Прочетено от Минало не отминало
Колибарският етикет
Когато написа за "етикета на габровеца ", доктор Петър Цончев го дефинира като "опростен " (Из публичното и културно минало на Габрово, с. 100-101). Преди Освобождението габровци са общували "на ти ", а в по-интелигентна среда - "на ваша благосклонност " или на "ви (вие) ", като при посещаване в домовете гостите са били черпени със "сладко и кафе ". Жителите на Жълтеш и близките села, горе-долу до ден сегашен, поддържат връзка единствено "на ти ". Формата "на вие (ви) " от много време се счита за "купешка " и "префърцунена ", неестествена, а обръщението "ваша благосклонност " от дълго време е забравено, a пък и едва ли в миналото е влизало в колибарския речник.
Колкото до посрещането на посетители, то постоянно е ставало според от степента на познанството и значимостта на неговия мотив. Контактите със "случайния посетител " най-често стопират до... "пътната врата ". Ако пристигналият е чужд, неговото "гостуване " несъмнено ще завърши с размяната на няколко общителни приказки от вида на това за какво е пристигнал и кого търси, от какво се нуждае. Ако се "завърже приказка " и се окаже, че от неговото идване ще произтече някакъв "взаимен интерес ", той даже може да бъде поканен и почерпен с кафе-леблебия и в краен случай - с домашна ракийца. Но това към този момент е "широко отваряне " на всички "врати ", което може да се случи доста рядко.
Отношението към живота и гибелта
Случи се по този начин, че до момента в който разговаряхме с бай Христо Дявола за "хубавия живот " едно време, незабелязано нагазихме в тематиката за неизбежния край, за преходността на човешкото съществуване. На въпроса ми дали го е боязън от "оная с косата ", той отвърна с въпрос: "Защо да ме е боязън? Сега, когато съм на осемдесет и недостатък години, всеки ден чакам най-щастливия ден " Защо мислиш по този начин? - го запитах. "Ами по какъв начин? Какво има толкоз ужасно в туй да си починал? Не чувстваш нищо. И да ти приказват, и да те горят, и да те секат, все тая... Аз нямам доверие, че има и задгробен живот - продължи своята еретична мисъл Дявола. - Защо нямам доверие? Защото както една гадинка съ ражда и умира на таз земя, така и човек съ ражда и умира. Или както е написано в Библията: "От тиня си изработен и на тиня ще станеш ".
Ами в случай че въпреки всичко "горе " има парадайс? - запитвам аз. "Ти, батинка не ме баламосвай, че като почине човек, ще има пъкъл или парадайс. Няма да има нищо. Няма,бате, парадайс, няма пъкъл, каквото има, всичко е тук на земята... " На моето запитване дали въпреки всичко не го е боязън от гибелта, Дявола отговори сбито: "Виж какво, от починал не мъ й боязън, от жив да са пазиш. Защото починал нито ще ти напакости, нито ще те обиди, до момента в който за живия не се знае какво може да ти погоди..
Оптимизмът на балканджиите
...Той е предпазвал локалните балканджии от по този начин присъщите на българина: обезверение и незаинтересованост, липса на самочувствие и нихилизъм ( "Много хубаво не е на хубаво ", "Хубава работа, но българска "), отглеждани в продължение на епохи в сянката на "турското наличие ", под знака на недоимъка и беднотията, а в по-ново време - на възродения (и възраждащия се) "еснафски нарцисизъм ", дивотия и махленска дребнавост.
Едно време, по-точно в годините на социализма, шефът на Дома на хумора и сатирата в Габрово Стефан Фъртунов, създател на белетристичното книжле "Много здраве от всинца ни ", беше оповестил конкурс за лозунг, или както през днешния ден му споделят - лого на дома. Спечели го Радой Ралин, който предложи логото: "Светът е оживял, тъй като се е смял ". Така този лозунг, дружно с мита на габровския комизъм и прословутите анекдоти за сметкаджийството на габровци, стана крилатият израз на "българския Манчестер ". Струва ми се, че жълтешките колибари, доста преди Радой Ралин, са разкрили, че майтапът и джумбюшът, смехът са най-сигурното и изпитано средство за оцеляване. Ще ме прости Радой Ралин, където и да се намира в този момент - в Ада или в Рая, само че: "Който съ смей, той шъ оцелей ". А другояче, както го е рекъл починалият Стефан Фъртунов: Много здраве от всинца ни!
Историята като счетоводна книга
"Историята не е счетоводна книга " - твърди проф. Андрей Пантев. Да, тя не е аритметика, само че не е и бакалски бележник, в който се записват нечии вересии от предишното, а още по-малко - нагли кроежи за бъдещето. Какъвто е казусът със прилежаща Турция, където се разсънват османски "сантименти " и копнежи по "величието " на тогавашната Османска империя, вършат се сметки за ново "турско наличие " на Балканите.
Историята си е история. Но през вчерашния ден и през днешния ден, в този момент и на следващия ден нямаме право да забравяме предишното си и неизброимите жертви, с които е извоювана българската свобода; да си заравяме главите в пясъка, когато към нас ври и кипи, а светът е замязял на сърдит кошер от освирепели пчели.
Историята би трябвало да се помни, из жанр в поколение - до девето коляно. И да се знае, че предишното може да не е отминало...
.jpg )
Борис ДАНКОВ
Когато написа за "етикета на габровеца ", доктор Петър Цончев го дефинира като "опростен " (Из публичното и културно минало на Габрово, с. 100-101). Преди Освобождението габровци са общували "на ти ", а в по-интелигентна среда - "на ваша благосклонност " или на "ви (вие) ", като при посещаване в домовете гостите са били черпени със "сладко и кафе ". Жителите на Жълтеш и близките села, горе-долу до ден сегашен, поддържат връзка единствено "на ти ". Формата "на вие (ви) " от много време се счита за "купешка " и "префърцунена ", неестествена, а обръщението "ваша благосклонност " от дълго време е забравено, a пък и едва ли в миналото е влизало в колибарския речник.
Колкото до посрещането на посетители, то постоянно е ставало според от степента на познанството и значимостта на неговия мотив. Контактите със "случайния посетител " най-често стопират до... "пътната врата ". Ако пристигналият е чужд, неговото "гостуване " несъмнено ще завърши с размяната на няколко общителни приказки от вида на това за какво е пристигнал и кого търси, от какво се нуждае. Ако се "завърже приказка " и се окаже, че от неговото идване ще произтече някакъв "взаимен интерес ", той даже може да бъде поканен и почерпен с кафе-леблебия и в краен случай - с домашна ракийца. Но това към този момент е "широко отваряне " на всички "врати ", което може да се случи доста рядко.
Отношението към живота и гибелта
Случи се по този начин, че до момента в който разговаряхме с бай Христо Дявола за "хубавия живот " едно време, незабелязано нагазихме в тематиката за неизбежния край, за преходността на човешкото съществуване. На въпроса ми дали го е боязън от "оная с косата ", той отвърна с въпрос: "Защо да ме е боязън? Сега, когато съм на осемдесет и недостатък години, всеки ден чакам най-щастливия ден " Защо мислиш по този начин? - го запитах. "Ами по какъв начин? Какво има толкоз ужасно в туй да си починал? Не чувстваш нищо. И да ти приказват, и да те горят, и да те секат, все тая... Аз нямам доверие, че има и задгробен живот - продължи своята еретична мисъл Дявола. - Защо нямам доверие? Защото както една гадинка съ ражда и умира на таз земя, така и човек съ ражда и умира. Или както е написано в Библията: "От тиня си изработен и на тиня ще станеш ".
Ами в случай че въпреки всичко "горе " има парадайс? - запитвам аз. "Ти, батинка не ме баламосвай, че като почине човек, ще има пъкъл или парадайс. Няма да има нищо. Няма,бате, парадайс, няма пъкъл, каквото има, всичко е тук на земята... " На моето запитване дали въпреки всичко не го е боязън от гибелта, Дявола отговори сбито: "Виж какво, от починал не мъ й боязън, от жив да са пазиш. Защото починал нито ще ти напакости, нито ще те обиди, до момента в който за живия не се знае какво може да ти погоди..
Оптимизмът на балканджиите
...Той е предпазвал локалните балканджии от по този начин присъщите на българина: обезверение и незаинтересованост, липса на самочувствие и нихилизъм ( "Много хубаво не е на хубаво ", "Хубава работа, но българска "), отглеждани в продължение на епохи в сянката на "турското наличие ", под знака на недоимъка и беднотията, а в по-ново време - на възродения (и възраждащия се) "еснафски нарцисизъм ", дивотия и махленска дребнавост.
Едно време, по-точно в годините на социализма, шефът на Дома на хумора и сатирата в Габрово Стефан Фъртунов, създател на белетристичното книжле "Много здраве от всинца ни ", беше оповестил конкурс за лозунг, или както през днешния ден му споделят - лого на дома. Спечели го Радой Ралин, който предложи логото: "Светът е оживял, тъй като се е смял ". Така този лозунг, дружно с мита на габровския комизъм и прословутите анекдоти за сметкаджийството на габровци, стана крилатият израз на "българския Манчестер ". Струва ми се, че жълтешките колибари, доста преди Радой Ралин, са разкрили, че майтапът и джумбюшът, смехът са най-сигурното и изпитано средство за оцеляване. Ще ме прости Радой Ралин, където и да се намира в този момент - в Ада или в Рая, само че: "Който съ смей, той шъ оцелей ". А другояче, както го е рекъл починалият Стефан Фъртунов: Много здраве от всинца ни!
Историята като счетоводна книга
"Историята не е счетоводна книга " - твърди проф. Андрей Пантев. Да, тя не е аритметика, само че не е и бакалски бележник, в който се записват нечии вересии от предишното, а още по-малко - нагли кроежи за бъдещето. Какъвто е казусът със прилежаща Турция, където се разсънват османски "сантименти " и копнежи по "величието " на тогавашната Османска империя, вършат се сметки за ново "турско наличие " на Балканите.
Историята си е история. Но през вчерашния ден и през днешния ден, в този момент и на следващия ден нямаме право да забравяме предишното си и неизброимите жертви, с които е извоювана българската свобода; да си заравяме главите в пясъка, когато към нас ври и кипи, а светът е замязял на сърдит кошер от освирепели пчели.
Историята би трябвало да се помни, из жанр в поколение - до девето коляно. И да се знае, че предишното може да не е отминало...
Борис ДАНКОВ
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ