Публикуваха последната статия на Стивън Хокинг – за „пухкавите“ черни дупки
Колегите на физика Стивън Хокинг разгласиха последната му научна публикация, над която той е работил безусловно през последните дни от живота си, съобщи Би Би Си.
Той е съумял да приключи работата по нея няколко дни преди да почине през март тази година. Публикуването й се е забавило, защото неговият съавтор - професорът от Кембридж Малкълм Пери, е трябвало да допише своята част.
Статията е част от поредицата негови писания за природата на черните дупки и е отдадена на така наречен информативен абсурд. Тя е озаглавена " Black Hole Entropy and Soft Hair " (буквално " Ентропия на черната дупка и лек пух " ).
Странното на пръв взор заглавие е отпратка към физическата " теорема за неналичието на коса " при черните дупки, където " косата " е метафора на информацията за материята, поглъщана от черната дупка без опция тя да излезе назад. Попадайки в чудовищната гравитация на черната дупка, с прекосяването на граница, наречена " небосвод на събитията ", всяка парченце се оказва във безконечен плен.
Според изчисленията на Хокинг обаче, черните дупки въпреки всичко излъчват обикновени частици и последователно се " изпаряват ", което опонира на правилата на квантовата механика. Това несъгласие получи наименованието " информативен абсурд ". Хокинг посвети последните 40 години на решаването му.
В публикацията си той не взема решение парадокса напълно, само че набелязва евентуалния път за неговото пояснение - посредством фотоните, обкръжаващи " хоризонта на събитията " на черната дупка. Хокинг и Пери назовават този характерен облак от фотони " лек пух ". По него може да се съди за ентропията на черната дупка - това е значим път към основаването на доктрина за квантовата гравитация, считат учените.
Малкълм Пери споделя пред в. " Guardian ", че през март се е обадил на Стивън Хокинг от Харвард, където е работел по публикацията, с цел да му опише за последните достижения.
Тогава Хокинг поддържа връзка доста мъчно и се е наложило звукът при връзката да бъде интензивен оптимално, с цел да може сътрудника му да опише за постигнатия прогрес.
" Когато стопирах да приказвам, той просто се усмихна необятно. Тъкмо му бях споделил, че имаме прогрес. Но той към този момент знаеше резултата. " - споделя професорът.
Няколко дни по-късно Хокинг напуща този свят.
Той е прочут на необятната аудитория основно като популяризатор на науката. Книгата му " Кратка история на времето ", издадена през 1988 година, се трансформира в международен бестселър.
Тежката болест, с която е диагностициран още на млади години, го обездвижва съвсем изцяло, само че не съумява да му попречи да се трансформира в един от най-уважаваните учени на съвремието.
Той е съумял да приключи работата по нея няколко дни преди да почине през март тази година. Публикуването й се е забавило, защото неговият съавтор - професорът от Кембридж Малкълм Пери, е трябвало да допише своята част.
Статията е част от поредицата негови писания за природата на черните дупки и е отдадена на така наречен информативен абсурд. Тя е озаглавена " Black Hole Entropy and Soft Hair " (буквално " Ентропия на черната дупка и лек пух " ).
Странното на пръв взор заглавие е отпратка към физическата " теорема за неналичието на коса " при черните дупки, където " косата " е метафора на информацията за материята, поглъщана от черната дупка без опция тя да излезе назад. Попадайки в чудовищната гравитация на черната дупка, с прекосяването на граница, наречена " небосвод на събитията ", всяка парченце се оказва във безконечен плен.
Според изчисленията на Хокинг обаче, черните дупки въпреки всичко излъчват обикновени частици и последователно се " изпаряват ", което опонира на правилата на квантовата механика. Това несъгласие получи наименованието " информативен абсурд ". Хокинг посвети последните 40 години на решаването му.
В публикацията си той не взема решение парадокса напълно, само че набелязва евентуалния път за неговото пояснение - посредством фотоните, обкръжаващи " хоризонта на събитията " на черната дупка. Хокинг и Пери назовават този характерен облак от фотони " лек пух ". По него може да се съди за ентропията на черната дупка - това е значим път към основаването на доктрина за квантовата гравитация, считат учените.
Малкълм Пери споделя пред в. " Guardian ", че през март се е обадил на Стивън Хокинг от Харвард, където е работел по публикацията, с цел да му опише за последните достижения.
Тогава Хокинг поддържа връзка доста мъчно и се е наложило звукът при връзката да бъде интензивен оптимално, с цел да може сътрудника му да опише за постигнатия прогрес.
" Когато стопирах да приказвам, той просто се усмихна необятно. Тъкмо му бях споделил, че имаме прогрес. Но той към този момент знаеше резултата. " - споделя професорът.
Няколко дни по-късно Хокинг напуща този свят.
Той е прочут на необятната аудитория основно като популяризатор на науката. Книгата му " Кратка история на времето ", издадена през 1988 година, се трансформира в международен бестселър.
Тежката болест, с която е диагностициран още на млади години, го обездвижва съвсем изцяло, само че не съумява да му попречи да се трансформира в един от най-уважаваните учени на съвремието.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ