Истории за домашна лютеница, в които има деца с филии и шотландски замък
Колет с обичайни български усети, изпратени от Mastercard, дойде в Прага, стигна получателя си и разсъни мемоари
Ако желаете да зарадвате непосредствен или другар в Европа малко преди Коледа с забавна и вкусна изненада непосредствено от България, би трябвало към този момент да сте взели участие в играта на Mastercard " Вкусът на дома " (ако не сте – към момента имате време). По този мотив преди седмица Мирослава Симова, която от две години работи като CEO на Pernod Ricard в Чехия, писа на " Facebook " страницата си съвсем на смешка, че доста й се желае някой да й изпрати лютеница. Главният редактор на " Бакхус " Джиджи Лагадинова и другар на Мирослава, незабавно се отзова на молбата й и изпрати един от колетите на Mastercard, които съдържат обичани български храни. Ето какво ни описа Мирослава минути по-късно:
Обичам лютеница заради доста аргументи
Когато чух за играта на Mastercard, във " Facebook " на смешка написах какво ми липсва на мен, като чаках да ми отговорят няколко близки другари. Въпреки че профилът ми не е обществен, се отзоваха ужасно доста хора, които ми предлагаха да донесат това или това от България, питаха ме каква тъкмо лютеница обичам и така нататък - беше доста благо.
При мен усетите имат огромно значение – когато опитам нещо познато, все едно съм седнала с другарка на площад " Журналист " – храната ме придвижва другаде, връща ми съответни мемоари и е прочувствен, свързващ детайл за другари, среда, семейство, биография. И това е доста хубаво.
Детски спомен с лютеница
Като дребна живеех до Южния парк, само че тогава имаше едни места пред блока ни, които са били овощни градини. Там, на стената на един остарял гараж, бяха направени няколко огнища, където всички хора, живеещи в близост, в този през днешния ден " първокласен столичен квартал ", си правеха лютеница. То и магазините бяха празни и нямаше какво да се купи. И защото фамилиите се редуваха пред огнищата, децата от блока ходехме следобяд с филии и напълно безусловно " намазвахме " от лютеницата на всеки. Това си го припомням доста добре и ми е готино прекарване – сюрията деца с филии, чакат.
И един от наши дни
Най-много обичам лютеницата на майка и баща - тя е много люта и безусловно постоянно си нося по два-три буркана, когато се прибирам от София. Те не вършат доста неща за зимнина, само че поради мен лютеницата я подготвят особено.
Преди две години трябваше да пътувам от България до Шотландия по длъжностен и доста формален мотив – след 20 години работа ми връчиха един тип медал за заслуги към шотландското уиски – Keeper of the Quaich, което единствено по себе си е огромна чест, както и необичайност за жена. После трябваше да се върна в Прага, тъй че особено чекирах багаж поради лютеницата, а вътре имах доста специфична рокля. Церемонията беше в палат на седем века, посрещаха ни гайдари в шпалир и така нататък А, до момента в който стигна до там, единственото ми терзание беше да не ми се счупи лютеницата и да ми скапе роклята. Мисля, че това е задоволително добър образец какво върша в името на храната.
Все още и вие може да участвате в играта на Mastercard, в която 50 късметлии ще имат щастието да изпратят скъпа кутия с обичайни български усети на непосредствен или другар в Европейския съюз, която да го зарадва за Коледните празници и да разсъни мемоари.
Ако желаете да зарадвате непосредствен или другар в Европа малко преди Коледа с забавна и вкусна изненада непосредствено от България, би трябвало към този момент да сте взели участие в играта на Mastercard " Вкусът на дома " (ако не сте – към момента имате време). По този мотив преди седмица Мирослава Симова, която от две години работи като CEO на Pernod Ricard в Чехия, писа на " Facebook " страницата си съвсем на смешка, че доста й се желае някой да й изпрати лютеница. Главният редактор на " Бакхус " Джиджи Лагадинова и другар на Мирослава, незабавно се отзова на молбата й и изпрати един от колетите на Mastercard, които съдържат обичани български храни. Ето какво ни описа Мирослава минути по-късно:
Обичам лютеница заради доста аргументи
Когато чух за играта на Mastercard, във " Facebook " на смешка написах какво ми липсва на мен, като чаках да ми отговорят няколко близки другари. Въпреки че профилът ми не е обществен, се отзоваха ужасно доста хора, които ми предлагаха да донесат това или това от България, питаха ме каква тъкмо лютеница обичам и така нататък - беше доста благо.
При мен усетите имат огромно значение – когато опитам нещо познато, все едно съм седнала с другарка на площад " Журналист " – храната ме придвижва другаде, връща ми съответни мемоари и е прочувствен, свързващ детайл за другари, среда, семейство, биография. И това е доста хубаво.
Детски спомен с лютеница
Като дребна живеех до Южния парк, само че тогава имаше едни места пред блока ни, които са били овощни градини. Там, на стената на един остарял гараж, бяха направени няколко огнища, където всички хора, живеещи в близост, в този през днешния ден " първокласен столичен квартал ", си правеха лютеница. То и магазините бяха празни и нямаше какво да се купи. И защото фамилиите се редуваха пред огнищата, децата от блока ходехме следобяд с филии и напълно безусловно " намазвахме " от лютеницата на всеки. Това си го припомням доста добре и ми е готино прекарване – сюрията деца с филии, чакат.
И един от наши дни
Най-много обичам лютеницата на майка и баща - тя е много люта и безусловно постоянно си нося по два-три буркана, когато се прибирам от София. Те не вършат доста неща за зимнина, само че поради мен лютеницата я подготвят особено.
Преди две години трябваше да пътувам от България до Шотландия по длъжностен и доста формален мотив – след 20 години работа ми връчиха един тип медал за заслуги към шотландското уиски – Keeper of the Quaich, което единствено по себе си е огромна чест, както и необичайност за жена. После трябваше да се върна в Прага, тъй че особено чекирах багаж поради лютеницата, а вътре имах доста специфична рокля. Церемонията беше в палат на седем века, посрещаха ни гайдари в шпалир и така нататък А, до момента в който стигна до там, единственото ми терзание беше да не ми се счупи лютеницата и да ми скапе роклята. Мисля, че това е задоволително добър образец какво върша в името на храната.
Все още и вие може да участвате в играта на Mastercard, в която 50 късметлии ще имат щастието да изпратят скъпа кутия с обичайни български усети на непосредствен или другар в Европейския съюз, която да го зарадва за Коледните празници и да разсъни мемоари.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ