Когато Царево се казваше Мичурин, повечето туристи стигаха само до

Когато Царево се споделяше Мичурин, множеството туристи стигаха единствено до преди града, тъй като в него се влизаше със специфичен документ за гранична зона. Детството ми е обвързвано с дълги тегели по Черноморието, които започваха при започване на август от Каварна и свъшваха при започване на септември тъкмо пред Царево. Много желаех да видя митичното Резово, където е границата, само че това тогава не се случи.

Тези пътешествия се осъществяваха с вуйчовия москвич - първо осмак, след това дванайсетак. Спеше се в две палатки, оборудвани с надуваеми дюшеци, сенници и сгъваеми масички и столчета, ястие и пиянство имаше единствено по къмпингите и в крайпътните капанчета. Носехме туристически газов котлон, фенерчета с аварийни акумулатори, както и много кибрити, тъй като осветяване в къмпинга имаше единствено на рецепцията и край заведението. Случваше се да пристигнем някъде по мрачно и да разпъваме палатките на фарове.

За всичките тези години не съм се натъквала на катастрофи, произшествия, пожари, обири, кавги или някакви стресови обстановки. Видях обаче от първа линия падащи в морето мълнии. Пясъчните лилии бяха на всяка крачка. Видях делфини. Ядях всеки ден преди малко уловена рибка.

С голям интерес зяпах шарената тълпа - скандинавските хипита с дълги руси коси и бради, Бог знае по какъв начин пристигнали у нас, атлетичните германки, които сами си ремонтираха трабантите - (май) идваха без мъже, прииждащите на автостоп маджарски младежи, питащи все за цигари, патриотичните чешки водачи, каращи единствено шкоди, не по-малко патриотичните сърби със принуди " Юго ", полските фиатчета с ослепително руси полякини...Една безкрайна върволяк от туристи, обожаващи нашите къмпинги и нашето Черноморие с неговите талази, водорасли, звезди и светулки.

Днес това звучи като небивалица.

По Черноморието от дълго време няма такива пъстри тумби стопаджии, хипари и фамилно пътуващи туристи от Централна Европа. И помен няма от тях. В бетонните гета около брега идват знаем какви и знаем защо. И на това управниците от 3 десетилетия му викат туризъм.

Повечето днешни дейни хора са виждали, въпреки единствено из интернет, фотоси на българските плажове от това време, както и на многочислените къмпинги. Е, имам достойнството да съм ги обитавала всичките в продължение на десетилетие. Какви имена имаха единствено, някои си стоят и до през днешния ден: " Смокиня ", " Веселие ", Градина ", " Юг ", " Каваците ", а ММЦ (Международният юношески център) в Приморско беше напряко Шератон - бунгало с баня!

Помня ги чудесно - и романтиката, и чистия бряг, и звездния панер над главите ни, само че и неналичието на топла вода денем, и вонята от общите външни тоалетни, и пушеците от всяка " Скара-бира ". Може да е било малко бедняшко, само че по тези къмпинги се чуваха всички европейски езици - британски, немски, чешки, полски, маджарски, сръбски, а най-много съветски, несъмнено. Не всички бяха с палатки - имаше и бунгала чартърен, някои идваха и с каравани. Тоест, макар известните битови неудобства тогавашните ни морски къмпинги са привличали туристи, което значи, че са били и добър бизнес.

В днешно време това е не просто добър, а великолепен бизнес във всяка страна. Инвестициите са относително малко - път, ток, ВиК и интернет. Разбира се, и специфичен статут. Държавата обаче прави всичко допустимо сходни места да няма. Не насърчава нито основаването им, нито поддържането им. И по тази причина върлите къмпингари вършат на инат и къмпингуват, където си изискат, което също не е доста редно, тъй като природата не се пази по този метод. Местата за къмпингуване би трябвало да бъдат закрепени, само че да са на доста повече места, с цел да не се трансформира почивката в престояване измежду навалицата, от която в действителност бягаш.

У нас в туризъм влагат тези, за които бетонът е VIP класа. От хора, които с изключение на да унищожават природата, умеят да унищожават и чувствата - за независимост, за непосредственост с природата, за усамотение измежду дюните и под звездите, за аромат на водорасли и прочие неща, които не им носят пари. Но не им носят на тях, тъй като не знаят по какъв начин се прави това - да предлагаш чувства, страсти, прекарване. Не схващат, че свръхуморените днешни хора копнеят тъкмо за това - тишина, звезди и светулки. И биха плащали положителни пари, с цел да се насладят на тези простички, само че към този момент недостъпни неща.
Теодора Маркова: Новата разпоредба за къмпингуването има за цел да го спре
Проект на разпоредба за дивото къмпингуване провокира много разнопосочни отзиви. С нея се вкарват правила, които вършат слагането на к...

Неслучайно къмпингарството се възражда в последното десетилетие. Напрегнатото всекидневие и стресът не се отмиват с ол инклузив почивки. Човек има потребност да е измежду природата, да диша умерено, с цел да се чуства добре, изключително в изтерзано от пандемия и страхове всекидневие. А това е допустимо точно в къмпингите.

Какво се случва у нас? Къмпингарството е съвсем неразрешено. Условия за обикновено къмпингуване има на малко места и разликата със соца е единствено съществуването на интернет и по-силната шумотевица.

Кметовете по Черноморието не гледат благосклонно на къмпингите по доста аргументи, само че надали тяхната воля би била решаваща при съществуване на същинска държавна политика. Ако държавното управление толерира къмпингуването, няма да се шири диващината. Доколкото през днешния ден я има, тя се дължи точно на отсъствието на такава политика.

Който и да стане министър на туризма след изборите, би трябвало да подходи към къмпингуването като собственик. Ето, екоминистерството разгласи едномесечно публично разискване на плана за нова разпоредба, регулираща къмпингуването. В новия вид се разрешава палатки, кемпери и каравани да бъдат поставяни по Черноморието и отвън категоризираните къмпинги. Любителите на по този начин нареченото диво къмпингуване ще могат да обитават и в предпазени територии и резервати, с което обаче не са съгласни както кметове на черноморски общини, по този начин и природозащитници. Защото свободата е независимост единствено до тогава, до момента в който не вреди на другите или на природата.

По тази причина е неотложно институциите да се стиковат, с цел да има съответна на търсенето регулация. Да, на никое място по света не можеш просто ей-така да си опънеш палатката на брега и да живееш на бивак седмица. Има позволени и неразрешени зони. Има и категоризация на тези терени и обекти.
Ето за какво да изберете къмпинг отмора пред хотел
В днешно време от ден на ден хора избират къмпинг вместо скъпи градски хотели. Разбира се, във връзка с лукса, двете нямата база за сра...

Ако се вкара същинска регулация, включваща най-малко минимални такси от диво къмпингуващите, ще се отнеме и последният коз на кметовете - разноските за сметопочистване. Защото за депонирането на боклуци дават отговор общините, които заплащат от своите бюджети. Минималната такса би покрила и тези разноски и тогава кметовете няма да имат какво да извадят като мотив против свободата да спиш в хамак сред дърветата.

У нас даже към момента не се знае кой ще ревизира и управлява крайморските диви биваци. Там няма концесии, няма бетон, няма разрешителни защо ли не, надлежно комисионата е нулева.

Ето по тази причина няма и интерес да се реши този проблем.

Ако инцидентно в държавното ръководство попаднат смислени хора, които знаят по какъв начин се вършат пари от светулки, всичко това може да се реши за нула време. Още преди идващия сезон. И е един от методите да върнем българите по родното Черноморие. Защото ей къде е Гърция. Не е по-скъпо. Но към момента е много по-добре.

Автор: Евелина Гечева