Коледуването е един от традиционните български обичаи. Широко разпространен е

Коледуването е един от обичайните български традиции. Широко публикуван е в България, също и в Сърбия, Русия, Украйна, Беларус, Чехия, Словакия и Полша, намира се и в Северна Македония и Румъния. Той е част от празнично-обредния комплекс на Коледа.[

Основните участници – коледа̀ри (ко̀ладници), са младежи в предженитбена възраст. Те са в празнично облекло, наметнати с ямурлуци. Момчетата за пръв път обличат ергенско облекло и запасват пояс. Някъде се обличат в сватбени облекла, които взимат от младоженци. Калпаците им са украсени с коледарски китки (от чимшир, бръшлян), имат и венци от нанизи пуканки, бучки захар, сушени сливи и стафиди. С присъединяване си в коледуването момъкът за пръв път се показва пред селския колектив. Изследователите преглеждат коледуването като реликт от античните мъжки инициации.

Те имат лидер – по-възрастен, женен мъж, именуван станеник (цар, кудабашия). Подготовката за коледуването стартира през коледните пости, най-често от Игнажден. Тогава се сформират коледарските групи, нормално по махали, дефинира се станеника. Той разпределя групите, дефинира подстаняниците, които да ги управляват. В неговия дом и с негова помощ момците учат песните.

Коледният песенен цикъл е извънредно богат. Има песни за всяка възраст, фамилно и обществено състояние. Плодородието, здравето, задомяването са съществени тематики. Изпълнението на коледните песни е словесна магия и заради обредна същина е неразрешено да се пеят коледни песни отвън разучаването им и на самото коледуване. Магическа мощ на словото се приписва и на коледарската благословия, която особено избран благословник (наречняк, мармарин) изрича при коледуването, извърнат на изток, в отговор на даряването.

Времето за коледуване е строго несъмнено от традицията – от среднощ до изгрев слънце на Коледа. Според националните показа тогава се появяват всякакви свръхестествени същества: караконджули, вампири, таласъми и сходни, а коледарите имат силата да ги прогонват посредством своите песни. С изгрева на слънцето те изгубват тази мощ и стопират да коледуват.

Коледарските песни се извършват, когато коледарите обхождат авансово избрана махала, като потеглят постоянно в източна посока. Пожеланията в тези песни са отдадени на домакините (стопанина). Мотивите са разнообразни, съгласно мястото на осъществяване и лицата, за които се пеят: пастир, ловджия, духовник, невяста, мома, ерген, малко момче или момиче. Най-общо те са обредно благопожелание за здраве в фамилията, придобив в стопанството, задомяване. Специалните обредни песни се пеят по пътя, пред вратата, в къщата.

Коледарите са дарявани непроменяемо с „ вит-превит “ кравай с пара върху него, месо, сланина, брашно, фасул, повесма кълчища и други артикули. В отговор на даряването избраният за „ благословник “ коледар изрича благословии.

Коледуването приключва с общо пиршество, на което се поканват и другите женени мъже, у които са коледували. Останалите по-късно артикули се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, учебното заведение, читалището и други.

С коледните празници, традиции и обреди е обвързван богат и разнороден фолклор: песни, наричания, пословици и гатанки.