Бедността е само в главите ни
„ Когото стана богат, ще съм благополучен “, „ Когато имам повече пари, ще оказвам помощ на другите “, „ Когато стана милионер, ще… “. Всеки от нас е чувал сходни изявления. Неслучайно се радват на огромна известност и книги като “Мисли и забогатявай “, “100 метода за основаване на благосъстояние ” и „ Мисли като милионер и ще станеш милионер “.
Ще ви разкрия една загадка: връзката е тъкмо противоположната. Първо би трябвало да станеш най-хубавата версия на себе си и тогава парите ще дойдат при теб, само че не безплатно, несъмнено. Ние слагаме знак за тъждество сред благосъстоянието и щастието без да се замислим, че парите са единствено едно средство, което ни дава повече благоприятни условия да вършим нещата, които обичаме.
Според мен, бедността или това да сме с лимитирани финансови благоприятни условия е единствено в главите ни и е въпрос на персонален избор, който сме взели умишлено или не. Може да се оплакваме какъв брой е неправдив живота и по какъв начин другите са отговорни за нашето състояние (родители, страна, криза), само че по този начин оставяме избора дали да сме богати или небогати отвън нас.
Ако не желаеме повече да живеем в ограничавания, би трябвало да променим отношението си към някои неща към нас. Няма да е елементарно, или от през днешния ден за на следващия ден. Аз към момента не съм съумял изцяло да обезвреждам неприятните мисли, които могат да ме повлекат надолу.
Какво за нас са парите
Тъй като казусът с неналичието на пари е по-скоро в нашите глави, би трябвало почтено да си отговорим какво е нашето отношение към тях. Като нещо позитивно, нещо негативно или без значение за нас. Какво усещаме, когато забележим добре облечени мъже и дами, скъпи коли, или реклами на първокласни курорти? Какво усещаме, когато научим, че на наш сътрудник са му повишили заплатата, съученичката ни се е омъжила за паралия, или вуйна Гошка е спечелила милиони от тотото?
Ще ви опиша една персонална история. В понеделник заран се събираме на оперативка във една от компаниите, в които работих. Собственичката преди малко се беше върнала от отмора в Париж и изглеждаше във очевидно положително въодушевление. По време на цялата среща сътрудниците ми бяха навели глави и гледаха нещо под масата. След това, когато ги попитах за повода, те съвсем в един глас ми споделиха „ Не видя ли обувките на шефката?!? Купила си е Prada за 3,000 лв. и чанта Furla за 2,000 лв.. Не ни е увеличавала заплатите от една година, а си купува толкоз скъпи неща! “.
След като станеш очевидец на доста такива случки, когато се запознаеш с хора с огромни благоприятни условия и видиш, че не са по-различни от теб (просто са вярвали в триумфа и шанса им е помогнал), когато попътуваш малко и „ видиш свят “, започваш да приемаш парите и хората, които имат много от тях по друг метод.
Бедността е метод на мислене
В Съединени американски щати създали следния опит: Събрали всички бездомници от един град, дали им прилични условия на живот, дали им пари, обучили ги, намерили им добра работа. И какво станало? След известно време множеството от тях се оказали още веднъж бездомни, без пари, без работа, с все същата злоба към богатите. Дори да не бяха създали този опит, вижте какво се случва с тото-милионерите. След няколко години, те към този момент нямат нищо. Всичко са изпили, изяли, изгубили закупените вещи и банкрутирали стартирания бизнес. Защо? Кое ги е направило от милионери – сиромаси? Мисленето и настройката.
Оплакването не е помогнало на никой
Хората, които не могат да намерят метод за излизане от бедността непрекъснато се оплакват и намират виновността отвън себе си: не са се родили в богато семейство, страната ни е бедна, няма работа за младежите, всички съумели хора са нарушители, кмета не прави нищо за града и така нататък Аз също съм израснал в обикновено българско семейство, приключил съм естествен български университет, имам дребен личен бизнес и несъмнено нямам един милион лв. в банка.
И какво да направя? Да стартира да се блъскам, да се окайвам и да упреквам всички за моето състояние? Това ли е решението? Ако беше това, щях да го направя. Оплакването и самосъжалението стопират нашето развиване. Те блокират съзнанието ни и ние чакаме нещо да се промени, нещо да падне от небето, с цел да открие пътя ни към благосъстоянието. Това няма по какъв начин да стане. Дори да сме любимец на ориста, отново би трябвало да пуснем фиш за тото-то, нали? (текстът продължава на идната страница)
Ще ви разкрия една загадка: връзката е тъкмо противоположната. Първо би трябвало да станеш най-хубавата версия на себе си и тогава парите ще дойдат при теб, само че не безплатно, несъмнено. Ние слагаме знак за тъждество сред благосъстоянието и щастието без да се замислим, че парите са единствено едно средство, което ни дава повече благоприятни условия да вършим нещата, които обичаме.
Според мен, бедността или това да сме с лимитирани финансови благоприятни условия е единствено в главите ни и е въпрос на персонален избор, който сме взели умишлено или не. Може да се оплакваме какъв брой е неправдив живота и по какъв начин другите са отговорни за нашето състояние (родители, страна, криза), само че по този начин оставяме избора дали да сме богати или небогати отвън нас.
Ако не желаеме повече да живеем в ограничавания, би трябвало да променим отношението си към някои неща към нас. Няма да е елементарно, или от през днешния ден за на следващия ден. Аз към момента не съм съумял изцяло да обезвреждам неприятните мисли, които могат да ме повлекат надолу.
Какво за нас са парите
Тъй като казусът с неналичието на пари е по-скоро в нашите глави, би трябвало почтено да си отговорим какво е нашето отношение към тях. Като нещо позитивно, нещо негативно или без значение за нас. Какво усещаме, когато забележим добре облечени мъже и дами, скъпи коли, или реклами на първокласни курорти? Какво усещаме, когато научим, че на наш сътрудник са му повишили заплатата, съученичката ни се е омъжила за паралия, или вуйна Гошка е спечелила милиони от тотото?
Ще ви опиша една персонална история. В понеделник заран се събираме на оперативка във една от компаниите, в които работих. Собственичката преди малко се беше върнала от отмора в Париж и изглеждаше във очевидно положително въодушевление. По време на цялата среща сътрудниците ми бяха навели глави и гледаха нещо под масата. След това, когато ги попитах за повода, те съвсем в един глас ми споделиха „ Не видя ли обувките на шефката?!? Купила си е Prada за 3,000 лв. и чанта Furla за 2,000 лв.. Не ни е увеличавала заплатите от една година, а си купува толкоз скъпи неща! “.
След като станеш очевидец на доста такива случки, когато се запознаеш с хора с огромни благоприятни условия и видиш, че не са по-различни от теб (просто са вярвали в триумфа и шанса им е помогнал), когато попътуваш малко и „ видиш свят “, започваш да приемаш парите и хората, които имат много от тях по друг метод.
Бедността е метод на мислене
В Съединени американски щати създали следния опит: Събрали всички бездомници от един град, дали им прилични условия на живот, дали им пари, обучили ги, намерили им добра работа. И какво станало? След известно време множеството от тях се оказали още веднъж бездомни, без пари, без работа, с все същата злоба към богатите. Дори да не бяха създали този опит, вижте какво се случва с тото-милионерите. След няколко години, те към този момент нямат нищо. Всичко са изпили, изяли, изгубили закупените вещи и банкрутирали стартирания бизнес. Защо? Кое ги е направило от милионери – сиромаси? Мисленето и настройката.
Оплакването не е помогнало на никой
Хората, които не могат да намерят метод за излизане от бедността непрекъснато се оплакват и намират виновността отвън себе си: не са се родили в богато семейство, страната ни е бедна, няма работа за младежите, всички съумели хора са нарушители, кмета не прави нищо за града и така нататък Аз също съм израснал в обикновено българско семейство, приключил съм естествен български университет, имам дребен личен бизнес и несъмнено нямам един милион лв. в банка.
И какво да направя? Да стартира да се блъскам, да се окайвам и да упреквам всички за моето състояние? Това ли е решението? Ако беше това, щях да го направя. Оплакването и самосъжалението стопират нашето развиване. Те блокират съзнанието ни и ние чакаме нещо да се промени, нещо да падне от небето, с цел да открие пътя ни към благосъстоянието. Това няма по какъв начин да стане. Дори да сме любимец на ориста, отново би трябвало да пуснем фиш за тото-то, нали? (текстът продължава на идната страница)
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ