Протести днес срещу насилието над жени в България
Колективът " Феминистки мобилизации " провежда серия от, Международен ден против насилието над дами. Целта е привличане на вниманието на институциите и обществеността във връзка с задълбочаващия се проблем с насилието, учредено на пола. Акцията и тази година се организира под надпис " Нито една повече ", като протестни дейности ще има в четири града - София (19 часа пред Съдебна палата), Варна (18.30 часа пред Апелативен съд), Велико Търново (18.30 часа пред Съдебна палата) и Стара Загора (16 часа пред Съдебна палата).
Исканията, отправени към българските институции, обгръщат 10 точки, фокусирани върху физическото, половото, психическото, икономическото и структурното принуждение. Исканите ограничения адресират и зачестилите хомофобски и трансфобски офанзиви над ЛБТИ деца и дами, сериозните пропуски в законодателството по отношение на насилието против дами, както и бедността, неравенството и ниското възнаграждение за служащите на първа линия в битката с пандемията, множеството от които дами.
За поредна година видяхме сериозна ескалация на домашното принуждение по време на пандемията от COVID-19, както и поредност открити хомофобски и трансфобски офанзиви над ЛБТИ дамите и общността. Досега през 2021 повече от една жена губи живота си всеки месец поради принуждение. Една е прекомерно доста. Нито една повече!
Исканията на митинга не са ориентирани единствено към властимащите, само че и към цялото общество. Тук женомразството, расизмът, хомофобията и трансфобията са нормализирани вместо осъждани. Да биеш децата си за доста се равнява на изконна фамилна полезност. На дамите, претърпели принуждение, нерядко им се споделя да се върнат при насилника си, насърчавани са да си мълчат и да търсят виновността у себе си. Всички обществени услуги са в разпад и това слага най-уязвимите хора – бедните дами, дамите с увреждания, дамите от ромски генезис, мигрантките, транс дамите, цветнокожите дами, секс работничките – в още по-голяма заплаха от принуждение.
Исканията, отправени към българските институции, обгръщат 10 точки, фокусирани върху физическото, половото, психическото, икономическото и структурното принуждение. Исканите ограничения адресират и зачестилите хомофобски и трансфобски офанзиви над ЛБТИ деца и дами, сериозните пропуски в законодателството по отношение на насилието против дами, както и бедността, неравенството и ниското възнаграждение за служащите на първа линия в битката с пандемията, множеството от които дами.
За поредна година видяхме сериозна ескалация на домашното принуждение по време на пандемията от COVID-19, както и поредност открити хомофобски и трансфобски офанзиви над ЛБТИ дамите и общността. Досега през 2021 повече от една жена губи живота си всеки месец поради принуждение. Една е прекомерно доста. Нито една повече!
Исканията на митинга не са ориентирани единствено към властимащите, само че и към цялото общество. Тук женомразството, расизмът, хомофобията и трансфобията са нормализирани вместо осъждани. Да биеш децата си за доста се равнява на изконна фамилна полезност. На дамите, претърпели принуждение, нерядко им се споделя да се върнат при насилника си, насърчавани са да си мълчат и да търсят виновността у себе си. Всички обществени услуги са в разпад и това слага най-уязвимите хора – бедните дами, дамите с увреждания, дамите от ромски генезис, мигрантките, транс дамите, цветнокожите дами, секс работничките – в още по-голяма заплаха от принуждение.
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ