Красив ум: Нобеловият лауреат Дан Шехтман
Когато вярваш в това, което даже ти не осъзнаваш, и когато си самоуверен, с цел да прескочиш престижите в името на огромните хрумвания, тогава получаваш овации от света.
Професор Дан Шехтман е притежател на Нобелова премия за химия, само че това не е учудващо. Пътят му до премията обаче е изумителен.
Той е преподавал в Израел и спечелил специализация в Съединените щати. Там през 1982 година попада на нещо, което в началото и самият той не схваща – нова кристална химична конструкция, която нарушава законите на природата.
„ Погледнах под микроскопа и видях нещо невиждано. Казах „ Уау, няма такова животно”. И по този начин в деня на моето изобретение, 5 април 1982 година, цялостен следобяд се пробвах да схвана защо става дума. Опитвах се да намеря близнак на структурата. До вечерта се пробвах да намеря близнак на решетката, не го открих. Нямаше подобен, нямаше и недостатъци. Ама какво е това? Знаех какво не е, само че не знаех какво е”, споделя Шехтман.
И тук почнал конфликтът сред младия академик и обичайна просвета.
„ Ръководителят на групата ми пристигна до офиса и сподели „ Моля те прочети тази книга за кристалографията и ще схванеш, че това, за което приказваш, не може да бъде истина”. А аз му споделих „ Аз нямам потребност от тази книга – познавам я, преподавал съм я в Израел. И да, това за което приказвам, го няма в учебниците”. Той си взе книгата назад, върна се след няколко дни и сподели „ Д-р Шехтман, вие сте срам за моята група, не желая името ми да се свързва с вашето, апелирам напуснете групата. И по този начин напуснах групата”, спомня си той.
Дан Шехтман приказва за кристалите като за най-магическото нещо, което съществува в нашия свят. Приказката му е за тайната на квазикристалите. Във всички твърди тела атомите са „ опаковани” в кристали в симетрични модели, които се повтарят още веднъж и още веднъж. Но проф. Шехтман разрушава тази доктрина, като потвърждава, че атомите в кристалите, които открива, не могат да бъдат повторени.
Факт, който вбесява научната общественост.
„ И това беше пътят от поддръжката до цялостното отменяне. Проблемът беше, че и аз самият не знаех какво съм разкрил. А откритието е голямо”.
Днес квазикристалите на Шехтман експертите назовават – златно сечение, известно още като божествена съразмерност. Квазиматерията може да бъде употребена за 3D щемпел, за химическа обработка и даже за готвене. Пътят до признанието, обаче бил бодлив. Когато Шехтман решил да разгласява за първи път откритието си в профилирано списание, получил афектиран отвод.
„ Получих писмо, в което връщаха публикацията ми назад, с писмо от основния редактор, който ми бе написал нещо като „ Д-р Шехтман, благодаря ви доста за вниманието, само че взехме решение да не публикуваме публикацията Ви, тъй като съгласно нас няма да съставлява интерес за общността на физиците”, споделя ученият.
Дан не спрял, до момента в който публикацията му най-сетне не била оповестена.
„ И започнах да получавам позвънявания от целия свят. „ Дани, разкрил си нещо фантастично”. Колегите ми повтаряли опитите ми и получавали същите резултати и доста бързо, огромна група от авангардни млади учени почнали да следват моето изобретение и да го трансформират бързо разрастващ се клон на науката. Аз открих този материал в три разновидности, а моите почитатели в стотици други. Беше невероятно”, спомня си Шехтман.
„ Лидерът на опозицията, в случай че мога по този начин да се изразя, беше проф. Либинг – най-големият химик на XX в., написал основополагащи книги. Той беше най-яростният ми съперник. Критиките му започнаха след първите ми изявления, 10 години спорихме непрекъснато. Той беше необикновен академик, само че не беше изключително непретенциозен. Той твърдо вярваше, че схваща нещата по-добре от всеки различен. Но това не беше по този начин. Може и да беше най-великия химик, само че аз бях специалистът, що се отнася до електронен микроскоп. А той не беше. И там той загуби. Много публикации се показваха, които се опитваха да оборят моята доктрина за квазикристалите. Професор Либинг беше генераторът на всичко това. Той се бореше против теорията за квазикристалите. Твърдеше, че няма смисъл от това. В началото се усещах неудобно. Казвах си, но това е най-големият химик в света. Той се бори персонално с мен. Качва се на подиуми пред голяма аудитория и споделя тези квазикристали са дело на квазиучени. И стотици, хиляди хора приветстват тези думи. Но грешеше. По време на единствената ни среща очи в очи му споделих – „ в случай че в миналото се съгласиш с мен, не го пази в загадка. Кажи го на света”. И той в никакъв случай не се съгласи с мен. Почина през 1994 г.”, споделя Шехтман.
Дан Шехтман не се отказал. Млади учени, почнали да го следват, а откритието му получавало от ден на ден и повече поддръжници. Докато не се стигнало до едно телефонно позвъняване през 2011 година
„ Стоях с в офиса и телефонът позвъня, без да погледна кой звъни, споделих Дани е на телефона. „ Халю споделиха. Това е Нобеловият комитет, апелирам не затваряйте, има значимо известие за вас”. И по този начин ми оповестиха, че спечелвам Нобеловата премия за химия и първата ми реакция беше да попитам но кой от сътрудниците ми също печели, а те ми дадоха отговор не вие сте откривателят, единствено вие печелите премията в раздел химия. Беше невероятно”.
Дан Шехтман има четири деца и 12 внука. Всички те били дружно с него в Осло, а церемонията по връчването на Нобеловите награди надхвърлила и най-смелите показа на професора по химия.
Повече вижте във видеото:
-->
Професор Дан Шехтман е притежател на Нобелова премия за химия, само че това не е учудващо. Пътят му до премията обаче е изумителен.
Той е преподавал в Израел и спечелил специализация в Съединените щати. Там през 1982 година попада на нещо, което в началото и самият той не схваща – нова кристална химична конструкция, която нарушава законите на природата.
„ Погледнах под микроскопа и видях нещо невиждано. Казах „ Уау, няма такова животно”. И по този начин в деня на моето изобретение, 5 април 1982 година, цялостен следобяд се пробвах да схвана защо става дума. Опитвах се да намеря близнак на структурата. До вечерта се пробвах да намеря близнак на решетката, не го открих. Нямаше подобен, нямаше и недостатъци. Ама какво е това? Знаех какво не е, само че не знаех какво е”, споделя Шехтман.
И тук почнал конфликтът сред младия академик и обичайна просвета.
„ Ръководителят на групата ми пристигна до офиса и сподели „ Моля те прочети тази книга за кристалографията и ще схванеш, че това, за което приказваш, не може да бъде истина”. А аз му споделих „ Аз нямам потребност от тази книга – познавам я, преподавал съм я в Израел. И да, това за което приказвам, го няма в учебниците”. Той си взе книгата назад, върна се след няколко дни и сподели „ Д-р Шехтман, вие сте срам за моята група, не желая името ми да се свързва с вашето, апелирам напуснете групата. И по този начин напуснах групата”, спомня си той.
Дан Шехтман приказва за кристалите като за най-магическото нещо, което съществува в нашия свят. Приказката му е за тайната на квазикристалите. Във всички твърди тела атомите са „ опаковани” в кристали в симетрични модели, които се повтарят още веднъж и още веднъж. Но проф. Шехтман разрушава тази доктрина, като потвърждава, че атомите в кристалите, които открива, не могат да бъдат повторени.
Факт, който вбесява научната общественост.
„ И това беше пътят от поддръжката до цялостното отменяне. Проблемът беше, че и аз самият не знаех какво съм разкрил. А откритието е голямо”.
Днес квазикристалите на Шехтман експертите назовават – златно сечение, известно още като божествена съразмерност. Квазиматерията може да бъде употребена за 3D щемпел, за химическа обработка и даже за готвене. Пътят до признанието, обаче бил бодлив. Когато Шехтман решил да разгласява за първи път откритието си в профилирано списание, получил афектиран отвод.
„ Получих писмо, в което връщаха публикацията ми назад, с писмо от основния редактор, който ми бе написал нещо като „ Д-р Шехтман, благодаря ви доста за вниманието, само че взехме решение да не публикуваме публикацията Ви, тъй като съгласно нас няма да съставлява интерес за общността на физиците”, споделя ученият.
Дан не спрял, до момента в който публикацията му най-сетне не била оповестена.
„ И започнах да получавам позвънявания от целия свят. „ Дани, разкрил си нещо фантастично”. Колегите ми повтаряли опитите ми и получавали същите резултати и доста бързо, огромна група от авангардни млади учени почнали да следват моето изобретение и да го трансформират бързо разрастващ се клон на науката. Аз открих този материал в три разновидности, а моите почитатели в стотици други. Беше невероятно”, спомня си Шехтман.
„ Лидерът на опозицията, в случай че мога по този начин да се изразя, беше проф. Либинг – най-големият химик на XX в., написал основополагащи книги. Той беше най-яростният ми съперник. Критиките му започнаха след първите ми изявления, 10 години спорихме непрекъснато. Той беше необикновен академик, само че не беше изключително непретенциозен. Той твърдо вярваше, че схваща нещата по-добре от всеки различен. Но това не беше по този начин. Може и да беше най-великия химик, само че аз бях специалистът, що се отнася до електронен микроскоп. А той не беше. И там той загуби. Много публикации се показваха, които се опитваха да оборят моята доктрина за квазикристалите. Професор Либинг беше генераторът на всичко това. Той се бореше против теорията за квазикристалите. Твърдеше, че няма смисъл от това. В началото се усещах неудобно. Казвах си, но това е най-големият химик в света. Той се бори персонално с мен. Качва се на подиуми пред голяма аудитория и споделя тези квазикристали са дело на квазиучени. И стотици, хиляди хора приветстват тези думи. Но грешеше. По време на единствената ни среща очи в очи му споделих – „ в случай че в миналото се съгласиш с мен, не го пази в загадка. Кажи го на света”. И той в никакъв случай не се съгласи с мен. Почина през 1994 г.”, споделя Шехтман.
Дан Шехтман не се отказал. Млади учени, почнали да го следват, а откритието му получавало от ден на ден и повече поддръжници. Докато не се стигнало до едно телефонно позвъняване през 2011 година
„ Стоях с в офиса и телефонът позвъня, без да погледна кой звъни, споделих Дани е на телефона. „ Халю споделиха. Това е Нобеловият комитет, апелирам не затваряйте, има значимо известие за вас”. И по този начин ми оповестиха, че спечелвам Нобеловата премия за химия и първата ми реакция беше да попитам но кой от сътрудниците ми също печели, а те ми дадоха отговор не вие сте откривателят, единствено вие печелите премията в раздел химия. Беше невероятно”.
Дан Шехтман има четири деца и 12 внука. Всички те били дружно с него в Осло, а церемонията по връчването на Нобеловите награди надхвърлила и най-смелите показа на професора по химия.
Повече вижте във видеото:
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ