Бойко - до големите бизнесмени, дарили милиони за Нотр Дам
Когато баща ти ти каже, че ще ти купи колело..., но различен път, тъй като първо би трябвало да изпие по една ракия с комшията, ще почакаш малко ти за своята поръчка. Но ще го почерпи, тъй като неговата домашна е свършила, а той и фамилията му тъкмо в този миг са в доста тежко финансово положение и не могат да си разрешат този разкош. Точно същата и толкоз неуместна е обстановката с концепцията на премиера на България Бойко Борисов, който предложи да подкрепи финансово реставрацията на катедралата " Нотр Дам " във Франция.
Министър-председателят не загатна какъв брой пари има намерение да отпусне за задачата, само че не знам за какво аз си помислих в началото, че той ще отдели средствата от персоналната си сметка. Какъв оптимист съм! Нареди се и той до огромните предприемачи, които подариха милиони за " Нотр дам ", но не с национални пари. После, като размислих, ми стана ясно, че в действителност да - тази идея е откровена и значима, а нашият министър председател е един същински познавач на културното завещание. Но не на българското. Иначе, въпреки това е и един доста самоуверен човек, че с непознати пари подаяние да прави. То си е съществено достойнство това.
И аз по този начин, в случай че разполагам с едни милиарди " обрани " от наложителни данъчни заплащания на някакви хора, които даже не познавам, ще бъда най-щедрият човек на света. Ще подарявам за всичко и за всички, обаче отвън фамилията си, единствено с цел да покажа какъв брой съм богат и състрадателен.
Никой не отхвърля и няма спор, че нещастието с " Нотр Дам " е голяма! Но когато вътре в личната ти къща всичко тъне в саморазруха, не е ли по-важно да подредиш първо дома си? Не е ли по-силна болката на хилядите родители на деца с увреждания? Не е ли по-страшен фактът, че образованието, културата и историята на страната ни се заличават постепенно и окончателно? Не е ли по-тежко, че исторически обстоятелства и думи изчезват, заместени от чуждици и " по-меки " изрази, с цел да не уязвим гордостта и самочувствието, на (ня)кого? Не е ли тъпо, че огромна част от българските мемоари и монументи, припомнящи за предишното на българската страна, умират?
Е, мисля, че най-точният израз по тематиката е: " Всичката Мара втасала у нас, ние за комшията се тревожим ". И откакто България разполага с толкоз положителни реставратори, за какво не употребяваме капацитетът им вътре в страната, господин министър председател, с цел да възстановим личното си имане? Или нямаме задоволителна финансова опция да обезпечим труда им?!
В края желая да подчертая, че години наред се увещавам, а евентуално и освен аз, че в България няма невъзможни неща! Доказват го продължаващите неуместни обстановки, като затвор за вероятно пожелан рушвет и задържането за 24 часа, в случай че убиеш човек. А Вие да не си помислихте, че Америка е страната на неограничените благоприятни условия?
Автор: Атанаска Маркова
Министър-председателят не загатна какъв брой пари има намерение да отпусне за задачата, само че не знам за какво аз си помислих в началото, че той ще отдели средствата от персоналната си сметка. Какъв оптимист съм! Нареди се и той до огромните предприемачи, които подариха милиони за " Нотр дам ", но не с национални пари. После, като размислих, ми стана ясно, че в действителност да - тази идея е откровена и значима, а нашият министър председател е един същински познавач на културното завещание. Но не на българското. Иначе, въпреки това е и един доста самоуверен човек, че с непознати пари подаяние да прави. То си е съществено достойнство това.
И аз по този начин, в случай че разполагам с едни милиарди " обрани " от наложителни данъчни заплащания на някакви хора, които даже не познавам, ще бъда най-щедрият човек на света. Ще подарявам за всичко и за всички, обаче отвън фамилията си, единствено с цел да покажа какъв брой съм богат и състрадателен.
Никой не отхвърля и няма спор, че нещастието с " Нотр Дам " е голяма! Но когато вътре в личната ти къща всичко тъне в саморазруха, не е ли по-важно да подредиш първо дома си? Не е ли по-силна болката на хилядите родители на деца с увреждания? Не е ли по-страшен фактът, че образованието, културата и историята на страната ни се заличават постепенно и окончателно? Не е ли по-тежко, че исторически обстоятелства и думи изчезват, заместени от чуждици и " по-меки " изрази, с цел да не уязвим гордостта и самочувствието, на (ня)кого? Не е ли тъпо, че огромна част от българските мемоари и монументи, припомнящи за предишното на българската страна, умират?
Е, мисля, че най-точният израз по тематиката е: " Всичката Мара втасала у нас, ние за комшията се тревожим ". И откакто България разполага с толкоз положителни реставратори, за какво не употребяваме капацитетът им вътре в страната, господин министър председател, с цел да възстановим личното си имане? Или нямаме задоволителна финансова опция да обезпечим труда им?!
В края желая да подчертая, че години наред се увещавам, а евентуално и освен аз, че в България няма невъзможни неща! Доказват го продължаващите неуместни обстановки, като затвор за вероятно пожелан рушвет и задържането за 24 часа, в случай че убиеш човек. А Вие да не си помислихте, че Америка е страната на неограничените благоприятни условия?
Автор: Атанаска Маркова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ