Когато умреш, не се тревожи за тялото си…
Когато умреш, не се тревожи за тялото си…
Роднините ти ще създадат всичко належащо.
Ще ти съблекат облеклата.
Ще те измият.
Ще те облекат.
Ще те изведат от вкъщи и ще те доставят на новия ти адрес.
Мнозина ще дойдат на погребението, с цел да те почетат.
Някои даже ще анулират проектите си и ще изискат почивен ден пт шефа си, с цел да отидат на погребението.
Нещата ти ще бъдат продадени, дарени или изгорени.
Ключовете ти.
Инструментите ти.
Твоите книги.
CD-та, DVD-та, игри.
Колекциите ти.
Дрехите ти…
И бъди сигурен, че светът няма да спре и да плаче за теб.
Икономиката ще продължи.
Ще бъдеш сменен на работа. Някой със същите или даже по-добри качества ще заеме твоето място.
Имуществото ти ще бъде обещано на наследниците.
И не се съмнявай, че за теб ще приказват, съдят, съмняват и подлагат на критика по дребните и огромни неща, които си направил в живота си.
Хората, които са познавали единствено лицето ти, ще кажат: „ Горкият! “
Твоите положителни другари ще плачат няколко часа или няколко дни, само че по-късно още веднъж ще се смеят.
Домашните ти любимци ще свикнат с новия си собственик.
Снимките ти ще висят известно време на стената, по-късно ще бъдат сложени върху мебели и най-после ще се съхраняват на дъното на кутия.
Някой различен ще седне на дивана ти и ще яде на него.
Дълбоката болежка в дома ти ще продължи седмица, две, един месец, две, една година, две… Тогава ще станеш спомен и тогава твоята история ще завърши.
Ще свършиш измежду хората, ще свършиш тук, ще свършиш на този свят.
Но твоята история стартира в нова реалност… в живота ти след гибелта.
Земният ти живот, който си имал тук, ще загуби смисъла, който е имал.
Красотата на тялото ти.
Името ти.
Имотите ти.
Заемите ти.
Работното ти място.
Банковата сметка.
Къщата.
Колата.
Академичните звания.
Съучениците.
Трофеите.
Приятелите.
Половинката.
Децата.
Семейството…
В новия си живот ще се нуждаеш единствено от душата си.
Единственото нещо, което ще продължи да живее, е душата.
Така че пробвай се да живееш живота си пълноценно и да си благополучен, до момента в който си тук, тъй като, както е споделил Франциск от Асизи,
„ Няма да вземеш това, което имаш от тук. Вземаш единствено това, което си дал! “
