Колебаех се дали да напиша мнението си за Шаферки“, защото

Колебаех се дали да напиша мнението си за „ Шаферки “, тъй като това значи да отделя още половин час от живота си на това безсмислено произведение, само че взех решение въпреки всичко да споделя в резюме двете аргументи да го виждам и най-малко две от аргументите да не го харесам ни минимум.

Bridesmaids е номиниран за премията „ Златен глобус “ в категорията „ Комедия или мюзикъл “ и в няколко други категории и това допуска като най-малко да става за гледане, тъй че взех решение да го видя, още повече празничните дни подготвят към по-леко кино. Съвсем инцидентно тези дни четох, че това е най-гледания филм в Ирландия за 2011, тъй като хората по време на рецесия предпочитали основно занимателни и смешни филми. Е, в Ирландия явно има доста разочаровани фенове на този филм.

„ Шаферки “ споделя историята на Ани – детска русокоска, очевидно от дълго време навършила тридесет. Въпреки това тя няма непрекъснати приходи, принудена е да живее с майка си, връзките й с мъжете са пагубни, държанието й е безразсъдно до там, че я уволняват от работа и въобще единственият й непосредствен човек е нейната най-хубава другарка. Когато въпросната другарка се сгодява, естествено кани Ани за основна шаферка и тя прави всичко по силите си да докара сватбата до цялостен неуспех, несъмнено с най-хубави планове и просто тъй като „ няма шанс “. 

Напоследък това става все по-типично за холивудските продукции – актрисите във филмите да са много по-възрастни от тези, които биха играли същата роля преди 10 или повече години. От една страна, това е житейски правдиво – събития като брака или първото дете към този момент несъмнено се изместват много напред във времето и е обикновено да се случват на дами над 30. От друга страна това надалеч не значи, че дамите над 30 са незрели и мислят и работят все едно са на двадесет – а точно това е разказано в Bridesmaids. Всички събития към сватбата, неразумните решения, прекомерните страсти, безсмислените кавги и обиди, биха подхождали на приятелки завършващи учебно заведение, само че не и на рационални дами с две десетилетия дружба зад тила си. Това прави съвсем невероятно зрителките да съчувстват или да се забавляват на премеждията на Ани. У мен персонално доминираше следното чудене – за какво в американските филми момичето може да е не доста младо, не доста хубаво, надалеч не съумяло в живота, да наскърбява околните си наред, да се държи гадно с обичания мъж и въпреки всичко най-после всичко да се подреди за нея съвършено и да има хепи енд? Нямам различен отговор, като се изключи че евентуално останалите герои са задоволително глупави и наивни. Лошото е, че се разчита и феновете да са такива…