Кожата, в която живея – това е историята на Мария

...
Кожата, в която живея – това е историята на Мария
Коментари Харесай

Залятата с киселина Мария Бонева проговори за зловещото нападение, което преобърна живота й на 180 градуса

Кожата, в която пребивавам – това е историята на Мария Бонева: от заливането с киселина на 11 ноември 2002 година до това още веднъж да е цяла и да продължи да работи в стилния бизнес, с който най-вероятно е обвързвано и покушението против нея. Разговор за болката, която Мария съумява да преодолее.

„ Страхът е моят преподавател. Аз съм умирала един път в живота си и е красиво, не е ужасно. Леко е. Чувстваш се доста друго и мисля, че има нещо нататък. Но се опасявам дали хората, с които съм тук, ще ги видя и там”, описа пред Нова телевизия Мария Бонева.

И добави, че без случая през 2002 година, нямаше да бъде толкоз виновна и сполучлива. " Мисля, че щях да бъда единствено сполучлива и хубава жена ".

Три са ужасните неща в тези 5 месеца: заливането, отлагането на интервенциите в Америка. Трябваше да направя аборт, тъй като упойките бяха доста токсични. Имах възприятието, че каквото и да се случи, няма да може да ме разплаче ", призна тя.

" Предоверяването ми изяде главата. Може би не трябваше да работя в конкурентния бизнес. Когато един път си се махнал от нещо, не би трябвало да се връщаш повече там. Това е моят урок ", сподели Бонева.

" 11 ноември 2002 година беше доста сполучлив ден за мен, направих доста сполучлива договорка. Ангел обаче имаше работа и не можа да пристигна да ме вземе. Това беше един от трите дни, в който се прибрах сама. Взех си такси и това се случи ", сподели още тя.

" Слизам от таксито, качвам се към у дома и се сетих, че нямам ключове. Звъннах му и той сподели, че слиза. Чух стъпки зад себе си, отместих се, тъй като мислех, че е някой комшия, който желае да влезе. Когато се обърнах, той просто ме заля. Всичко стана доста бързо. Успя да ме лисне единствено един път. Аз го ударих с чантата и счупих буркана.

Болката е секунди и не я помня. Аз умея да изключвам неприятните мемоари и давам късмет на положителните. Това е моята терапия да се церя.

През главата ми минаха 1000 мисли в секунда. Уплаших се по-късно, когато останах сама. Докато не схванат коя си, се държат с теб като куче.

Спаси ме това, че не съм суетна. Сякаш това ме избави. Поплаках си, споделих си, че към този момент нищо не е същото, само че трябваше да намеря сили поради децата си. Гледаха ме с едни такива очи и щерка ми ме попита: Мамо, малко си грозничка, само че нали ще се оправиш? Ти нямаш право да не се оправиш ", съобщи Мария.

" 19 интервенции, 72 часа цялостни упойки за 3 години. Времето в Америка беше най-тежко. Отидох с огромните упования, само че не се случи това, което чаках. Едната ми интервенция беше 11 часа, след нея събуждането беше доста тежко ".

" В мен се разви някаква спортна завист, с цел да потвърдя на хората, които са ми го предизвикали, че по никакъв метод не са ме пречупили. И е доста значимо да не дадеш късмет на гнева и омразата. Нападението не умъртви нищо в мен, единствено нероденото ми дете ", сподели още тя.

" Моят причинител беше в пандиза, само че не поради мен. Бандит е. За себе си зная кой е поръчителят, само че в никакъв случай няма да го кажа. Той надълбоко съжалява за това, което е направил, тъй като видя, че аз съм оцеляваща.

Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР