Когато в едно семейство ще идва зет или снаха, традицията

Когато в едно семейство ще идва шурей или снаха, традицията повелява да се извърши ремонт, с цел да не се изложим пред сватовете. Обикновено суетнята довежда до остри спорове сред домакините и в пространството за ремонт трайно се настанява отчаянието. Накрая нещата се подреждат отгоре-отгоре, никой не умира и се стига до естественото аху-иху.

Предстоящото ни председателство на Европейски Съюз се трансформира в самобитна подготовка за женитба. Притеснението и оптимизмът се редуват на талази. Очакваме към 20 000 „ сватбари “, които ще участват на 200 събития. Само водачите на делегации, баш сватовете, ще са към 1500, а с тях може да пристигна и едно съпътстващо лице. Тези ВИП-делегати би трябвало да бъдат настанени в 4 или 5-звездни хотели, не по-стари от 10 години. Или най-малко реновирани неотдавна и в радиус от 2 км към НДК. И още, и още условия, които би трябвало да осъществим, с цел да не се оплаче някой евро-хабиби, че не го завиват и хранят добре.

Колко неща обърка това председателство. На какъв брой народ скапе рахата. За Лиляна Павлова сътвориха цяло Министерство по председателството, на което ще пернат щепсела, откакто гостите се разотидат. Мирослав Боршош щеше още да е шеф на НДК и нито прокуратурата щеше да се занимава с финансовите му каузи, още по-малко пък щяха да образуват специфична парламентарна комисия.

Паметникът „ 1300 години България “ или това, което бе останало от него, щеше да си стърчи ограден.

Създателят му Валентин Старчев щеше да си кара спокойни старини, вместо да обикаля медиите в жегите.

Кранът-герой от Хитрино нямаше да изгори като факла, тъй като нямаше да има причина за подпалването му. Нямаше да сменят и плочките пред НДК трети път за последните няколко години.

Нямаше да ни пука, имаме ли подобаващи хотели по разкош и потенциал за чужденците.

Нямаше да плъзнат гадните клюки, че ще ни лишават председателството, тъй като закъсняваме съдбовно с подготовката.

И добре, че Лили Павлова ги назова спекулации и прикани за единство, та да си отдъхнем. Да приказваме за единство сред нас е химера, откакто можем да се изядем с парцалите по изцяло измислени мотиви. Но пък Павлова е горда, че сме дали на Европейския съюз единното зарядно устройство плюс кирилицата и мартеницата. Това обаче остава в предишното. Сега било времето на „ Трите К “ - консенсус, конкурентноспособност и кохезия.

Ако ви е пристигнало допълнително, пуснете си „ Трите хикса “.