Когато става въпрос за Виетнамската война, а даже и за

Когато става въпрос за Виетнамската война, а дори и за войната въобще, в съзнанието на множеството хора се появява обликът на тичащото малко виетнамско момиченце, изгорено с напалм.

Тази фотография е може би най-известната от тематиката за войната и носи на фотографа премията Пулицър, а дребното момиченце, което оцелява в тази война е помолено да стане дипломат на благосклонност на Организация на обединените нации, с цел да оказва помощ на жертви на войните.

Войната трансформира ориста на хората. И рядко към по-добро. Преживяното от виетнамското момиченце и хиляди други незнайни виетнамци е доказателство за ужасите, през които минават цивилните поданици в такива събития. Тази война е наречена още Индокитайска, само че определението, с което я назовават в Съединени американски щати е по-точно, там е известна като Мръсната война.

Страните, които водят война в тази война са: Съединени американски щати и Южен Виетнам от една страна и Северен Виетнам и Народният фронт за избавление на Виетнам, наименуван Виетконг, от друга.

Събитията във Виетнам преди експлоадирането на Виетнамската война

Виетнам е част от колониите на Франция през ХІХ век, само че след края на Първата международна война страната изявява предпочитание за самостоятелност. През 1941 година е основана организация с наименование Виетмин, ръководена от поддръжници на комунистическата идеология, отпред с Хо Ши Мин, които се афишират против френската колониална система.

По време на Втората международна война Франция отстъпва на Япония мястото си, като резервира единствено административния уред, само че скоро Япония със силата на оръжието завзема напълно Виетнам.

След капитулацията на Япония виетнамците виждат опция да получат самостоятелност и през 1945 година афишират основаването на демократична република Виетнам.

Франция отхвърля да признае независимостта на своята колония и стартира колониална война против Виетнам. На Франция помощ оказват Съединени американски щати, а на Виетмин- Китай.

През юли 1954 година в Женева е подписано спокойно съглашение, тъй като войната е извънредно непопулярна във Франция и тя желае да я приключи.

Виетнам е разграничен на две елементи - Северен под надзор на Виетмин и Южен под властта на френската администрация. Като краен стадий от проекта се планува обединяване на двете елементи след общи избори, най-късно през 1956 година.

Съединени американски щати не остават удовлетворени от възходящото въздействие на комунистическата идеология в региона. Те се стремят да основат контраст на комунистически настроения Север посредством държавното управление в Южен Виетнам, ръководено от Нго Дин Дием, поддържан от Съединени американски щати. Той е неизвестен, няма политически опит, само че американците разчитат, че ще бъде предан, защото е подкупен и избират да го протежират.

Дием бързо открива деспотичен режим и стартира всеобщи репресии против политическите си съперници.

Той декларира, че няма да извършва Женевските съглашения и че е належащо основаване на антикомунистическа страна в южната част на страната.

Северен Виетнам взема решение да се опълчи на проектите на Дием и по този начин се основава Националният фронт за избавление на Южен Виетнам, наименуван Виетконг. Поддържан от Северен Виетнам Виетконг стартира партизанска война против режима на Дием, зад който застава Съединени американски щати.

Президентът Кенеди взима решение да се ускори американското военно наличие в Южен Виетнам. Настроенията против Дием обаче принуждават американците да поддържат свалянето му от власт посредством прелом. Диктаторът е погубен дружно с братята си, които са най-близкото му обграждане.

Малко преди да бъде погубен през 1964 година, президентът Кенеди подписва заповед за усилване на американските бомбардировки над позициите на Виетконг. Наследилият го Линдън Джонсън привежда в деяние проекта.

На 2 август 1964 година в Тонкинския залив са нападнати 3 виетнамски катера, които отвръщат на удара на американците. Това е разчетено от американците като нахлуване и Американският конгрес взима решение за започване на война, която остава в историята като Виетнамската война.

Американците взимат решение да работят, без да се преценяват с мнението на съдружниците си и с решенията на интернационалните организации за групова сигурност.

През първия стадий на войната американските дейности се показват най-много в мощни бомбардировки, осъществени от военно въздушните и военноморските сили.

От 1965 година стартират и сухопътни сражения и още от тази година те към този момент са няколко на брой.

Съветският съюз се въздържа от директна интервенция в спора, само че подписва с Виетнам контракт за взаимопомощ и виетнамските бойци са снабдени с по-модерно оръжие, в това число новия и доста ефикасен автомат Калашников.

В самото начало на идната година Съединени американски щати оферират преустановяване на войната при избрани условия. Това предложение е отхвърлено от Съветския съюз и Франция, защото американците са агресори в тази война. Виетнам също отхвърля предлагането и войната продължава още по-ожесточено. Срещу Виетконг са употребявани бойни отровни субстанции, които са неразрешени в интернационалното право.

Виетнамските партизани намират добър банкет в прилежащите страни - Лаос и Камбоджа и тези страни също са атакувани от Съединени американски щати.

Американците не са готови за водене на подобен вид война, с партизани, и правят насилствена готовност в южните виетнамски региони. Мобилизираните обаче нямат нито морал, нито мотивация да водят война против виетнамците от Севера и се разбягват под паника още в първите сражения.

Американците не съумяват да намерят ефикасни способи за справяне с Виетконг, постоянно губят сражения, а бойците всеобщо стартират да употребяват опиати, създадени в джунглите на Виетнам. В началото на 1968 година виетнамците с огромни жертви реализират боен триумф и наближават Сайгон.

В Америка стартира антивоенно придвижване, подкрепено от роднините на жертвите, както и от американските хипита. Президентът Линдън Джонсън не може да откри заслужен излаз за страната си от тази война, по тази причина се отхвърля да се кандидатира за втори мандат.

Президентските избори са извоювани от Ричард Никсън, който незабавно стартира договаряния с виетнамците за преустановяване на войната. На 2 март 1973 година в Париж е подписан кротичък контракт, съгласно който Съединени американски щати се изтегля от Виетнам, оставяйки страната да избере своя път на развиване. Две години по-късно Виетконг ликвидира изцяло режима в Сайгон.

Сащ излиза победена от тази война и дискредитирана пред своите съдружници от НАТО поради дейностите си против мирното население на Виетнам, против което употребява всевъзможни типове оръжия за всеобщо поразяване.

Виетнам след войната

Виетнам се оказва замесен в нов спор в прилежаща Камбоджа, където водачът Пол Пот стартира изтребване на личния народ единствено 3 години откакто Сайгон е високомерен от Виетконг. Виетнамската войска се намества в спора и разгромява алените кхмери на Пол Пот, навлизайки в територията на Камбоджа.

На идната година Китай атакува Виетнам и стартира ІІІ Индокитайска война, само че китайците са отблъснати. Виетнам става страна от социалистическия лагер, а Виетнамската война е една от най-значителните страници от Студената война.

В нея Съединени американски щати търпят проваляне, тъй като се постанова да водят война в неспецифични условия, а военните дейности са доста интензивни. Виетнамците водят война на своя територия и познават чудесно изискванията в джунглите. Подкрепата на локалното население и на прилежащите страни също имат своята забележителна роля, както и военната помощ от социалистическите страни.