Коледни картички и сурвакници подредиха в старозагорската Къща музей „Градски бит ХIХ век”
" Когато към момента се изпращаха картички за Коледа " е изложбата, която могат да видят от през днешния ден старозагорци в Къща музей „ Градски обичай ХIХ век ” . Във витрините са подредени няколко десетки коледни картички от ХХ век и обичайни сурвакници от фондовете на Регионален исторически музей (РИМ) - Стара Загора.
" Най-старата картичка е от 1901 година Тя е цветна, печатана е в чужбина за българския пазар, тъй като до 20-30-те години на предишния век в България не се е осъществявал пъстър щемпел ", изяснява доцент доктор Евгения Иванова, завеждащ на отдел " Етнография " в старозагорския исторически музей.
Интересна е и черно-бялата коледна картичка на старозагорските пощенски раздавали. Според етнографа по всяка възможност е била изпращана на институции и по-важни персони в града, Повечето изложени екземпляри са от 40-те, 60-те и 70-те години на предишния век. Те са част от над 6-те хиляди фондови единици, които има отделът. Те са дарения или резултат от търсения на материални следи от над 60-годишния труд на старозагорските етнографи. Благодарение на напъните им за изследване на духовната просвета и градския обичай в Старозагорски район и за търсене и запазване на екземпляри от материалната просвета на градския човек от ХІХ и ХХ век.
Сурвакниците в изложбата са резултат от работата на музея с деца и младежи от последните години. Тъй като те са предмет, който не може да се съхранява дълго време, годишно се провеждат ателиета. На тях с материали от музея и под управлението на етнографите се създават присъщи за района сурвакници. По този метод традициите на българските зимни празници и техните материални знаци се разпространяват и предават на идващите генерации.
На днешната галерия беше показан и ръчно управляем стълбищен елеватор Т 10 , който е закупен по план на РИМ „ Осигуряване на налична среда “ особено за Къща музей „ Градски обичай ХIХ век ”.
Хаджиангеловата къща, в която е ситуирана, е монумент на културата и няма опция да се вършат промени, с цел да се улесни достъпът на хората със характерни потребности. С новата облага и тази музейна експозиция ще е налична за тях и ще могат да преглеждат и двата етажа на къщата.
Хаджиангеловата къща е издигната през 1883 година от дебърския занаятчия уста Георги и принадлежи към късния вид симетрични здания без портик. Принадлежала е на хаджи Ангел Хаджипетков, който се занимавал със земеделие и с търговия на бакър. В края на 30-те години отесняла за фамилията и е продадена на еврейско семейство, което емигрира в Израел след 9 септември 1944 година След национализацията огромният двор с доста цветя, чимшири и зеленина е употребен за построяването на здание с жилища и магазини на първо равнище. Сградата за благополучие е непокътната, а 70-те години е оповестена за монумент на културата . През 1976 година стартира реставрацията й, а две години по-късно е открита експозицията.
В нея е показана домашната уредба и мостри от градско облекло от края на ХІХ доникъде на ХХ в. В обзаведените гостни стаи има както обичайни локални предмети, по този начин и съвременни за времето си европейски и съветски мостри. Изложбата " Домът на границата на две столетия (Старозагорският обичай през 40-те-60-те години на ХХ век) " е подредена на първия етаж.
На втория е показано западноевропейското въздействие в домашното обзавеждане и обичай от 20-те-40-те година на предишния век. Освен предметите на бита експозицията наблюдава и стилните трендове в облеклото през тези интервали.
" Най-старата картичка е от 1901 година Тя е цветна, печатана е в чужбина за българския пазар, тъй като до 20-30-те години на предишния век в България не се е осъществявал пъстър щемпел ", изяснява доцент доктор Евгения Иванова, завеждащ на отдел " Етнография " в старозагорския исторически музей.
Интересна е и черно-бялата коледна картичка на старозагорските пощенски раздавали. Според етнографа по всяка възможност е била изпращана на институции и по-важни персони в града, Повечето изложени екземпляри са от 40-те, 60-те и 70-те години на предишния век. Те са част от над 6-те хиляди фондови единици, които има отделът. Те са дарения или резултат от търсения на материални следи от над 60-годишния труд на старозагорските етнографи. Благодарение на напъните им за изследване на духовната просвета и градския обичай в Старозагорски район и за търсене и запазване на екземпляри от материалната просвета на градския човек от ХІХ и ХХ век.
Сурвакниците в изложбата са резултат от работата на музея с деца и младежи от последните години. Тъй като те са предмет, който не може да се съхранява дълго време, годишно се провеждат ателиета. На тях с материали от музея и под управлението на етнографите се създават присъщи за района сурвакници. По този метод традициите на българските зимни празници и техните материални знаци се разпространяват и предават на идващите генерации.
На днешната галерия беше показан и ръчно управляем стълбищен елеватор Т 10 , който е закупен по план на РИМ „ Осигуряване на налична среда “ особено за Къща музей „ Градски обичай ХIХ век ”.
Хаджиангеловата къща, в която е ситуирана, е монумент на културата и няма опция да се вършат промени, с цел да се улесни достъпът на хората със характерни потребности. С новата облага и тази музейна експозиция ще е налична за тях и ще могат да преглеждат и двата етажа на къщата.
Хаджиангеловата къща е издигната през 1883 година от дебърския занаятчия уста Георги и принадлежи към късния вид симетрични здания без портик. Принадлежала е на хаджи Ангел Хаджипетков, който се занимавал със земеделие и с търговия на бакър. В края на 30-те години отесняла за фамилията и е продадена на еврейско семейство, което емигрира в Израел след 9 септември 1944 година След национализацията огромният двор с доста цветя, чимшири и зеленина е употребен за построяването на здание с жилища и магазини на първо равнище. Сградата за благополучие е непокътната, а 70-те години е оповестена за монумент на културата . През 1976 година стартира реставрацията й, а две години по-късно е открита експозицията.
В нея е показана домашната уредба и мостри от градско облекло от края на ХІХ доникъде на ХХ в. В обзаведените гостни стаи има както обичайни локални предмети, по този начин и съвременни за времето си европейски и съветски мостри. Изложбата " Домът на границата на две столетия (Старозагорският обичай през 40-те-60-те години на ХХ век) " е подредена на първия етаж.
На втория е показано западноевропейското въздействие в домашното обзавеждане и обичай от 20-те-40-те година на предишния век. Освен предметите на бита експозицията наблюдава и стилните трендове в облеклото през тези интервали.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ