Колко е хубаво, когато талантливите хора са и мислещи, когато

Колко е хубаво, когато надарените хора са и мислещи, когато думите им не чезнат в пространството, а витаят вдъхновяващо. Тогава се стараеш даже да не мигаш, тъй като момчето споделя за своите въжделения, за своите мощни моменти, за умеенето си да е щастлив и за пътуването си в нещастието. Разбира се, и за пътя към любовта: любовта към театъра, към актьорството, към една жена. Веселин Анчев. Театър „ Българска войска “.

Защо имаш рожден ден хем на 1 април, хем на 4 януари?

Роден съм на 4 януари, обаче хората от Коледа стартират да запразняват, ядат, пият и се веселят. Четвърти нормално се пада работен ден и като дойдат на рождения ми ден, гостите все са изтощени и идват за 15 минути. Малко откакто излязох от театралната академия, взех решение да си обърна датите и да стане 01.04., да разглася, че тогава ми е рожденият ден и да събера доста хора. По това време малко хора ме познаваха и направих нечовечен ваучър в Южния парк, играхме игри, бях занесъл барбекю, две щайги с алкохол, тихи игри. Страшно ме изкефи това и по този начин си остана.

А за какво си изтри Facebook акаунта и след това отново си го върна?

Подразни ме и го махнах за няколко месеца, тъй като ми досади. Прекалено еднотипна информация. Хората се занимават с някакви пошлости, пускат идиотщини. Хвани и прочети една книга, има задоволително литература. Или направи нещо хубаво, измисли нещо. А се върнах във Facebook, с цел да поканя хората на рождения си ден.

В „ Черна комедия “ всякога ли играеш като на премиерата? Присъствах на нея и на няколко пъти си мислех: „ Този човек се претрепа “.

Тези неща се учат в Академията, има си техники за каскадьорските осъществявания. Загрявам, приготвям се и си минавам тези моменти преди зрелище, с цел да мога да позволи импровизация. Независимо в кой театър, в случай че не играеш като за последно или като на премиера, какъв е смисълът да вършим спектакъл? Ако не влагаш сърце и душа в това, което правиш, и го превърнеш в рутина…

Не съм стругар, не работя на струг в някакъв цех, с цел да ми е скучно и некомфортно. Актьорството съм си го мечтал и съм си го извоювал.

Кандидатствах три години подред. Имах предпочитание, което бях тръгнал да изгубвам в някакъв интервал, само че пристигнаха млади сътрудници в театъра и се окопитих. Покрай по-възрастните сътрудници е доста елементарно внезапно да тръгнеш по тяхното течение, защото те са се успокоили и са обръгнали в специалността. Появиха се младите с тяхната сила и се замислих, че май съм не запомнил от кое място съм тръгнал. Сега се усещам добре и представленията в спектакъл „ Българска войска “, в които играя, ми харесват.

Беден ваятел си в „ Черна комедия “, която споменахме… На какво си безпаричен?

Културата в България не е приоритет на държавното управление. Постоянно се вършат някакви промени и имам възприятието, че съзнателно се желае да се затрият някои театри. Не знам каква им е задачата. Театрите са единствените, които си връщат дотацията. Галериите и музеите не могат да го реализиран. То не е и належащо. При киното не знам по какъв начин стоят нещата.

Бедни сме в театъра и това е ясно. Освен това от дълго време се знае, че малоумен народ елементарно се ръководи.

Може би опростачването на народа е преднамерено насаждано, с цел да не си подвига доста главата.

Бях тези дни при роднините ми отвън София, наложи се да отида на село, където ситуацията е доста тежко. А ние се оплакваме в театъра. Взимаме почти колкото тези хора по селата. Не се живее по този начин. Един младеж не може да живее по този метод.

Беден съм и съм гладен за повече провокации. Нямаме хрумвания. Още в зората на новия строй хората бяха по-изобретателни, беше им по-интересно да измислят от нищо нещо. Сега сме изгубили въображението си, улисани в това единствено да изкарваме пари. Беден съм на обич, а за мен тя е единственото нещо, поради което човек си заслужава да живее на тази земя.

Какво се случи с твоята?

Моята е в развой на търсене.:) Тя е много имагинерно нещо, което ту се появява в живота, ту изчезва, само че никога