Стамболов не знаел пощада и милост, когато е засегнат
Когато става дума за Стефан Стамболов, мемоаристите нормално са леко обезпокоени и комплицирани. Защото личността на тази огромна историческа фигура е спорна: от една страна, хъш, родолюбец, стихотворец, разгорещен герой за независимост, отличен общественик и самоуверен политик, въпреки това - прояви на неумолима свирепост, злопаметност, отмъстителност, оскърбителна властност даже към най-близки другари, злобен и изострен език, вулгарни пристрастености...
Нищо човешко не му е непознато, нито завистта, нито интригантството, нито лакомията за пари и парцели, нито донжуанството...
Добри Ганчев в своите “Спомени за княжеското време” споделя забавна преживелица. Д-р М. Цачев, осведомен, както наподобява, със здравословните проблеми на държавника, не спазил лекарската клетва за поверителност и доверил на жена си, че
Стамболов е болен от “френската болест”, т.е. от сифилис
Тя, като множеството дами, не се стърпяла и разнесла новината измежду приятелките си. Така клюката стигнала и до ушите на Поликсени Стамболова, брачната половинка на министър-председателя.
Какъв скандал се е завихрил по този мотив под фамилния покрив не е мъчно да се отгатне. Последствията: доктор Цачев, по някакъв сякаш различен мотив, е задържан и държан “ту в сектора, ту в болничното заведение, тъй като се бе поболял (от какво ли!?), ту под домакински арест...”.
Апостолите на Априлското въстание - Никола Обретенов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов и Захарий Стоянов
Случаят с Петко Каравелов обаче е още по-фрапантен, тъй като двамата са остарели другари и тъй като към този момент не става дума единствено за арест и побой, а безусловно за живота на Каравелов. Само че съдът, въпреки и “подбран всред правилни и предани приятели” на Стамболов, не съумява да откри задоволително безапелационни улики да обеси дългогодишния общественик, както упорства министър председателят. Тригодишният престой обаче в пандиза “Черната джамия” се оказва задоволително тежък като наказване и след излизането си оттова Петко Каравелов е към този момент с разтърсено здраве.
Стефан Стамболов се опиянявал от властта и злоупотребявал с нея
Държавник с желязна воля и недопечен дух, той работи безогледно и твърдо, от време на време необмислено грубо, когато гони високи цели. Не се колебае да употребява притворни и властолюбиви хора, да се заобиколи с недостойни службогонци, да погази демократичния порядък, да хвърли в пандиза или да подложи на гонения и физическо заличаване хора, които са му били другари и съратници, само че към този момент му пречат. Той минава границата на общоприетото и допустимото освен в политиката, само че и в персоналния си живот.
За комарджийските пристрастености на държавника се е писало и говорило доста. Знае се, че е можел да прекара в игра на карти денонощия наред. Трудно понасял загуби. Веднъж изгубил пет лв. и ядосан, хвърлил монетата в лицето на спечелилия - министър Иван Салабашев. Потърпевшият разтъркал изумен бузата си, след което мигновено заложил тези 5 лв. с вярата, че ще ги загуби...
Дори към този момент фамилен и с деца, Стамболов не пропущал опцията за компания, където виното се лее, а настроението избива както в остарели революционни песни, по този начин и в еротични градски шлагери. За такава една гуляйджийска нощ споделя Екатерина Каравелова. По това време брачният партньор й е министър председател, а Стамболов - ръководител на Народното събрание. Някогашният хъш, прочут с безпардонността си, взема решение, че къщичката на Каравелови не дава отговор на ситуацията им, и в тяхно неявяване, без да ги попита даже, реалокира багажа им в друга къща на центъра, чиято втора половина е заета от ресторант “Боемелбург”. Завърналата се от Русе Екатерина с дребното си дете е принудена да слуша цяла нощ долитащите викове и смехове от кръчмата, измежду които се извисява гласът на Стефан Стамболов. Тази нощ поставя началото на омраза, която в никакъв случай не стихва. В своите мемоари госпожа Каравелова назовава Стамболов “азиатски сатрап” и твърди, че даже на външен тип “нещо зверско се отпечатваше в лицето му... неприятният прорез на устата му издаваше низките инстинкти на дива натура”. Кариерата му тя изяснява по този начин: “Мъжете гледаха да го привлекат на своя страна по чисто политически аргументи.
Жените ще са падали в любовните му примки, очаквайки безумни наслаждения в обятията на този примитивен човек с азиатски наклонности”.
Този напорист в щенията си мъж обаче си има изискана брачна половинка - Поликсени - и посред им царува обич и обвързаност.
Запознанството на Стамболов с Поликсени става инцидентно. Когато през 1887 година княз Фердинанд потегля от Русе за Търново, където депутатите ще положат клетва, пътят му минава през Свищов. Гражданството там го посреща с самун, сол, цветя и приветствия. Красива госпожица го поздравява с тирада на чист немски език. Тогава Стамболов е на 33 година, девойката го впечатлява. Година по-късно те са към този момент съпрузи. Поликсени е добра партия - тя е от знатния Станчовски жанр и донася богата зестра на брачна половинка си. Ражда му три момчета (едното умира малко) и щерка Вера.
Със брачната половинка си Поликсени
Редом с възхитата и поклонението пред Стамболов, някои негови съвременници и съперници оставят мемоари за зверства, безчинства и даже убийства, осъществени в името на “узурпаторското правителство” или по волята на “самозванеца” и “тиранина”, както го назовава Тодор хаджи Станчев от Русе. Той добросъвестно и с детайлности разказва потушаването на така наречен Русенски протест през 1887 година и разстрела на деветима души, сред които героите от Сръбско-българската война Олимпий Панов и Атанас Узунов. “Испанската инквизиция, турските зверства и казълбашийските башибозуци останаха дребни пред тия на Стамболов и сие”, написа той.
Напрежението сред Стамболов и Двореца се дължи и на неприятния негов табиет да одумва и клюкарства в другарски кръг по адрес на княза и княгинята, да се подиграва на нейния външен тип, да показва подозрение, че тя може да нации здрави наследници, да се присмива на Фердинанд, че няма усет за дами... Тези нападки и насмешки, естествено, стигат до височайшите уши, тъй като в обкръжението на княза никой не харесва гневливия и тираничен Стамболов, лишен от маниери и изисканост, от дипломатическа еластичност. Дори и граф Бурбулон, който е в положителни връзки с всички, признава, че
едвам понася “дивашката и тиранична грубост” на огромния държавен мъж
Той написа на майка си: “... по време на отсъствието на княза, Стамболов злоупотребяваше с всемогъщието си! Бе подчинил цялата администрация и основно армията, където разместваше както си ще враждебните нему офицери. Опияняваше се от властта, злоупотребяваше с нея, манията му да се заобикаля с доносници и шпиони дотолкоз се ускори, че сътвори нещо като полиция от подкупени дами, които да го осведомяват за ситуацията в фамилиите на държавните чиновници. Всичко това му завоюва... яд, завист и злоба. Освен това... приписват на Стамболов невисок морал и приказват под сурдинка за гнусни оргии!...”
Любопитното е, че с цел да бутнат Стамболов от власт, неговите врагове употребяват точно конспирация, обвързвана с жена. Пускат клевета, че Смарайда, брачната половинка на военния министър Михаил Савов, била държанка на Стамболовия другар Панайот Славков. И че министър председателят също се е облажил...
Савов афишира двубой на Стамболов. Така се стига до премиерската оставка през май 1894 година И до убийството на Стамболов на 3 юли 1895 година
Петя АЛЕКСАНДРОВА
/в. " Над 55 " /
Нищо човешко не му е непознато, нито завистта, нито интригантството, нито лакомията за пари и парцели, нито донжуанството...
Добри Ганчев в своите “Спомени за княжеското време” споделя забавна преживелица. Д-р М. Цачев, осведомен, както наподобява, със здравословните проблеми на държавника, не спазил лекарската клетва за поверителност и доверил на жена си, че
Стамболов е болен от “френската болест”, т.е. от сифилис
Тя, като множеството дами, не се стърпяла и разнесла новината измежду приятелките си. Така клюката стигнала и до ушите на Поликсени Стамболова, брачната половинка на министър-председателя.
Какъв скандал се е завихрил по този мотив под фамилния покрив не е мъчно да се отгатне. Последствията: доктор Цачев, по някакъв сякаш различен мотив, е задържан и държан “ту в сектора, ту в болничното заведение, тъй като се бе поболял (от какво ли!?), ту под домакински арест...”.
Апостолите на Априлското въстание - Никола Обретенов, Стефан Стамболов, Стоян Заимов и Захарий Стоянов
Случаят с Петко Каравелов обаче е още по-фрапантен, тъй като двамата са остарели другари и тъй като към този момент не става дума единствено за арест и побой, а безусловно за живота на Каравелов. Само че съдът, въпреки и “подбран всред правилни и предани приятели” на Стамболов, не съумява да откри задоволително безапелационни улики да обеси дългогодишния общественик, както упорства министър председателят. Тригодишният престой обаче в пандиза “Черната джамия” се оказва задоволително тежък като наказване и след излизането си оттова Петко Каравелов е към този момент с разтърсено здраве.
Стефан Стамболов се опиянявал от властта и злоупотребявал с нея
Държавник с желязна воля и недопечен дух, той работи безогледно и твърдо, от време на време необмислено грубо, когато гони високи цели. Не се колебае да употребява притворни и властолюбиви хора, да се заобиколи с недостойни службогонци, да погази демократичния порядък, да хвърли в пандиза или да подложи на гонения и физическо заличаване хора, които са му били другари и съратници, само че към този момент му пречат. Той минава границата на общоприетото и допустимото освен в политиката, само че и в персоналния си живот.
За комарджийските пристрастености на държавника се е писало и говорило доста. Знае се, че е можел да прекара в игра на карти денонощия наред. Трудно понасял загуби. Веднъж изгубил пет лв. и ядосан, хвърлил монетата в лицето на спечелилия - министър Иван Салабашев. Потърпевшият разтъркал изумен бузата си, след което мигновено заложил тези 5 лв. с вярата, че ще ги загуби...
Дори към този момент фамилен и с деца, Стамболов не пропущал опцията за компания, където виното се лее, а настроението избива както в остарели революционни песни, по този начин и в еротични градски шлагери. За такава една гуляйджийска нощ споделя Екатерина Каравелова. По това време брачният партньор й е министър председател, а Стамболов - ръководител на Народното събрание. Някогашният хъш, прочут с безпардонността си, взема решение, че къщичката на Каравелови не дава отговор на ситуацията им, и в тяхно неявяване, без да ги попита даже, реалокира багажа им в друга къща на центъра, чиято втора половина е заета от ресторант “Боемелбург”. Завърналата се от Русе Екатерина с дребното си дете е принудена да слуша цяла нощ долитащите викове и смехове от кръчмата, измежду които се извисява гласът на Стефан Стамболов. Тази нощ поставя началото на омраза, която в никакъв случай не стихва. В своите мемоари госпожа Каравелова назовава Стамболов “азиатски сатрап” и твърди, че даже на външен тип “нещо зверско се отпечатваше в лицето му... неприятният прорез на устата му издаваше низките инстинкти на дива натура”. Кариерата му тя изяснява по този начин: “Мъжете гледаха да го привлекат на своя страна по чисто политически аргументи.
Жените ще са падали в любовните му примки, очаквайки безумни наслаждения в обятията на този примитивен човек с азиатски наклонности”.
Този напорист в щенията си мъж обаче си има изискана брачна половинка - Поликсени - и посред им царува обич и обвързаност.
Запознанството на Стамболов с Поликсени става инцидентно. Когато през 1887 година княз Фердинанд потегля от Русе за Търново, където депутатите ще положат клетва, пътят му минава през Свищов. Гражданството там го посреща с самун, сол, цветя и приветствия. Красива госпожица го поздравява с тирада на чист немски език. Тогава Стамболов е на 33 година, девойката го впечатлява. Година по-късно те са към този момент съпрузи. Поликсени е добра партия - тя е от знатния Станчовски жанр и донася богата зестра на брачна половинка си. Ражда му три момчета (едното умира малко) и щерка Вера.
Със брачната половинка си Поликсени
Редом с възхитата и поклонението пред Стамболов, някои негови съвременници и съперници оставят мемоари за зверства, безчинства и даже убийства, осъществени в името на “узурпаторското правителство” или по волята на “самозванеца” и “тиранина”, както го назовава Тодор хаджи Станчев от Русе. Той добросъвестно и с детайлности разказва потушаването на така наречен Русенски протест през 1887 година и разстрела на деветима души, сред които героите от Сръбско-българската война Олимпий Панов и Атанас Узунов. “Испанската инквизиция, турските зверства и казълбашийските башибозуци останаха дребни пред тия на Стамболов и сие”, написа той.
Напрежението сред Стамболов и Двореца се дължи и на неприятния негов табиет да одумва и клюкарства в другарски кръг по адрес на княза и княгинята, да се подиграва на нейния външен тип, да показва подозрение, че тя може да нации здрави наследници, да се присмива на Фердинанд, че няма усет за дами... Тези нападки и насмешки, естествено, стигат до височайшите уши, тъй като в обкръжението на княза никой не харесва гневливия и тираничен Стамболов, лишен от маниери и изисканост, от дипломатическа еластичност. Дори и граф Бурбулон, който е в положителни връзки с всички, признава, че
едвам понася “дивашката и тиранична грубост” на огромния държавен мъж
Той написа на майка си: “... по време на отсъствието на княза, Стамболов злоупотребяваше с всемогъщието си! Бе подчинил цялата администрация и основно армията, където разместваше както си ще враждебните нему офицери. Опияняваше се от властта, злоупотребяваше с нея, манията му да се заобикаля с доносници и шпиони дотолкоз се ускори, че сътвори нещо като полиция от подкупени дами, които да го осведомяват за ситуацията в фамилиите на държавните чиновници. Всичко това му завоюва... яд, завист и злоба. Освен това... приписват на Стамболов невисок морал и приказват под сурдинка за гнусни оргии!...”
Любопитното е, че с цел да бутнат Стамболов от власт, неговите врагове употребяват точно конспирация, обвързвана с жена. Пускат клевета, че Смарайда, брачната половинка на военния министър Михаил Савов, била държанка на Стамболовия другар Панайот Славков. И че министър председателят също се е облажил...
Савов афишира двубой на Стамболов. Така се стига до премиерската оставка през май 1894 година И до убийството на Стамболов на 3 юли 1895 година
Петя АЛЕКСАНДРОВА
/в. " Над 55 " /
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ