Не се омъжих за мъжа на мечтите ми, но нямаше как да съм по-щастлива
Когато за пръв път се срещнах със брачна половинка ми, бяхме две 14-годишни хлапета в часа по математика. Бихте си помислили, че сме седнали един до различен и сме се влюбили от пръв взор, само че истината е, че какъв брой и да не се гордея бях много повърхностна тийнейджърка тогава и не желаех да има нищо общо с него.
В гимназията, брачният партньор ми беше " смотан ", на тийнейджърски език. Той беше слаб и имаше брекети и акне. Той беше необикновено образован и захласнат от " Междузвездни войни ". Косата му в никакъв случай не е била завършена добре. Все още си припомням по какъв начин рошавата му кафява коса покриваше очите и ушите му. В облеклата му липсваше и жанр. Носеше необятни дънки и странни ризи и като цяло той въобще не беше мой вид момче.
Около един месец преди края на годината, брачният партньор ми и аз по някакъв метод се озовахме в една и съща компания. Неговият външен тип и жанр бяха съвсем същите като преди четири години, само че за пръв път започнах да виждам неговата персона. Той беше супер занимателен. Имаше огромно възприятие за комизъм и можеше да ме накара да се разсмея, както никой различен не можеше. Когато се приготвях за учебно заведение заран, нямах самообладание да го видя. След учебно заведение не спирах да мисля за него и се усмихвах единствено при мисълта за това момче и метода, по който ме кара да се усещам.
Тъй като прекарвахме от ден на ден време дружно, разбирах от ден на ден неща за него и ми харесваше от ден на ден. Той имаше толкоз положително сърце и беше толкоз същински, че не можех да се наситя. По това време ми беше мъчно да призная, че си падам по него и го отричах пред приятелите си.
Той ме предложения на абитурентския бал и аз споделих " Да ". Започнахме да излизаме и нещата започнаха да се развиват по естествения метод. Седем години по-късно се оженихме, а денят на сватбата ни е един необикновен ден, който ще остане вечно в сърцето ми. Никога няма да не помни какъв брой хубав беше той в този костюм- момчето, което в никакъв случай не съм мислила, че ще се окаже мъжът на живота ми.
Наскоро отпразнувахме 10-тата си годишнина. Мъжът ми към момента е малко чудноват, само че аз го боготворя. Дори считам, че съм станала като него. Толкова се веселя, че в гимназията съумях да се отърва от глупавото си незадълбочено мислене и не изпуснах този прелестен човек с голямо сърце. Той продължава да ме разсмива и кара сърцето ми да е цялостно с обич.
Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!
В гимназията, брачният партньор ми беше " смотан ", на тийнейджърски език. Той беше слаб и имаше брекети и акне. Той беше необикновено образован и захласнат от " Междузвездни войни ". Косата му в никакъв случай не е била завършена добре. Все още си припомням по какъв начин рошавата му кафява коса покриваше очите и ушите му. В облеклата му липсваше и жанр. Носеше необятни дънки и странни ризи и като цяло той въобще не беше мой вид момче.
Около един месец преди края на годината, брачният партньор ми и аз по някакъв метод се озовахме в една и съща компания. Неговият външен тип и жанр бяха съвсем същите като преди четири години, само че за пръв път започнах да виждам неговата персона. Той беше супер занимателен. Имаше огромно възприятие за комизъм и можеше да ме накара да се разсмея, както никой различен не можеше. Когато се приготвях за учебно заведение заран, нямах самообладание да го видя. След учебно заведение не спирах да мисля за него и се усмихвах единствено при мисълта за това момче и метода, по който ме кара да се усещам.
Тъй като прекарвахме от ден на ден време дружно, разбирах от ден на ден неща за него и ми харесваше от ден на ден. Той имаше толкоз положително сърце и беше толкоз същински, че не можех да се наситя. По това време ми беше мъчно да призная, че си падам по него и го отричах пред приятелите си.
Той ме предложения на абитурентския бал и аз споделих " Да ". Започнахме да излизаме и нещата започнаха да се развиват по естествения метод. Седем години по-късно се оженихме, а денят на сватбата ни е един необикновен ден, който ще остане вечно в сърцето ми. Никога няма да не помни какъв брой хубав беше той в този костюм- момчето, което в никакъв случай не съм мислила, че ще се окаже мъжът на живота ми.
Наскоро отпразнувахме 10-тата си годишнина. Мъжът ми към момента е малко чудноват, само че аз го боготворя. Дори считам, че съм станала като него. Толкова се веселя, че в гимназията съумях да се отърва от глупавото си незадълбочено мислене и не изпуснах този прелестен човек с голямо сърце. Той продължава да ме разсмива и кара сърцето ми да е цялостно с обич.
Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!
Източник: jenite.bg
КОМЕНТАРИ