обрисува да бъдат доста по-засегнати, в сравнение с Европа, като за нашите ширини резултатите от измененията в климата в кратковременен проект даже може да бъдат позитивни и да се изразят в феномени като повишение на земеделската годишна продукция, да вземем за пример. В дълготраен проект, обаче, обстановката надалеч не е толкоз оптимистична, счита той.
„ Европа има проект до 2050 година, само че комплицираните решения ще са след този интервал. Глобалната стопанска система може да загуби до една четвърт от брутния вътрешен артикул до 2100 година “, сподели Никсън в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
Едно от огромните провокации и съществена тематика, която страните би трябвало да обсъдят в съглашението за Зелената договорка, е по какъв начин да се реализира екологичният преход, с цел да се резервира устойчивостта на банките.
„ С климатичните промени все по-често ще ставаме очевидци на крайни екологични феномени като пожари и наводнения. Те могат да окажат въздействие върху банките, които са финансирали или имат активи, които са уязвими на тях. Повишаването на цената на въглеродните излъчвания и ограничението им ще сложи някои браншове в неизгодна обстановка, което също ще окаже въздействие на банките “, изясни Никсън.
В момента той и екипът му работят върху оценката на икономическото влияние на Зелената договорка в Европа. С опит както в частния бранш, по този начин и в централното банкиране, другата му съществена област на експертиза включва прогнозиране и анализиране развиването на европейската стопанска система предвид на прогнозиране на бъдещия път на европейските лихвени проценти. В студиото на „ В развиване “ Никсън разяснява и по какъв начин растежът на инфлацията визира нормализацията на паричната политика на еврозоната.
„ ЕЦБ от дълго време се показва под упованията ни за реализиране на целевата 2% годишна инфлация. Може да се каже, че Европа има потребност от по-агресивни тласъци и по-ниски лихви. Явно резултатът на високите енергийни цени водят до доста нарастване на инфлацията. Ако тя се стабилизира, най-после централните банки, освен в Европа, само че и във Англия и Съединени американски щати, ще би трябвало да реагират. Краткосрочният растеж на енергийните цени може да осуети тласъците за идната година “, разясни той.
На въпрос на водещата Вероника Денизова дали е склонен с прогнозите на централните банкери, че високата инфлация е преходна, макроикономистът съобщи: „ Да, ненапълно. Зависи какво ще се случи. Разбира се, може да чакаме пик в инфлацията, само че това ще породи и вторични резултати. Например, Брекзит във Англия докара до евентуално стягане на трудовия пазар, което е може би един от най-големите негативи от това решение “, изясни той и отбелязва, че в Европа дебатът продължава да е отворен, а решенията на огромните стопански системи и в съюза ще дефинират по какъв начин ще се движи инфлацията през идващите 12 месеца.
Цялото изявление на реномирания макроикономист за Bloomberg TV Bulgaria можете
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ