Не чакайте титли - лидерството трябва да се заслужи!
Кои качества вършат един човек водач?
Този на пръв взор обикновен въпрос продължава да мъчи някои от най-успешните мислители в бизнеса. Участвал съм в няколко книги на тематика водачество, само че и на мен ми е мъчно да отговоря с акуратност. Затова предлагам да стартираме от това, какво не е водачеството.
То няма нищо общо със старшинството или позицията във фирмената подчиненост. Когато приказват за водачество обаче, прекалено много хора визират най-високопоставените мениджъри в компанията. Но водачеството не е нещо, което се случва автоматизирано, когато се достигнете несъмнено ходило.
Лидерството няма нищо общо с купите. Подобно на предходния параграф, единствено тъй като сте от C-level мениджмънта, не значи, че сте водач. Често подчертаван факт е, че с цел да водите екип, купа не е нужна.
Лидерството няма нищо общо с персоналните качества. Най-разпространената визия за лидер е харизматична и доминантна персона. Повече хора се сещат за икони като Генерал Патън или Ейбрахам Линкълн. Но водачеството не е прилагателно. Не е нужно човек да е екстровертен или харизматичен, с цел да води сполучливо. Нито пък всички харизматични персони стават водачи.
Лидерството не е мениджмънт. Тази точка е изключително проблематична. Лидерството и мениджмънтът не са синоними. Имате 15 подчинени и отговаряте за сливанията и придобиванията? Браво на вас, нека сте добър управител. Добрият мениджмънт е нужда. Мениджърите би трябвало да възнамеряват, да пресмятат, да надзирават, да координират, да вземат решение проблеми, да наемат, да уволняват и куп други неща. Те прекарват по-голяма част от времето си в менажиране. Лидерите водят екипи.
И по този начин, какво прави един човек водач?
Да забележим по какъв начин някои от най-уважаваните бизнес мислители на нашето време дефинират водачеството и какво не е наред с техните избрания:
Питър Дрюкер: „ Единствената формулировка за водач е човек, който има почитатели. ”
Наистина ли? Това определение е толкоз обикновено, че е съвсем рисково. Един нов капитан дава отговор за 200 боеца. Той в никакъв случай не напуща офиса си и съвсем не поддържа връзка с мъжете и дамите в поделението си. Рутинните заповеди популяризира посредством медиатор. По подразбиране бойците би трябвало да „ следват ” тези заповеди. Е ли капитанът водач? Командир – да, само че не и водач. Дрюкер е брилянтен мъдрец, само че определението му е прекомерно просто.
Уорън Бенис: „ Лидерството е потенциалът да трансформираме визията в действителност. ”
Всяка пролет имате някаква визия за градината си и с доста работа морковите и доматите се трансформират в действителност. Лидер ли сте? Не, просто градинар. В дефиницията си Бенис наподобява е позабравил „ другите ”.
Бил Гейтс: „ Гледайки напред в идния век, водачите ще са тези, които ще носят благоприятни условия на другите. ”
Това избрани включва „ другите ”, а и опциите са нещо отлично. Но с каква цел? Виждали сме мнозина „ други ” с благоприятни условия в живота, от буйстващи хулигани до чиновници на Гугъл, които дотам не са в час с останалата част от компанията, че са изгубили работата си. Дефиницията на Гейтс пропуща задачите и визията.
Джон Максуел: „ Лидерството е въздействие – нищо повече, нищо по-малко. ”
Харесвам минимализма, само че това е прекомерно. Дори въоръженият обирджия има „ въздействие ” върху жертвата си. Мениджърът има властта да уволнява членове на екипа си – право, което му обезпечава огромно въздействие. Но трансформира ли това въздействие крадците или мениджърите в водачи? В определението на Максуел липсва „ източникът ” на въздействието.
И по този начин, какво е водачеството?
Лидерството е развой на обществено въздействие, който впряга напъните на други хора за постигането на по-велика цел.
Обърнете внимание на основните детайли в това определение:
Лидерството произлиза от общественото въздействие, а не от престижа и властта.Лидерството изисква наличието на други, като не е наложително те да са на по-ниско ходило в йерархията.Не се загатват личностни черти, качества или титли; съществуват доста стилове и пътища към ефикасното водачество.Включва „ по-велика цел ”, а не въздействие без мечтан резултат.
Лидерството е настройка в деяние. Не чакайте трофеи. То не е нещо, което може да ви бъде обещано – би трябвало да си го заслужите и сами да се преборите за него.
Д-р Травис Бредбъри, създател на книгата „ Емоционална просветеност 2.0 ” и президент на TalentSmart, за LinkedIn.com
Този на пръв взор обикновен въпрос продължава да мъчи някои от най-успешните мислители в бизнеса. Участвал съм в няколко книги на тематика водачество, само че и на мен ми е мъчно да отговоря с акуратност. Затова предлагам да стартираме от това, какво не е водачеството.
То няма нищо общо със старшинството или позицията във фирмената подчиненост. Когато приказват за водачество обаче, прекалено много хора визират най-високопоставените мениджъри в компанията. Но водачеството не е нещо, което се случва автоматизирано, когато се достигнете несъмнено ходило.
Лидерството няма нищо общо с купите. Подобно на предходния параграф, единствено тъй като сте от C-level мениджмънта, не значи, че сте водач. Често подчертаван факт е, че с цел да водите екип, купа не е нужна.
Лидерството няма нищо общо с персоналните качества. Най-разпространената визия за лидер е харизматична и доминантна персона. Повече хора се сещат за икони като Генерал Патън или Ейбрахам Линкълн. Но водачеството не е прилагателно. Не е нужно човек да е екстровертен или харизматичен, с цел да води сполучливо. Нито пък всички харизматични персони стават водачи.
Лидерството не е мениджмънт. Тази точка е изключително проблематична. Лидерството и мениджмънтът не са синоними. Имате 15 подчинени и отговаряте за сливанията и придобиванията? Браво на вас, нека сте добър управител. Добрият мениджмънт е нужда. Мениджърите би трябвало да възнамеряват, да пресмятат, да надзирават, да координират, да вземат решение проблеми, да наемат, да уволняват и куп други неща. Те прекарват по-голяма част от времето си в менажиране. Лидерите водят екипи.
И по този начин, какво прави един човек водач?
Да забележим по какъв начин някои от най-уважаваните бизнес мислители на нашето време дефинират водачеството и какво не е наред с техните избрания:
Питър Дрюкер: „ Единствената формулировка за водач е човек, който има почитатели. ”
Наистина ли? Това определение е толкоз обикновено, че е съвсем рисково. Един нов капитан дава отговор за 200 боеца. Той в никакъв случай не напуща офиса си и съвсем не поддържа връзка с мъжете и дамите в поделението си. Рутинните заповеди популяризира посредством медиатор. По подразбиране бойците би трябвало да „ следват ” тези заповеди. Е ли капитанът водач? Командир – да, само че не и водач. Дрюкер е брилянтен мъдрец, само че определението му е прекомерно просто.
Уорън Бенис: „ Лидерството е потенциалът да трансформираме визията в действителност. ”
Всяка пролет имате някаква визия за градината си и с доста работа морковите и доматите се трансформират в действителност. Лидер ли сте? Не, просто градинар. В дефиницията си Бенис наподобява е позабравил „ другите ”.
Бил Гейтс: „ Гледайки напред в идния век, водачите ще са тези, които ще носят благоприятни условия на другите. ”
Това избрани включва „ другите ”, а и опциите са нещо отлично. Но с каква цел? Виждали сме мнозина „ други ” с благоприятни условия в живота, от буйстващи хулигани до чиновници на Гугъл, които дотам не са в час с останалата част от компанията, че са изгубили работата си. Дефиницията на Гейтс пропуща задачите и визията.
Джон Максуел: „ Лидерството е въздействие – нищо повече, нищо по-малко. ”
Харесвам минимализма, само че това е прекомерно. Дори въоръженият обирджия има „ въздействие ” върху жертвата си. Мениджърът има властта да уволнява членове на екипа си – право, което му обезпечава огромно въздействие. Но трансформира ли това въздействие крадците или мениджърите в водачи? В определението на Максуел липсва „ източникът ” на въздействието.
И по този начин, какво е водачеството?
Лидерството е развой на обществено въздействие, който впряга напъните на други хора за постигането на по-велика цел.
Обърнете внимание на основните детайли в това определение:
Лидерството произлиза от общественото въздействие, а не от престижа и властта.Лидерството изисква наличието на други, като не е наложително те да са на по-ниско ходило в йерархията.Не се загатват личностни черти, качества или титли; съществуват доста стилове и пътища към ефикасното водачество.Включва „ по-велика цел ”, а не въздействие без мечтан резултат.
Лидерството е настройка в деяние. Не чакайте трофеи. То не е нещо, което може да ви бъде обещано – би трябвало да си го заслужите и сами да се преборите за него.
Д-р Травис Бредбъри, създател на книгата „ Емоционална просветеност 2.0 ” и президент на TalentSmart, за LinkedIn.com
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ