Колко са мъдри народните мъдрости става ясно при изпробването им

...
Колко са мъдри народните мъдрости става ясно при изпробването им
Коментари Харесай

Еврофондовете в България се вмирисаха откъм Брюксел

Колко са мъдри националните мъдрости излиза наяве при изпробването им в живота. Серийните кавги за корупция на високо ниво разрешават да се ревизира верността на пословицата " Рибата се вмирисва от главата ". В България мощно се размирисаха еврофондовете, които трябваше да ухаят на европейска взаимност и правда. Къде е главата им, с цел да потърсим първопричината на зловонието?

Всички са вперили очи в държавното управление, дори са се вторачили в премиера Бойко Борисов, само че бъркат. Колкото и да са крадливи нашите ръководещи, виновността им отчасти се заличава от друга национална мъдрост, която гласи: " Не е вманиачен, който изяжда баницата, а който му я дава ". Еврофондовете ги дава Европейската комисия, която е изпълнителният орган на Европейски Съюз. Следователно в Брюксел се намира главата, чието вмирисване слиза чак до опашката на еврофондовете (къщи за тъщи, вдигнати със аграрни евросубсидии). Щом всеки е почтен, до момента в който го заловен (всеки е почтен до доказване на противното), Брюксел носи най-голяма отговорност пред страните и европейските данъкоплатци за контрола над парите им, които раздава. Негова е задачата да хване крадците, тъй като сами няма да се заловен.

 

България е ослепителен образец, който демонстрира слабостите

 

на европейската контролна система. Не че на други места не се краде (особено където се изливат повече пари), само че у нас има огромна прегледност. Българската клептокрация, която и до момента не прави разлика сред асимилиране и заграбване на еврофондове (както не прави разлика сред бизнес и далавера), мина през две огромни брюкселски школи: подготвителна и висша. Първата беше предприсъединителна, когато се усвояваха (съответно присвояваха) фондове по стратегиите ФАР, ИСПА и САПАРД, пригодени особено за страните, готвещи се за участие. Щом България бе приета за страна претендент и стартира договаряния с Европейски Съюз, получи достъп до тези фондове и продължи да ги употребява през първите години на участието си до признаването на нейната валидност да получи достъп до оперативните стратегии, посредством които се финансират към този момент признатите. Така началното й образование в европейска стопанска отговорност струваше на бюджета на Европейски Съюз над 1.8 милиарда евро като предприсъединителна помощ.

Между предприсъединителните фондове и оперативните стратегии (все са еврочучури),

 

има основна разлика

 

- кранчето на първите се държи директно от Брюксел, а на вторите е поверено на националните ръководещи и контролни органи. По предприсъединителните фондове съответните основни дирекции на Европейска комисия носеха цялата отговорност и бяха нащрек. Оттам хвърчаха предупредителни и заплашителни писма към София, които за по-голяма вразумителна мощ " изтичаха " и към медиите (включително и към " Сега " ). Когато бяха видяни огромни нарушавания през 2005 и 2006 година, Европейска комисия вкара през 2007 година инспекции на три месеца за осъществяването на утвърдените планове. Само по стратегия САПАРД, която финансираше аграрни планове, Брюксел трансферира повече компетенции на националния Държавен фонд " Земеделие " – Агенция САПАРД. Колко бе неговата подготвеност и отговорност, пролича от разразилия се скандал с някогашната му директорка Калина Илиева (2009-2010 г.), чието име стана нарицателно за " калинките " игноранти, налазили държавната администрация.

Висока зоркост към България проявяваха освен основните дирекции, само че и профилираната Служба за битка с измамите ОЛАФ, която през 2007 година, засече скица за източване на САПАРД посредством показване на фактури за нови машини от Германия вместо за пребоядисани остарели. Аферата, станала известна като " Николов-Стойков ", приключи с наказание на немските участници (в Германия) и с оправдаване на българските (в България). За всеки случай Европейска комисия спря през март 2008 година 30 млн. евро за България по САПАРД, с цел да не се постанова след това да си ги желае назад.

През януари 2008 година вестник ``Капитал`` (а не държавният финансов контрол) разкри скандални случаи на спор на ползи в Националния фонд " Пътна инфраструктура ". Фирмата, ръководена от брата на шефа на пътния фонд Веселин Георгиев, бе спечелила публични поръчки за 120 млн. лева от фонда. Службата управляваше и забележителна част от европейските средства като предприсъединителната стратегия ИСПА и част от структурните фондове за пътища. Държавата опита да потули аферата, като преименува пътния фонд в Агенция " Пътна инфраструктура ", която даде на директно послушание на премиера. Този административен фокус не вдъхна огромно доверие и

 

Европейска комисия прибегна за първи път в историята си към последна мярка

 

- замрази напълно достъпа на една страна (България) до еврофондове, като бяха блокирани 850 млн. евро по ИСПА, ФАР и САПАРД. На 25 ноември 2008 година фондовете бяха размразени отчасти, само че без 220 млн. евро, които бяха съкратени след отнемането на акредитациите на две разплащателни организации в България.

Всичко това стана по времето на държавното управление на Сергей Станишев. През 2009 година, когато той си отиваше, продължи последователното топене на блокираните фондове и това сътвори усещане, че новодошлото първо държавно управление на Бойко Борисов се употребява с доверие в Брюксел, тъй като е почтено ( " На тях им ги стопират, на мен ми ги пускат " ). Истината беше друга.

Предприсъединителните стратегии бяха на привършване и България, която влезе в Европейски Съюз през 2007 година, се готвеше за друга европейска скица на финансиране, полагаща й се като пълновръстен член. ИСПА, ФАР и САПАРД трябваше да бъдат сменени от Структурните и Кохезионния фонд, само че за задачата страната трябваше да потвърди административен потенциал, че може да ги ръководи. В този временен миг трябваше да стане прехвърлянето от Брюксел на София на основната тежест за контрола над еврофондовете в страната. А те към този момент бяха неколкократно по-големи. За да се разбере за какви суми става дума, задоволително е да се означи, че през двата програмни интервала от този момент в страната са влезнали 30 милиарда евро европейски пари, които съставляват най-голямата задгранична инвестиция.

 

Готова ли беше България? Със сигурност - не.

 

На 23 октомври 2008 година Европейската комисия отхвърли оценките за сходство по част от оперативните стратегии, осигуряващи на България близо 7 милиарда евро до 2013 година Причината бе в слабото одитно звено в Министерството на финансите. Сетне бяха отхвърлени оценките за сходство на всички стратегии, което означаваше, че България не може да стартира да употребява главния дял от структурните си фондове. До началото на 2010 година от тях бяха налични единствено предплатените заплащания, възлизащи на към 10%. Затова усвояването вървеше мудно. Трябваше да се форсира и Брюксел снижи своята придирчивост дотам, че в края на програмния интервал България се подреди измежду първенците в Европейски Съюз, които съумяха да си изядат съвсем всичко. Еврократите единствено заверяваха докладите, пращани от София, и не помисляха да ревизират на място дали парите са отишли по предопределение. Затова по-късно гордите притежатели на къщи за посетители не се притесняваха, че могат да им дойдат посетители от Брюксел, и си ги употребиха единствено за персонални потребности.

Формално Европейска комисия освен можеше, само че и трябваше да трансферира на държавното управление отговорността да се самоконтролира, тъй като по този начин изисква Договорът за действие на Европейски Съюз. Член 310 и член 325  постановяват, че Еврокомисията и страните членки са длъжни да се борят с измамите и противозаконните дейности, засягащи финансовите ползи на Европейски Съюз. А член 59.2 (б) от Финансовия правилник разпорежда на страните главната  отговорност за попречване, откриване и коригиране на нередностите и измамите. Това значи, че страните членки са длъжни да си изградят здрава система за ръководство и надзор на еврофондовете.

А такава система в България нямаше и никой не смяташе да я прави, тъй като ръководещата прослойка в трите си измерения (законодателна, правосъдна и изпълнителна) мислеше на първо място

 

по какъв начин да уреди своето благоденствие

 

Брюксел доста добре знаеше, че откакто от 2007 година публично следи страната за корупция на високо ниво, проведена престъпност и безучастие на правосъдната система (Механизмът за съдействие и проверка), не трябва да се доверява на обети за почтеност от който и да било, в това число и от премиера Борисов. През април 2009 година Европейският парламент изиска от Европейска комисия отчет за обстановката с европейските средства в България и Румъния и одобри декларация, че Еврокомисията носи част от виновността за проблемите на България с европейските средства, защото е трябвало да приготви по-добре националната администрация. Половин година по-късно Европейска комисия показа на Европарламента претенции отчет, от който стана ясно, че Румъния се оправя по-добре с усвояването на евросредствата, а за България написа, че най-често срещаните проблеми са спорът на ползи, слабият финансов надзор, дефицитът на административен потенциал и дефектното законодателство.

Оттогава нищо не се промени, проблемите се задълбочиха, крадците се увериха, че никой не ги гони, и милиарди евро отидоха за първокласни имения, джипове, яхти с еленова кожа и прочие капризи. Доколкото има разкрития - като къщите за посетители, те пристигнаха не от контролните системи в Брюксел или София, а от медиите. И то от остатъците свободни медии, които управляващите не зареждат с европейски фондове и които Борисов в последно време сочи за доказателство, че в страната има независимост на словото.
Източник: segabg.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР