Борисов пред министрите: Колеги, понеже времето днес е хубаво...
Колеги, тъй като времето през днешния ден е хубаво, а когато се готвим за бедствия е хубаво да се прави в хубаво време, а не когато е настъпило бедствието, по този начин стартира днешното изключително държавно съвещание министър председателят Бойко Борисов.
Месеци наред слушам - без значение от ограничения, ограничения, ограничения, пари, ограничения, и едно безпределно администриране сред страна, общини, организации, структури, и това, което най ме вбесява е, че единствено слушам по какъв начин нещо не може да стане: „ Трябвало особено постановление; само че такова разпореждане не можело, тъй като влизало в прорез с публичните поръчки; публичните поръчки трябвало да отидат през екологията до еди къде си; кметът кандидатствал – първо били 70 хиляди лв., след това станали 700 хиляди лв., след това станали милион и 700 хиляди лв. “. Лавинообразно нарастват цени, суми и всичко останало.
Поотделно съм правил несъмнено стотици срещи – от през вчерашния ден с хидроинженерите, момчетата от Враца, които се занимават с тази работа. Едната страна бракониери я взривявали, след това – възстановявали. Другата спешно правена, преливник не работел. Какво толкоз е комплицираното на този преливник, какво толкоз комплицирано има на тези уреди, това са едни кранове и те се поддържат в редовност?!
Седем хиляди язовира. Държавните, които са на НЕК, огромните, имаме компания (обяснявам на тези сътрудници, които не са в темата). Ще вземем едно разпореждане през днешния ден, ще им дадем 3 милиона лв. на Хайредин да отидат да вършат язовирите. Само че те, до момента в който ги създадат, би трябвало в този момент да минат през публични поръчки – още години ще минат – ще дойдат, ще ги апелират и дотогава страховете на хората стоят. И това го вършим години наред!
Дали да не създадем – Емил Караниколов предлага обособена компания, спешна, единствено с това да се занимава. Дали да употребяваме на НЕК, тези, които ремонтират държавните язовири и които ги следят и работят по тях. Ще запитвам и сътрудниците от Врачанско какво мислят, тъй като толкоз години се занимават. Снощи, когато си говорех с кмета, той ми споделя: „ Нито за риба го употребяваме този язовир, нито за електрическа енергия, нито за напояване “. Само че, това дава отговор на въпроса: „ Като не са нужни, за какво не ги източите и няма да има язовир и няма да има проблем “.
Защото инженерите споделят, че може веднъж на 100 години да пристигна вълна, а като гледате по какъв начин се развиват естествените и климатични промени, тя ще пристигна. Всъщност, тази каскада е да успокои водата и да не залее надолу по-голяма повърхност, в случай че пристигна с по-голяма скорост. Днес искам… отново му споделих на кмета през вчерашния ден, че най-малкият проблем в тази ситуация са парите. Въпросът е по какъв начин неотложно да го създадем. Сега най-малко имаме конструкция, която следи качеството, следи кое е спешно, предаварийно. Но хората какво си мислят, когато вечерта има дадат информация за предаварийна обстановка. Веднага стартират да се плашат – към този момент веднъж, два пъти, три пъти ставаха наводнения. И задават въпроса „ Какво вършиме? “. А ние вършим доста, а резултат – доста дребен. Дори сътрудниците споделят, че не е дефинирано кое тъкмо е язовир, тъй като има доста такива дребни микроязовирчета, които по време на дъждовете се пълнят и по-късно основават проблеми.
Този въпрос желая да го решим през днешния ден и да отидат да го създадат. Не може да ни стои това през две-три години, едно и също си приказваме. Не може!
Месеци наред слушам - без значение от ограничения, ограничения, ограничения, пари, ограничения, и едно безпределно администриране сред страна, общини, организации, структури, и това, което най ме вбесява е, че единствено слушам по какъв начин нещо не може да стане: „ Трябвало особено постановление; само че такова разпореждане не можело, тъй като влизало в прорез с публичните поръчки; публичните поръчки трябвало да отидат през екологията до еди къде си; кметът кандидатствал – първо били 70 хиляди лв., след това станали 700 хиляди лв., след това станали милион и 700 хиляди лв. “. Лавинообразно нарастват цени, суми и всичко останало.
Поотделно съм правил несъмнено стотици срещи – от през вчерашния ден с хидроинженерите, момчетата от Враца, които се занимават с тази работа. Едната страна бракониери я взривявали, след това – възстановявали. Другата спешно правена, преливник не работел. Какво толкоз е комплицираното на този преливник, какво толкоз комплицирано има на тези уреди, това са едни кранове и те се поддържат в редовност?!
Седем хиляди язовира. Държавните, които са на НЕК, огромните, имаме компания (обяснявам на тези сътрудници, които не са в темата). Ще вземем едно разпореждане през днешния ден, ще им дадем 3 милиона лв. на Хайредин да отидат да вършат язовирите. Само че те, до момента в който ги създадат, би трябвало в този момент да минат през публични поръчки – още години ще минат – ще дойдат, ще ги апелират и дотогава страховете на хората стоят. И това го вършим години наред!
Дали да не създадем – Емил Караниколов предлага обособена компания, спешна, единствено с това да се занимава. Дали да употребяваме на НЕК, тези, които ремонтират държавните язовири и които ги следят и работят по тях. Ще запитвам и сътрудниците от Врачанско какво мислят, тъй като толкоз години се занимават. Снощи, когато си говорех с кмета, той ми споделя: „ Нито за риба го употребяваме този язовир, нито за електрическа енергия, нито за напояване “. Само че, това дава отговор на въпроса: „ Като не са нужни, за какво не ги източите и няма да има язовир и няма да има проблем “.
Защото инженерите споделят, че може веднъж на 100 години да пристигна вълна, а като гледате по какъв начин се развиват естествените и климатични промени, тя ще пристигна. Всъщност, тази каскада е да успокои водата и да не залее надолу по-голяма повърхност, в случай че пристигна с по-голяма скорост. Днес искам… отново му споделих на кмета през вчерашния ден, че най-малкият проблем в тази ситуация са парите. Въпросът е по какъв начин неотложно да го създадем. Сега най-малко имаме конструкция, която следи качеството, следи кое е спешно, предаварийно. Но хората какво си мислят, когато вечерта има дадат информация за предаварийна обстановка. Веднага стартират да се плашат – към този момент веднъж, два пъти, три пъти ставаха наводнения. И задават въпроса „ Какво вършиме? “. А ние вършим доста, а резултат – доста дребен. Дори сътрудниците споделят, че не е дефинирано кое тъкмо е язовир, тъй като има доста такива дребни микроязовирчета, които по време на дъждовете се пълнят и по-късно основават проблеми.
Този въпрос желая да го решим през днешния ден и да отидат да го създадат. Не може да ни стои това през две-три години, едно и също си приказваме. Не може!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ