Колко жалко, че в гимназията не ни учеха как да

...
Колко жалко, че в гимназията не ни учеха как да
Коментари Харесай

8 навика, които убиват любовта

Колко тъпо, че в гимназията не ни учеха по какъв начин да бъдем положителни сътрудници. Да, някои учебни заведения организират уроци по полово образование, само че за това какво е вярно, значимо и здравословно в една връзка узнаваме по метода на тестът и грешката.

Всичко става още по-сложно, когато нездравословните привички на сътрудниците се считат за норма. Ирационалните истории за обич, грандиозните кавги със сълзи – всичко това се причислява към страстта.

За да се научим да сътворяваме щастливи връзки, дано вникнем в някои житейски неточности:

1. Конфликт, замаскиран като пристрастеност

„ Двойките, които прикриват проблемите зад завесата на вилнеещи пристрастености, се стремят да доближат високи равнища на „ хормона на примирението “, споделя бракоразводният юрист Дъглас Нол в изявление за The List. Когато и двамата сътрудници заобикалят открити диалози и непосредственост, евентуално имат компликации с разрешаването на спорове.

Страстният брак е евфемизъм за връзки, които са застрашени от неуспех. Ако не прекъснете цикъла от разногласия и любовни помирявания, връзката ви е в неволя. Давайте си един на различен пространство и полагайте старания, с цел да изградите постоянни връзки, и след това работете за разрешаването на други проблеми.

2. Мирът е по-голям от разногласията

Понякога е по-лесно просто да игнорираш това, което те тормози, в името на мир Но съгласно публикация на психолога Лесли Бейкър-Фелпс, преглъщането на отрицателните усеща значи да се завихрите в друга серпантина на спора. Такива премълчавания си имат граници. Двойките, които заобикалят кавгите, просто не могат да решат проблемите си. Връзката може да укрепне, в случай че говорите за това по какъв начин е зародил спорът и какво би трябвало да извършите, с цел да го превъзмогнете.

3. Пресметливост

Всички, които се стремят към устойчиво партньорство, би трябвало да са сигурни, че са на равни начала в двойката. Но къде свършва равенството? Социалният служащ и фамилен терапевт Ронда Милард отбелязва в есето си: „ Следенето стриктно на това, което сте създали, и отбелязването на това, което е направил вашият сътрудник, е пряк път към конфликт. ”

Експерти от Psychology Today предлагат да разработите проект взаимно с колегата, с цел да определите по-ясно кой какво прави: домакинска работа, финанси, грижи за децата, само че тази система би трябвало да регистрира и вашите самостоятелни желания, графици, мощни и слаби страни. Така че да не умувате всякога кой какви задължения ще поеме към двойката.

Но когато някой се отклони от листата, дали сътрудникът ще реагира на това обикновено? Ако не сте в положение да разберете проблемите на други, очевидно има прекалено много съмнение посред ви. Вместо да си давате оценки и квалифика;ии, спомнете си, че не постоянно можете да вземете толкоз, колкото давате, само че в последна сметка това няма значение, щом и двамата сте задоволени.

4. „ Зъб за зъб “

Този табиет върви ръка за ръка с пресметливостта. Единият сътрудник споделя, че е смутен, тъй като другият е направил или не е направил нещо, и другият дава отговор „ симетрично “: а пък ти еди си по кое време (не) направи еди си какво…

Желанието да се отбраните от упреците е естествено, само че в действителност всичко, което постигате, е да избягате от отговорност и да замените един проблем с различен. Споровете и различията са потребни, в случай че водят до разрешаване на казуса. А когато всеки си отстоява неотстъпчиво своята позиция, борбата показва възмущение, което, натрупвано дълго време, не е по никакъв начин продуктивно.

5. Списъкът с " черни точки "

Какво съставлява: Феноменът „ броя резултата “ се демонстрира, когато индивидът, с който имаш връзка, продължава да те упреква за грешките, които си допуснал(а) в предишното на вашата връзка. Ако и двамата го вършат, се получава това, което аз назовавам „ лист с черни точки “ – това е една война, в която всеки следи какъв брой пъти се е издънил другият през последните месеци или години, а оттова и кой от двамата дължи повече на другия.

Държал си се като гъз на купона за 28-мия рожден ден на Калина през 2010 година и от този момент насам това ти скапва живота. Защо? Защото не минава и седмица, без това да не ти бъде натяквано. Но няма проблем, тъй като оня път, когато я спипа да изпраща флиртаджийски известия на сътрудника си непосредствено ѝ лишава правото да те ревнува и значи резултатът е еднакъв, нали?

Грешка. Защо това е токсично: Списъкът с черни точки се оформя с времето, тъй като единият или двамата души във връзката употребяват предишните неточности, с цел да се опитат да оправдаят настоящето си морализаторстване. Тук се позволяват две доста груби неточности. Не единствено че пренебрегваш сегашния проблем, ами използваш виновността и огорчението от предишното, с цел да манипулираш колегата си и да го караш да си мисли, че е направил неточност в сегашното.

Ако това продължава задоволително дълго, в един миг и двамата сътрудници стартират да пилеят силата си в опити да потвърдят, че другият е по-виновен, а не за това да разрешат сегашния проблем. Хората прекарват цялото си време в опити да бъдат по-малко неверни един по отношение на различен, вместо да се пробват да бъдат по-добри един към различен.

6. Пасивна експанзия

Какво съставлява: Вместо да си каже какво желае или мисли намерено, твоят сътрудник те побутва в вярната посока на „ отгатни самичък “. Вместо да кажеш какво действително те нервира, ти изнамираш по-маловажни неща, с които да ядосаш колегата си, с цел да можеш след това да се чувстваш в правото си да му/й се оплачеш.

Защо това е токсично: Защото демонстрира, че и двамата не се чувствате удобно в откритото другарство един с различен. Човек няма причина да бъде пасивно нападателен, в случай че не се опасява да изрази чувството си за яд или неустановеност вътре във връзката. Човек в никакъв случай не би почувствал потребността да прави подмятания, в случай че усеща, че няма да бъде съден или подложен на критика за това.

7. Връзката като пленник

Какво съставлява: Единият има някаква рецензия или недоволство и изнудва другия, като заплашва връзката като цяло. Например, в случай че той/тя усеща, че си се държал(а) студено с него/нея, вместо да каже: „ Струва ми се, че от време на време се държиш студено “, той/тя споделя: „ Не мога да имам връзка с човек, който е леден към мен от самото начало “.

Защо това е токсично: Това е прочувствено изнудване и основава купища ненужна драма. Всяко дребно триене в хода на връзката води до мисълта за рецесия в връзките. Изключително значимо е и за двамата във връзката да знаят, че могат безвредно да споделят негативни мисли и усеща един с различен, без това да заплашва самата връзка. В противоположен случай хората потискат същинските си мисли и усеща, което пък основава атмосфера на съмнение и манипулиране.

8. Решенията на проблемите могат да се купят

Какво съставлява: Всеки път, когато във връзката назрее спор или проблем, вместо да бъде решен, той бива прикриван от вълнението и позитивните усеща, които се демонстрират, когато бъде купено нещо хубаво или когато отидете някъде на екскурзия.

Моите родители бяха специалисти в тази област. И стигнаха много надалеч: Голям, затлъстял бракоразвод и 15 години, без да си кажат и думичка от този момент насам. И двамата без значение един от различен са ми казвали, че точно това е бил главният проблем в брака им – всякога да прикриват същинския проблем с някакво незадълбочено наслаждение.

Защо това е токсично: Това освен съставлява замитане на същинския проблем под килима (откъдето постоянно ще излезе още по-сериозен идващия път), само че и основава вреден казус във връзката. Този проблем не е характерен единствено на единия от половете, само че като образец ще дам типичната обстановка. Да си представим, че всякога щом дамата се ядоса на приятеля/съпруга си, той „ взема решение “ казуса, като й купува нещо хубаво или я извежда на прекрасен ресторант или нещо сходно. Това освен работи на дамата като неволен тласък тя да намира още аргументи да му се ядосва, само че и не подтиква мъжа по безусловно никакъв метод да понесе някаква отговорност за проблемите във връзката. И какво се получава най-после? Мъжът заплаща и се трансформира в банкомат, а дамата е непрестанно кисела и усеща, че не я слушат.

По материали от Новите родители и Марк Мансън

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР