Битката “Горива на светло” е на последната права
Kогато става дума за опозиция против въвеждане на обща регулация, нормално важи максимата: „ Каквото и да ти разправят, знай, че става дума за пари!”
Такъв е казусът и с признатия преди броени дни от Народното събрание закон за горивата. Въпреки проведените митинги на стотина компании от бранша, оповестили се за дребни търговци, този път законодателят не отстъпи, обратно на възприетата процедура да „ дава заден” пред всяка врява под прозорците на властта. Макар че не мина и без политическо шоу в поддръжка на протестиращите компании, въпреки всичко разсъдъкът надви и ползите на хазната взеха връх над „ пристрастеностите търговски”. Това разяснява в. „ Труд “.
В шума и заканите с блокади и палежи някак потънаха същинските доводи за потребността от този закон. А те са свързани с нещо доста просто: половината от цената на всеки продаден литър гориво се прибира от страната и отива за всичко, което чакаме от нея – опазване на здравето, обучение, сигурност, пенсии и прочие. И когато в границите на един и същи отрасъл едни заплащат тази половина на въпросната страна, а други не, тя е в цялостното си право да направи всичко, с цел да си събере вересиите.
Ако тъкмо този отрасъл не беше измежду браншовете, трансформирали далаверата и укриването на налози в народен спорт, не би имало и потребност от подобен закон. Тук някой дипломиран злобар би попитал – а за какво няма надзор по съществуващите закони?! Отговорът е елементарен: няма по какъв начин да контролираш обект, за чието битие не знаеш. Любопитен факт от регистрите на приходната организация – при регистрирани над 8000 ведомствени, аграрни и всевъзможни други консуматори на гориво „ за лични нужди”, единствено 899 са свързани със системата на Национална агенция за приходите.
В отчет на ГДБОП до парламентарната комисията за битка с контрабандата от месец септември м. година четем, че единствено в границите на една година, при сбъднат надзор на 405 обекта за предпазване и разпространяване на течни горива, службите са открили нарушавания в съвсем 55 % от тях!
„ Основният риск при контрабандата, противозаконното произвеждане и разпространяване на енергийни артикули (горива) е обвързван с цялостното или частичното отбягване на установяването и заплащането на данък и/или Данък добавена стойност. Най-често следените схеми при търговия с тези артикули е при вътреобщностното придобиване и следваща реализация на вътрешния пазар”, декларират експертите от ГДБОП и изясняват най-често прилаганите практики – липса на съгласуваност на измервателните уреди със системата на НАП; потребление на преносими цистерни, регистрирани като стационарни; отбягване заплащането на цялостния размер на дължимия данък посредством показване на един тип гориво за друг; скрити резервоари, съхраняващи гориво без документи за произход; манипулиране на данни в софтуерите за връзка с митници и данъчни.
Една от най-разпространените схеми, доказана и от източници в Национална агенция за приходите, е следната – вносител на горива от Европейски Съюз провежда верига от компании, регистрирани на подставени лица. Стоката се фактурира към тези компании, от които през две-три равнища на препродажби доближава до действителния си адресат. Съответно уредниците на схемата „ препират” дължимия от тях Данък добавена стойност, като го изравняват с фиктивни доставки, или напряко изоставят компаниите с насъбраните данъчни отговорности. А защото в горивния бранш тези отговорности са, общо взето, равни на чистата цена на горивата без налози, дребни фирмички, регистрирани примерно на Иван Петров от Праматарци, се оказват длъжници с десетки милиони, които страната няма от кого и от какво да си събере.
Описаните от службите и приходните организации схеми обясняват за какво нещо толкоз разумно, като регистрация на всички пазарни субекти с техните уреди, транспортни средства и обекти, както и въвеждането на условия за избран уставен капитал и обезпечения, провокира подобен боязън у част от сектора. Каквото и да ни разправят „ дребните търговци”, тук става дума за пари – парите, които доста огромна част от тях ненавиждат да внасят по сметките на страната. А към този момент ще им се наложи.
Такъв е казусът и с признатия преди броени дни от Народното събрание закон за горивата. Въпреки проведените митинги на стотина компании от бранша, оповестили се за дребни търговци, този път законодателят не отстъпи, обратно на възприетата процедура да „ дава заден” пред всяка врява под прозорците на властта. Макар че не мина и без политическо шоу в поддръжка на протестиращите компании, въпреки всичко разсъдъкът надви и ползите на хазната взеха връх над „ пристрастеностите търговски”. Това разяснява в. „ Труд “.
В шума и заканите с блокади и палежи някак потънаха същинските доводи за потребността от този закон. А те са свързани с нещо доста просто: половината от цената на всеки продаден литър гориво се прибира от страната и отива за всичко, което чакаме от нея – опазване на здравето, обучение, сигурност, пенсии и прочие. И когато в границите на един и същи отрасъл едни заплащат тази половина на въпросната страна, а други не, тя е в цялостното си право да направи всичко, с цел да си събере вересиите.
Ако тъкмо този отрасъл не беше измежду браншовете, трансформирали далаверата и укриването на налози в народен спорт, не би имало и потребност от подобен закон. Тук някой дипломиран злобар би попитал – а за какво няма надзор по съществуващите закони?! Отговорът е елементарен: няма по какъв начин да контролираш обект, за чието битие не знаеш. Любопитен факт от регистрите на приходната организация – при регистрирани над 8000 ведомствени, аграрни и всевъзможни други консуматори на гориво „ за лични нужди”, единствено 899 са свързани със системата на Национална агенция за приходите.
В отчет на ГДБОП до парламентарната комисията за битка с контрабандата от месец септември м. година четем, че единствено в границите на една година, при сбъднат надзор на 405 обекта за предпазване и разпространяване на течни горива, службите са открили нарушавания в съвсем 55 % от тях!
„ Основният риск при контрабандата, противозаконното произвеждане и разпространяване на енергийни артикули (горива) е обвързван с цялостното или частичното отбягване на установяването и заплащането на данък и/или Данък добавена стойност. Най-често следените схеми при търговия с тези артикули е при вътреобщностното придобиване и следваща реализация на вътрешния пазар”, декларират експертите от ГДБОП и изясняват най-често прилаганите практики – липса на съгласуваност на измервателните уреди със системата на НАП; потребление на преносими цистерни, регистрирани като стационарни; отбягване заплащането на цялостния размер на дължимия данък посредством показване на един тип гориво за друг; скрити резервоари, съхраняващи гориво без документи за произход; манипулиране на данни в софтуерите за връзка с митници и данъчни.
Една от най-разпространените схеми, доказана и от източници в Национална агенция за приходите, е следната – вносител на горива от Европейски Съюз провежда верига от компании, регистрирани на подставени лица. Стоката се фактурира към тези компании, от които през две-три равнища на препродажби доближава до действителния си адресат. Съответно уредниците на схемата „ препират” дължимия от тях Данък добавена стойност, като го изравняват с фиктивни доставки, или напряко изоставят компаниите с насъбраните данъчни отговорности. А защото в горивния бранш тези отговорности са, общо взето, равни на чистата цена на горивата без налози, дребни фирмички, регистрирани примерно на Иван Петров от Праматарци, се оказват длъжници с десетки милиони, които страната няма от кого и от какво да си събере.
Описаните от службите и приходните организации схеми обясняват за какво нещо толкоз разумно, като регистрация на всички пазарни субекти с техните уреди, транспортни средства и обекти, както и въвеждането на условия за избран уставен капитал и обезпечения, провокира подобен боязън у част от сектора. Каквото и да ни разправят „ дребните търговци”, тук става дума за пари – парите, които доста огромна част от тях ненавиждат да внасят по сметките на страната. А към този момент ще им се наложи.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ