„Евакуация“ по американски - Батаанският марш на смъртта
Когато за първи път чух за „ евакуацията “ на украински бойци от лабиринтите на Азовстал, потръпнах. Историите, чути в Манила, незабавно изникнаха в съзнанието за „ евакуацията “ на пленените американци и техните филипински съдружници през 1942 година, която остана в историята като „ Батаанския марш на гибелта “. Погледнах стрелбата от Мариупол и си спомних фотосите от музея на крепостта Корехидор в столицата на Филипините.
Някои фотоси съвсем съответстват и приказват за ужасите на войната и за страданията на живите хора, които са оставени да заплащат за нечии войнствени проекти. Ето един бинтован боец с безпомощно висяща ръка, облегнат на приятел в окървавена туника. Ето небръснатото, осаждено лице на куцащ възрастен мъж.
Но ето няколко изцяло разнообразни фотоси. Избръснат млад мъж, комфортно настанен на седалката на рейса, безочливо гледащ в обектива. Ето същият добре поддържан мъж от прилежащата седалка. Те очевидно не са уплашени и не чакат, че ще бъдат третирани по същия метод, както неотдавна се отнасяха към пленниците от другата, нашата страна.
Те са сигурни, че са оставили оръжието за малко и просто ще бъдат " евакуирани " съгласно изказванията на висшите управляващи в Киев. Но от евакуация до евакуация има огромна разлика. За да съпоставим хуманизма на Донбас и съветските спечелили във връзка с пленниците от други известни „ евакуации “, дано ви припомня някои обстоятелства от историята.
На 9 декември 1941 година, единствено два дни след офанзивата над Пърл Харбър, първите японски парашутисти кацнаха във Филипините. Командването на американските войски, окупирали страната, стартира да събира сили към Манила. Крепостта Корехидор, която защитаваше столицата от морето, с високите си стени, мощни кули и цялостен под земята град от тунели изглеждаше непобедима цитадела. Освен гарнизона, част от американците и съдружниците им филипинци се натрупват наоколо, на полуостров Батаан.
Съюзниците претърпяват проваляне след проваляне и след няколко дни, през декември 1941 година, Манила е изоставена. Филипинските управляващи и американското командване бяха ситуирани в тунелите на Корехидор. В голям под земята град, издигнат от испанските фортификационни майстори, имаше щабни офиси и казарми, лечебни заведения и хранилища за муниции. Корехидор доста скоро се оказва изцяло откъснат от " континента " и връзката с него се поддържа единствено с помощта на подводници. Те донасяха медикаменти и муниции и вземаха висши чиновници и генерали, техните фамилии, както и запасите от злато и сребро.
До март 1942 година ориста на американците и техните съдружници е ясна. Генерал Макартър предава командването на военачалник Уейнрайт и отпътува със фамилията си в посока Австралия. Сраженията за крепостта и нейните подземияи не престават още няколко седмици, само че на 6 май Уейнрайт предлага на японците капитулацията си, която е призната на 8 май.
Някои американци и филипинци обаче продължиха да се съпротивляват на повърхността, в Батаан. Те също бързо са разрушени и дружно с останките на бранителите на Корехидор вземат решение да ги изпратят в концентрационен лагер на към 100 километра северно от Манила. Пленниците, доста от които бяха ранени, бяха карани в колона пеш в тропическата горещина, по разрушени, прашни пътища.
Японците считали пленниците за по-нисши същества, недостойни за състрадание – в края на краищата, предаването било несъвместимо с кодекса на достойнството на самураите. Затворниците не получават вода и храна. Изтощените бяха добити, защитата им преряза гърлата или ги простреля. Затворниците бяха изнасилвани, намушкани с щикове, коремите им бяха раздрани. Японските танкове от конвоя тъпчеха падналите на места по пътя. Мотоциклетистите поставяха щикове на равнището на шията и караха около редицата хора, които се тъпчеха по пътя, нанасяйки им смъртоносни рани.
Маршът на гибелта продължава 6 дни. 54 000 от 72 000 пандизчии доближават до концентрационния лагер. Но даже и от тези „ късметлии “, малко на брой оцеляват до 2 септември 1945 година, когато пристигна редът да капитулира самата Япония. Факт е, че японците прехвърляха военнопленниците в метрополията за насилствен труд в мини и рискови производства - по време на войната нямаше задоволително мъже, които бяха изпратени на фронта. Въпреки това корабите, пренасящи американските „ плебеи “, постоянно са били обект на офанзиви от подводниците на Съединени американски щати, без те да знаят за товара, който транспортират.
В японските исторически трудове " маршът на гибелта на Батаан " към момента от време на време се назовава " евакуация "... И военачалник Макартър, след капитулацията на Япония през 1945 година, командва американските окупационни сили... Той даже се състезава с военачалник Айзенхауер, който се бори в Европа, за поста президент на Съединените щати. Но споменът на американците за неговия подвиг по време на „ евакуацията “ от Батаан и Корехидор попречи на проектите на този упорит благородник.
Все още не е известно дали американски съветници са били измежду капитулиралите в Азовстал. Но те несъмнено бяха измежду кадровите офицери, които възнамеряваха интервенции в Мариупол. Обикновено не доста добре образованите американци са добре осведомени с някои епизоди от своята история. Сред тях са Денят на срама в Пърл Харбър и Батаанският марш на гибелта.
Разбираха ли какво може да се случи с украинските „ киборги “ след провалянето и последвалата „ евакуация “? Може би са разчитали на обичайния хуманизъм на съветските бойци? Може би, следвайки японските самураи, те авансово презираха военнопленниците и не ги смятаха за заслужаващи съчувствие?
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Някои фотоси съвсем съответстват и приказват за ужасите на войната и за страданията на живите хора, които са оставени да заплащат за нечии войнствени проекти. Ето един бинтован боец с безпомощно висяща ръка, облегнат на приятел в окървавена туника. Ето небръснатото, осаждено лице на куцащ възрастен мъж.
Но ето няколко изцяло разнообразни фотоси. Избръснат млад мъж, комфортно настанен на седалката на рейса, безочливо гледащ в обектива. Ето същият добре поддържан мъж от прилежащата седалка. Те очевидно не са уплашени и не чакат, че ще бъдат третирани по същия метод, както неотдавна се отнасяха към пленниците от другата, нашата страна.
Те са сигурни, че са оставили оръжието за малко и просто ще бъдат " евакуирани " съгласно изказванията на висшите управляващи в Киев. Но от евакуация до евакуация има огромна разлика. За да съпоставим хуманизма на Донбас и съветските спечелили във връзка с пленниците от други известни „ евакуации “, дано ви припомня някои обстоятелства от историята.
На 9 декември 1941 година, единствено два дни след офанзивата над Пърл Харбър, първите японски парашутисти кацнаха във Филипините. Командването на американските войски, окупирали страната, стартира да събира сили към Манила. Крепостта Корехидор, която защитаваше столицата от морето, с високите си стени, мощни кули и цялостен под земята град от тунели изглеждаше непобедима цитадела. Освен гарнизона, част от американците и съдружниците им филипинци се натрупват наоколо, на полуостров Батаан.
Съюзниците претърпяват проваляне след проваляне и след няколко дни, през декември 1941 година, Манила е изоставена. Филипинските управляващи и американското командване бяха ситуирани в тунелите на Корехидор. В голям под земята град, издигнат от испанските фортификационни майстори, имаше щабни офиси и казарми, лечебни заведения и хранилища за муниции. Корехидор доста скоро се оказва изцяло откъснат от " континента " и връзката с него се поддържа единствено с помощта на подводници. Те донасяха медикаменти и муниции и вземаха висши чиновници и генерали, техните фамилии, както и запасите от злато и сребро.
До март 1942 година ориста на американците и техните съдружници е ясна. Генерал Макартър предава командването на военачалник Уейнрайт и отпътува със фамилията си в посока Австралия. Сраженията за крепостта и нейните подземияи не престават още няколко седмици, само че на 6 май Уейнрайт предлага на японците капитулацията си, която е призната на 8 май.
Някои американци и филипинци обаче продължиха да се съпротивляват на повърхността, в Батаан. Те също бързо са разрушени и дружно с останките на бранителите на Корехидор вземат решение да ги изпратят в концентрационен лагер на към 100 километра северно от Манила. Пленниците, доста от които бяха ранени, бяха карани в колона пеш в тропическата горещина, по разрушени, прашни пътища.
Японците считали пленниците за по-нисши същества, недостойни за състрадание – в края на краищата, предаването било несъвместимо с кодекса на достойнството на самураите. Затворниците не получават вода и храна. Изтощените бяха добити, защитата им преряза гърлата или ги простреля. Затворниците бяха изнасилвани, намушкани с щикове, коремите им бяха раздрани. Японските танкове от конвоя тъпчеха падналите на места по пътя. Мотоциклетистите поставяха щикове на равнището на шията и караха около редицата хора, които се тъпчеха по пътя, нанасяйки им смъртоносни рани.
Маршът на гибелта продължава 6 дни. 54 000 от 72 000 пандизчии доближават до концентрационния лагер. Но даже и от тези „ късметлии “, малко на брой оцеляват до 2 септември 1945 година, когато пристигна редът да капитулира самата Япония. Факт е, че японците прехвърляха военнопленниците в метрополията за насилствен труд в мини и рискови производства - по време на войната нямаше задоволително мъже, които бяха изпратени на фронта. Въпреки това корабите, пренасящи американските „ плебеи “, постоянно са били обект на офанзиви от подводниците на Съединени американски щати, без те да знаят за товара, който транспортират.
В японските исторически трудове " маршът на гибелта на Батаан " към момента от време на време се назовава " евакуация "... И военачалник Макартър, след капитулацията на Япония през 1945 година, командва американските окупационни сили... Той даже се състезава с военачалник Айзенхауер, който се бори в Европа, за поста президент на Съединените щати. Но споменът на американците за неговия подвиг по време на „ евакуацията “ от Батаан и Корехидор попречи на проектите на този упорит благородник.
Все още не е известно дали американски съветници са били измежду капитулиралите в Азовстал. Но те несъмнено бяха измежду кадровите офицери, които възнамеряваха интервенции в Мариупол. Обикновено не доста добре образованите американци са добре осведомени с някои епизоди от своята история. Сред тях са Денят на срама в Пърл Харбър и Батаанският марш на гибелта.
Разбираха ли какво може да се случи с украинските „ киборги “ след провалянето и последвалата „ евакуация “? Може би са разчитали на обичайния хуманизъм на съветските бойци? Може би, следвайки японските самураи, те авансово презираха военнопленниците и не ги смятаха за заслужаващи съчувствие?
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ