Коледата невъзможна“. Заглавие на популярен филм, който неизбежно присъства поне

...
Коледата невъзможна“. Заглавие на популярен филм, който неизбежно присъства поне
Коментари Харесай

Когато учехме по Коледа, а най-големият празник беше Нова година

„ Коледата невъзможна “. Заглавие на известен филм, който неизбежно участва най-малко в няколко телевизионни стратегии към коледните празници. Защото носи атмосферата на упованието и сбъдването. Е, споделят, че и всяка Коледа не може да мине без „ Сам в къщи “ – цялата поредност и още рой други филми, които оцветяват празничните дни. „ Коледата невъзможна “ е сантиментално произведение на изкуството. Но ние, живелите в „ парадайса “ на соца, дълги години бяхме участници в едно друго произведение – Коледата неразрешена. Тогава декемврийските дни се точеха къси и сиви, като основно прекосяваха под знака на вестникарските заглавия за преизпълнени годишни проекти. Бяхме хлапета, учехме на три периода, първият завършваше на 30 декември и тъкмо към 24-25 декември ни спукваха от изпитване за оформяне на срочните оценки. Коледа ли! Какво е това? Даже не знаех за какво, когато се прибирах изгладнял от учебно заведение и тренировки, на трапезата на 24 декември се „ мотаеха “ някакъв фасул, постни сарми и всякакви такива недолюбвани от гладни младежи манджи. Тогава по руски пример знаехме Нова година, Дядо Мраз, който още в детската градина идваше със Снежанка и раздаваше дарове на положителните деца. Които са слушкали и папкали.

През 60-те години освен Коледа не съществуваше, само че и Нова година минаваше някак по мрачно, тихомълком. Неофициално, само че изрично, бе оповестена за фамилен празник, хората – по къщите, фамилно или с другари, софра, занимателната стратегия на единствената телевизия, в която по-късно се появиха балетът на малкия екран на Германска демократична република и програмата на същата телевизия „ Шарено котле “, със своя прекомерно чудноват за нас комизъм. Нашенецът наблягаше на пържолите и на Парцалев, Калоянчев, Мутафова. Затова в тези времена прекомерно необичайно изглеждаше един заснежен двор на столичния бул. „ Черни връх “, в който към 20 декември жива елха грейваше с безчет пъстроцветни светлинки. По-късно и на други места се появи новогодишна декорация, само че тогава тази беше непознато събитие. Къщата беше на фамозния илюзионист Мистър Сенко и той всяка година превръщаше двора си в коледна приказка. Нямаше по какъв начин това да не боде очите на правоверните приятели, тъй като изглеждаше прекомерно „ американско” “ само че Сенко беше утвърден и не смееха да го закачат. Тогава признакът не на Коледа, а на Нова година бяха бананите и портокалите. Писателят Георги Господинов е събрал в книга мемоари на всевъзможни хора под заглавие „ Аз живях в социализма “. Кой си спомня за пионерската организация, кой за комсомолските „ поръчения “, само че всички до един – за новогодишните банани. Пускаха ги в два или три магазина, наречени „ показни “ и там се извиваха безкрайни опашки. Тъй като даваха единствено по два кг, цели фамилии се редяха, само че се правеха, че не се познават, с цел да може всеки да се добере до заветния плод. Бананите ставаха даже обект на бандитски похищения. Купили хората, само че имало и зелени, оставили ги на масата да узреят, влезнали крадци, прибрали каквото могат и най-много – отмъкнали бананите от масата. Случаят е същински!

Сякаш Вождът и „ човек от народа “, който се прегръщаше и целуваше с всевъзможни африкански „ революционни “ водачи, а Ненчо Хранов от „ Работническо дело “ припкаше след него из Мозамбик и пишеше възторжени заглавия „ От Рувуми до Мапуто – вива Фрелимо! “, не можеше да внесе няколко кораба банани и да ги има най-малко през зимата, когато им е сезонът у нас? Явно „ концепцията “ е била – в случай че хората имат банани, ще вземат още нещо да изискат.

През 70-те и 80-те години декемврийската мрачевина се поразсея и макар че Коледа продължаваше да не съществува, на централни места в столицата и в огромните градове се появиха нещо като места за национално забавление. В София първо на площад „ Славейков “, а по-късно затваряха и бул. „ Стамболийски “. В спонтанни шатри замирисваше на кебапчета, а от бъчви се лееше наливно вино. Скапано, само че на ниска цена. Явно работеше теорията за „ обществените отдушници “ на един тогавашен секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия, който и в този момент още дава ум по вестниците, а потомството му се пробва да се върне в политиката. Колкото и носталгиците да въздишат, че тогава нямало престъпност тъкмо новогодишният базар на „ Стамболийски “ стана обект на „ незаконно посягане “ в същинския смисъл на думата. За по-голяма „ достоверност “ докарваха от ТКЗС-та в Драгалевци и Бистрица живи овчици и ги затваряха в спонтанни кошари, да наподобява „ по-битово “. Добре, че някой идеолог не се е сетил за раждането на Исус в яслата, та да ги жигосах. Но и тогава се намерили предприемчиви хора, пристигнали с една молотовка “, декларирали, че са от ветеринарните управляващи и вдигнали овцете. Явно за персонален новогодишен курбан, та милицията бра кахъри баш преди Нова година.
В тези по-късни години, без да се загатва думата Коледа, към 20 декември в учрежденските среди настъпваше раздвижване в очакване на обичайния новогодишен прием. Колежките наложително се пускаха на обяд, с цел да отидат на коафьор и да са красиви вечерта. Останалото е показано и в много филми от това време, като „ Маневри на петия етаж “ – конфети, финтифлюшки, обезпечено от културномасовика развлечение, водка, обичайна пържола, малко злословия, малко учрежденски флирт.
Накрая годината свършваше и се сядаше на празничната софра, за която падаше огромно бягане и боричкане, тъй като липсваха освен банани и портокали. Беше подвиг да се уредиш с обичайно месо, а да намериш луканка, се желаеха хъс, досетливост и най-много връзки с другарите от търговията. Автор: ДОБРОМИР ПЕЛОВ
Източник: socbg.com
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР