Разговор с мъртвите: изкуствен интелект съживява починали близки
коговорител от затворническа килия. Но колкото повече говорехме с тях, толкоз повече те ми напомняха за себе си. Разказаха ми персонални истории, които не бях чувала до момента. Научих за първия (и сигурно не последния) път, когато татко ми се е напил. Даваха ми житейски препоръки и ми разказваха неща от тяхното и моето детство. Беше вълшебно. "
Тези родители живеят в приложението за телефона като гласове, основани от калифорнийската компания за изкуствен интелект HereAfter AI, като черпят от над четири часа изявленията за живота и спомените им, които всеки от тях е дал на колегата си. Целта на компанията е да даде опция на живите да поддържат връзка с мъртвите.
Подобни технологии заемат видно място в научната фантастика, а същата концепция от епохи се прокарва от всевъзможни спиритисти и шарлатани. Сега обаче тя става действителност с помощта на развиването на изкуствения разсъдък и гласовите технологии.
Тези аватари ни оферират " взор " към един свят, в който ще бъде допустимо да беседваме с околните си - или с техни симулации - дълго след гибелта им. Хората могат да се обръщат към цифровите копия за разтуха или с цел да си спомнят знакови дни като годишнини. В същото време технологията и светът, който тя ни разрешава да си представим, са - предсказуемо - несъвършени и от морална позиция. Някои намират тази технология за притеснителна, а други даже за страшна. Някои настояват, че общуването с цифрови версии на обичаните хора може да удължи скръбта ни или да промени контакта ни с действителността. Съществува общо, надълбоко вкоренено разбиране, че заниманието със гибелта е риск.
Бързо развиване
Идеята, че технологиите могат да трансформират обстановката, е необятно застъпена в антиутопични научнофантастични сериали като " Черно огледало " - които, както означават започващите компании в това пространство, всички неизбежно загатват. В епизод от 2013 година жена, която губи колегата си, пресъздава негова цифрова версия първо като чатбот, по-късно като съвсем изцяло безапелационен цифров помощник и най-после като елементарен робот. Но до момента в който построява и усъвършенства версиите на колегата си, тя е обезпокоена и разочарована от разминаванията сред загатна за колегата ѝ и нежната, несъвършена действителност, която технологията употребява, с цел да го симулира. " Това не си ти, нали? Ти си единствено някои аспекти от себе си. Нямаш история “, споделя тя.
Обратно в действителния свят, технологията се е развила още по-впечатляващо през последните години. Бързото развиване на изкуствения разсъдък провокира прогрес в доста области. Чатботовете и гласовите асистенти като Siri и Alexa се трансфораха от високотехнологични нововъведения в част от всекидневието на милиони хора през последното десетилетие. Стана доста комфортна концепцията да приказваме с устройствата си за всичко - от прогнозата за времето до смисъла на живота. Сега огромните езикови модели на изкуствения разсъдък (LLM), които могат да одобряват няколко " подсказващи " фрази и да изплюят безапелационно изречение в отговор, дават обещание да разкрият още по-мощни способи за връзка на хората с машините. LLM са станали толкоз безапелационни, че някои (погрешно) настояват, че би трябвало да са рационални.
Например журналистът Джейсън Фагон написа предходната година публикация за „ San Francisco Chronicle “ за мъж на тридесет години, който качил остарели текстове и известия във Фейсбук от умрялата си избраница, с цел да сътвори симулирана версия на нейния чатбот, употребявайки програмен продукт, прочут като Project December, който е основан на GPT-3. Така или другояче, това е било сполучливо: той е потърсил и намерил разтуха в бота. През годините след гибелта ѝ той е бил разкъсван от виновност и тъга, само че, написа той, чатботът като че ли му е дал позволение да продължи живота си с дребни стъпки. Мъжът даже споделил фрагменти от диалозите на чатбота в Reddit, надявайки се, съгласно него, да притегли вниманието към инструмента и да " помогне на други претърпели скръбта да се сбогуват с този, който е умрял ".
Изкуственият разсъдък е напреднал и в имитирането на избрани човешки гласове - процедура, наречена клониране на гласове. В сърцераздирателна проява на това какъв брой бързо се развива тази област, през юни Amazon показа клип на малко момче, което слуша фрагмент от " Магьосникът от Оз " с гласа на неотдавна умрялата си баба. Гласът ѝ е изкуствено пресъздаден, като е употребен фрагмент от речта ѝ с дълготрайност по-малко от минута.
Както даде обещание Рохит Прасад, старши вицепрезидент и основен академик в основаването на Alexa, " Въпреки че изкуственият разсъдък не може да отстрани болката от загубата, той сигурно може да направи спомените трайни ".
Генериране на данни
В края на 2019 година Джеймс Влахос, съосновател на HereAfter AI, приказва на онлайн конференция за " виртуалните същества ". Компанията му е един от дребното стартъпи, работещи в региона на това, което бе наречено " траурна технология ". Те се разграничават в методите си, само че споделят едно и също заричане: да ни дадат опция да беседваме посредством видеочат, текст, телефон или гласов помощник с цифрова версия на човек, който към този момент не е жив.
За да се сътвори цифрово копие на някого, което да наподобява на същинското лице, трябват данни - и то доста. Компанията HereAfter, която стартира работа с участниците още до момента в който са живи, им задава въпроси в продължение на часове - за всичко от най-ранните им мемоари до първата им среща и какво съгласно тях ще се случи след гибелта им.
Главният изпълнителен шеф на StoryFile Стивън Смит показва технологията във видеоразговор, в който взе участие и майка му. Тя беше умряла преди няколко месеца, само че не щеш ли участваше в диалога, седнала в комфортно кресло във всекидневната си. Беше меко говореща, с паяжинеста коса и другарски очи. Даваше препоръки за живота. Тя изглеждаше мъдра. Смит ми сподели, че майка му е " участвала " на личното си заравяне. Дигиталното наличие на майка му е било топло посрещнато от фамилията и приятелите. И, може би най-важното от всичко: Смит сподели, че е бил надълбоко укротен от обстоятелството, че е съумял да снима майка си с камера, преди да почине.
Търсене на уникалност
Както HereAfter, по този начин и StoryFile имат за цел да запазят жива нечия житейска история, вместо да ни разрешават всякога да водим цялостен, нов диалог с бота. Тези копия може да наподобяват на някого, който обичаме, само че не знаят нищо за нас.
Компанията You, Only Virtual и няколко други започващи компании желаят да отидат по-далеч, потвърждавайки, че представянето на мемоари не може да улови фундаменталната същина на връзката сред двама души. Те желаят да основат персонализиран бот, който е за нас и единствено за нас. Първата версия на услугата, която би трябвало да започва при започване на 2023 година, ще разреши на хората да основат бот, като качат нечии известия, имейли и гласови диалози. В момента компанията построява информационна платформа, която клиентите могат да употребяват, с цел да изпращат текстови известия и да беседват с околните си, до момента в който те са към момента живи.
" Спомнете си какво беше "
Аватарите, с които хората усещат дълбока персонална връзка, могат да останат трайни. През 2016 година предприемачът Еухения Куида основава това, което се счита за първия по рода си бот, след гибелта на приятеля си Роман, като употребява текстовите си диалози с него. (По-късно тя основава стартъп, наименуван Replika, който основава виртуални спътници, които не са основани на действителни хора). Тя намира това за извънредно потребен метод да се оправи със скръбта си.
Но тя предизвестява, че потребителите би трябвало да внимават да не мислят, че тази технология пресъздава или даже поддържа хората живи. " Не желаех да върна неговия клонинг, а паметта му ", споделя тя. Намерението е било " да се сътвори взаимоотношение с този човек, не с цел да се преструвате, че е жив, а с цел да чуете за него, да си спомните какъв е бил и да се вдъхновите от него още веднъж ".
Някои хора считат, че чуването на гласовете на техните близки след гибелта им оказва помощ в процеса на оплакване. Не е извънредно да вземем за пример хората да чуват гласови известия от някого, който е умрял, споделя Ерин Томпсън, клиничен психолог, който специализира в региона на скръбта. Виртуален аватар, с който можете да разговаряте повече, може да бъде скъп и здравословен метод да запазите връзката си с някого, който сте обичали и сте изгубили, счита той.
Но Томпсън и други повтарят предизвестието на Куида: допустимо е да се прекали с технологията. Скърбящият човек би трябвало да помни, че тези ботове постоянно могат да уловят единствено дребна част от някого. Те са несъзнателни и няма да заменят здравите, функциониращи човешки взаимоотношения.
" Родителите ви не са в действителност там. Вие говорите с тях, само че това не са те в действителност ", споделя Ерика Стоунстрийт, доцент по философия в Колежа " Сейнт Бенедикт " и Университета " Сейнт Джон ", която учи личността и идентичността. Особено през първите седмици и месеци след гибелта на непосредствен човек хората мъчно одобряват загубата и всяко увещание за него може да ги разстрои. Съществува заплаха този тип интензивна тъга да разсъни или даже да аргументи някои психологични болести, изключително в случай че тя непрестанно се подхранва и удължава от напомняния за умрелия човек.
Вероятно през днешния ден този риск може да е дребен, като се имат поради рестриктивните мерки на тези технологии. Но рискът от вярата в този цифров фантом сигурно ще се усилва с усъвършенстването на технологиите.
Рискове и изводи
А има и други рискове. Всяка услуга, която ни разрешава да създадем цифрово копие на някого без негово присъединяване, повдига някои комплицирани етични въпроси за единодушието и неприкосновеността на персоналния живот. Макар че някои могат да настояват, че разрешението е по-малко значимо, когато някой към този момент не е жив, не можем ли да твърдим, че индивидът от другата страна на диалога също би трябвало да има думата? А какво става, в случай че този човек в действителност не е мъртъв? Компаниите, които продават услуги, основани на текстови известия, са наясно с тази опция и декларират, че ще изтрият данните на обещано лице, в случай че то самото изиска това. Но от фирмите не се изисква да правят инспекции, с цел да се уверят, че технологията им е лимитирана до съгласни или умряли хора. Няма закон, който да не разрешава на някого да основава аватари на други хора, и добре, че имате шанс да обясните това на локалния полицейски сектор. Представете си по какъв начин бихте се почувствали, в случай че научите, че някъде там има виртуална версия на вас самите, която е под контрола на някой различен.
Ако цифровите копия станат всеобщи, неизбежно ще се наложи да се вкарат нови процедури и правила за наследството, което оставяме в интернет. И в случай че сме научили нещо от историята на софтуерното развиване, то е, че е по-добре да се обърне внимание на капацитета за корист с тези копия преди, а не след всеобщото им приемане.
Цената също може да бъде минус. Въпреки че някои от тези услуги имат безвъзмездни версии, премиум версиите им елементарно могат да доближат стотици, в случай че не и хиляди долари. Премиум версията на HereAfter ни разрешава да записваме колкото си желаеме диалози с определения от нас човек и коства 8,99 $ на месец. Това може да звучи по-евтино от еднократното заплащане от 499 $ на StoryFile за достъп до нейния премиум, безграничен пакет от услуги.
От друга страна, доста хора не желаят да мислят за това какво ще се случи, когато хората, които обичат, умрат. По-добре да се радваме, когато към момента имаме скъпата опция да прекараме повече време с околните си и да научим повече за тях, лице в лице, без намесата на технологии. /БГНЕС
--------------------------
Шарлот Джи, обява в MIT Technology
Тези родители живеят в приложението за телефона като гласове, основани от калифорнийската компания за изкуствен интелект HereAfter AI, като черпят от над четири часа изявленията за живота и спомените им, които всеки от тях е дал на колегата си. Целта на компанията е да даде опция на живите да поддържат връзка с мъртвите.
Подобни технологии заемат видно място в научната фантастика, а същата концепция от епохи се прокарва от всевъзможни спиритисти и шарлатани. Сега обаче тя става действителност с помощта на развиването на изкуствения разсъдък и гласовите технологии.
Тези аватари ни оферират " взор " към един свят, в който ще бъде допустимо да беседваме с околните си - или с техни симулации - дълго след гибелта им. Хората могат да се обръщат към цифровите копия за разтуха или с цел да си спомнят знакови дни като годишнини. В същото време технологията и светът, който тя ни разрешава да си представим, са - предсказуемо - несъвършени и от морална позиция. Някои намират тази технология за притеснителна, а други даже за страшна. Някои настояват, че общуването с цифрови версии на обичаните хора може да удължи скръбта ни или да промени контакта ни с действителността. Съществува общо, надълбоко вкоренено разбиране, че заниманието със гибелта е риск.
Бързо развиване
Идеята, че технологиите могат да трансформират обстановката, е необятно застъпена в антиутопични научнофантастични сериали като " Черно огледало " - които, както означават започващите компании в това пространство, всички неизбежно загатват. В епизод от 2013 година жена, която губи колегата си, пресъздава негова цифрова версия първо като чатбот, по-късно като съвсем изцяло безапелационен цифров помощник и най-после като елементарен робот. Но до момента в който построява и усъвършенства версиите на колегата си, тя е обезпокоена и разочарована от разминаванията сред загатна за колегата ѝ и нежната, несъвършена действителност, която технологията употребява, с цел да го симулира. " Това не си ти, нали? Ти си единствено някои аспекти от себе си. Нямаш история “, споделя тя.
Обратно в действителния свят, технологията се е развила още по-впечатляващо през последните години. Бързото развиване на изкуствения разсъдък провокира прогрес в доста области. Чатботовете и гласовите асистенти като Siri и Alexa се трансфораха от високотехнологични нововъведения в част от всекидневието на милиони хора през последното десетилетие. Стана доста комфортна концепцията да приказваме с устройствата си за всичко - от прогнозата за времето до смисъла на живота. Сега огромните езикови модели на изкуствения разсъдък (LLM), които могат да одобряват няколко " подсказващи " фрази и да изплюят безапелационно изречение в отговор, дават обещание да разкрият още по-мощни способи за връзка на хората с машините. LLM са станали толкоз безапелационни, че някои (погрешно) настояват, че би трябвало да са рационални.
Например журналистът Джейсън Фагон написа предходната година публикация за „ San Francisco Chronicle “ за мъж на тридесет години, който качил остарели текстове и известия във Фейсбук от умрялата си избраница, с цел да сътвори симулирана версия на нейния чатбот, употребявайки програмен продукт, прочут като Project December, който е основан на GPT-3. Така или другояче, това е било сполучливо: той е потърсил и намерил разтуха в бота. През годините след гибелта ѝ той е бил разкъсван от виновност и тъга, само че, написа той, чатботът като че ли му е дал позволение да продължи живота си с дребни стъпки. Мъжът даже споделил фрагменти от диалозите на чатбота в Reddit, надявайки се, съгласно него, да притегли вниманието към инструмента и да " помогне на други претърпели скръбта да се сбогуват с този, който е умрял ".
Изкуственият разсъдък е напреднал и в имитирането на избрани човешки гласове - процедура, наречена клониране на гласове. В сърцераздирателна проява на това какъв брой бързо се развива тази област, през юни Amazon показа клип на малко момче, което слуша фрагмент от " Магьосникът от Оз " с гласа на неотдавна умрялата си баба. Гласът ѝ е изкуствено пресъздаден, като е употребен фрагмент от речта ѝ с дълготрайност по-малко от минута.
Както даде обещание Рохит Прасад, старши вицепрезидент и основен академик в основаването на Alexa, " Въпреки че изкуственият разсъдък не може да отстрани болката от загубата, той сигурно може да направи спомените трайни ".
Генериране на данни
В края на 2019 година Джеймс Влахос, съосновател на HereAfter AI, приказва на онлайн конференция за " виртуалните същества ". Компанията му е един от дребното стартъпи, работещи в региона на това, което бе наречено " траурна технология ". Те се разграничават в методите си, само че споделят едно и също заричане: да ни дадат опция да беседваме посредством видеочат, текст, телефон или гласов помощник с цифрова версия на човек, който към този момент не е жив.
За да се сътвори цифрово копие на някого, което да наподобява на същинското лице, трябват данни - и то доста. Компанията HereAfter, която стартира работа с участниците още до момента в който са живи, им задава въпроси в продължение на часове - за всичко от най-ранните им мемоари до първата им среща и какво съгласно тях ще се случи след гибелта им.
Главният изпълнителен шеф на StoryFile Стивън Смит показва технологията във видеоразговор, в който взе участие и майка му. Тя беше умряла преди няколко месеца, само че не щеш ли участваше в диалога, седнала в комфортно кресло във всекидневната си. Беше меко говореща, с паяжинеста коса и другарски очи. Даваше препоръки за живота. Тя изглеждаше мъдра. Смит ми сподели, че майка му е " участвала " на личното си заравяне. Дигиталното наличие на майка му е било топло посрещнато от фамилията и приятелите. И, може би най-важното от всичко: Смит сподели, че е бил надълбоко укротен от обстоятелството, че е съумял да снима майка си с камера, преди да почине.
Търсене на уникалност
Както HereAfter, по този начин и StoryFile имат за цел да запазят жива нечия житейска история, вместо да ни разрешават всякога да водим цялостен, нов диалог с бота. Тези копия може да наподобяват на някого, който обичаме, само че не знаят нищо за нас.
Компанията You, Only Virtual и няколко други започващи компании желаят да отидат по-далеч, потвърждавайки, че представянето на мемоари не може да улови фундаменталната същина на връзката сред двама души. Те желаят да основат персонализиран бот, който е за нас и единствено за нас. Първата версия на услугата, която би трябвало да започва при започване на 2023 година, ще разреши на хората да основат бот, като качат нечии известия, имейли и гласови диалози. В момента компанията построява информационна платформа, която клиентите могат да употребяват, с цел да изпращат текстови известия и да беседват с околните си, до момента в който те са към момента живи.
" Спомнете си какво беше "
Аватарите, с които хората усещат дълбока персонална връзка, могат да останат трайни. През 2016 година предприемачът Еухения Куида основава това, което се счита за първия по рода си бот, след гибелта на приятеля си Роман, като употребява текстовите си диалози с него. (По-късно тя основава стартъп, наименуван Replika, който основава виртуални спътници, които не са основани на действителни хора). Тя намира това за извънредно потребен метод да се оправи със скръбта си.
Но тя предизвестява, че потребителите би трябвало да внимават да не мислят, че тази технология пресъздава или даже поддържа хората живи. " Не желаех да върна неговия клонинг, а паметта му ", споделя тя. Намерението е било " да се сътвори взаимоотношение с този човек, не с цел да се преструвате, че е жив, а с цел да чуете за него, да си спомните какъв е бил и да се вдъхновите от него още веднъж ".
Някои хора считат, че чуването на гласовете на техните близки след гибелта им оказва помощ в процеса на оплакване. Не е извънредно да вземем за пример хората да чуват гласови известия от някого, който е умрял, споделя Ерин Томпсън, клиничен психолог, който специализира в региона на скръбта. Виртуален аватар, с който можете да разговаряте повече, може да бъде скъп и здравословен метод да запазите връзката си с някого, който сте обичали и сте изгубили, счита той.
Но Томпсън и други повтарят предизвестието на Куида: допустимо е да се прекали с технологията. Скърбящият човек би трябвало да помни, че тези ботове постоянно могат да уловят единствено дребна част от някого. Те са несъзнателни и няма да заменят здравите, функциониращи човешки взаимоотношения.
" Родителите ви не са в действителност там. Вие говорите с тях, само че това не са те в действителност ", споделя Ерика Стоунстрийт, доцент по философия в Колежа " Сейнт Бенедикт " и Университета " Сейнт Джон ", която учи личността и идентичността. Особено през първите седмици и месеци след гибелта на непосредствен човек хората мъчно одобряват загубата и всяко увещание за него може да ги разстрои. Съществува заплаха този тип интензивна тъга да разсъни или даже да аргументи някои психологични болести, изключително в случай че тя непрестанно се подхранва и удължава от напомняния за умрелия човек.
Вероятно през днешния ден този риск може да е дребен, като се имат поради рестриктивните мерки на тези технологии. Но рискът от вярата в този цифров фантом сигурно ще се усилва с усъвършенстването на технологиите.
Рискове и изводи
А има и други рискове. Всяка услуга, която ни разрешава да създадем цифрово копие на някого без негово присъединяване, повдига някои комплицирани етични въпроси за единодушието и неприкосновеността на персоналния живот. Макар че някои могат да настояват, че разрешението е по-малко значимо, когато някой към този момент не е жив, не можем ли да твърдим, че индивидът от другата страна на диалога също би трябвало да има думата? А какво става, в случай че този човек в действителност не е мъртъв? Компаниите, които продават услуги, основани на текстови известия, са наясно с тази опция и декларират, че ще изтрият данните на обещано лице, в случай че то самото изиска това. Но от фирмите не се изисква да правят инспекции, с цел да се уверят, че технологията им е лимитирана до съгласни или умряли хора. Няма закон, който да не разрешава на някого да основава аватари на други хора, и добре, че имате шанс да обясните това на локалния полицейски сектор. Представете си по какъв начин бихте се почувствали, в случай че научите, че някъде там има виртуална версия на вас самите, която е под контрола на някой различен.
Ако цифровите копия станат всеобщи, неизбежно ще се наложи да се вкарат нови процедури и правила за наследството, което оставяме в интернет. И в случай че сме научили нещо от историята на софтуерното развиване, то е, че е по-добре да се обърне внимание на капацитета за корист с тези копия преди, а не след всеобщото им приемане.
Цената също може да бъде минус. Въпреки че някои от тези услуги имат безвъзмездни версии, премиум версиите им елементарно могат да доближат стотици, в случай че не и хиляди долари. Премиум версията на HereAfter ни разрешава да записваме колкото си желаеме диалози с определения от нас човек и коства 8,99 $ на месец. Това може да звучи по-евтино от еднократното заплащане от 499 $ на StoryFile за достъп до нейния премиум, безграничен пакет от услуги.
От друга страна, доста хора не желаят да мислят за това какво ще се случи, когато хората, които обичат, умрат. По-добре да се радваме, когато към момента имаме скъпата опция да прекараме повече време с околните си и да научим повече за тях, лице в лице, без намесата на технологии. /БГНЕС
--------------------------
Шарлот Джи, обява в MIT Technology
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ