Размерът има значение... за оцеляването
Когато става дума за оцеляването на един тип, от значително значение се оказва размерът му. Животните, които попадат в златната среда на скалата — нито прекомерно огромни, нито прекомерно дребни — са изправени пред по-малък риск от изгубване спрямо тези, които попадат в двата ѝ края. Това е обяснено в обстоен и просторен разбор, разглеждащ другите скотски типове в световен мащаб.
В своя теоретичен труд, показан неотдавна пред Националната академия на науките на Съединени американски щати, интернационалният екип от откриватели са определили телесното тегло на хиляди гръбначни типове животни, разкривайки, че най-едрите и най-дребните типове са изправени пред по-голям риск от изгубване.
Непропорционалното изтриване на типове в двата края на скалата покачват заплахата от обилни и необратими промени в метода, по който действат естествените екосистеми — горите, ливадите, океаните и даже реките и потоците — или другояче казано "живата архитектура на планетата " ни, пишат откривателите в своя теоретичен разбор, оповестен в научния вестник на Национална академия на науките на Съединени американски щати.
Понастоящем биологичното многообразие на планетата ни внезапно понижава и изчезват както сухоземни, по този начин и морски създания. През последните няколко века степента и бързината, с която изчезват разнообразни типове е толкоз интензивна, че някои откриватели приказват за шесто всеобщо измиране на типовете.
Ако аргументите за предходните пет са били тежки естествени катаклизми, то шестото се дължи напълно на активността на индивида, който неразумно унищожава естествените местообитания на хиляди скотски типове, както и самите тях.
Авторите на проучването проучват по какъв начин опасността от изгубване на избран тип зависи от телесна маса на животното.
"Знанието за това по какъв начин размерите на даден скотски тип корелира с вероятността той да бъде заплашен от изгубване, ни дава инструмент за оценка на риска от изгубване на доста типове, за които знаем доста малко ", споделя Уилям Рипъл, професор по екология в щатския университет на Орегон и водещ създател на проучването.
Рипъл и сътрудниците му от Съединени американски щати, Австралия, Англия и Швейцария преглеждат повече от 27 500 типа гръбначни животни, оценени от Международния съюз за запазване на природата и естествените запаси и сложени в Червения лист на международно застрашените типове на IUCN (известен и като Световната Червена книга), в който са включени към 44 700 типа.
Изследователите разделят животните на шест групи — бозайници, птици, влечуги, земноводни, хрущялни и костни риби. При всяка една от групите, както и при всеки един от типовете, включени в нея, екипът пресмята дали има позитивна корелация сред тежестта им и риска от изгубване.
Друга значима част от работата на учените, разказана в проучването е анализът на аргументите, които са довели, водят или ще доведат до изгубването на скотски типове от всяка група.
Резултатите демонстрират, че във всяка една от групите, пред най-сериозен риск от изгубване са изправени най-големите и най-малките им представители.
Най-съществената причина за заличаването на един тип в природата е неговото директно заличаване от страна на индивида — лов, лов на риба и клопки, селското стопанство, обезлесяването и конкуренцията с инвазивни типове. Учените са пресметнали, че по-голямата част (над 90%) от животните с тегло над един кг са под опасност да бъдат убити от хората. А най-малките животни умират поради замърсяване и заличаване на техните местообитания.
Изследователите означават, че доста от огромните животни, които са застрашени от изгубване, са хищници. Тези типове директно и индиректно въздействат върху процесите в своите екосистеми и изгубването им ще наруши връзката и равновесието сред типовете и ще докара до деградация на екосистемите.
Изчезването на най-малките животни също ще има съществени последствия. Много морски животни се хранят с дребните жители на океаните и моретата, като китовете да вземем за пример, а дребните птици и прилепи играят значима роля за опрашването на растенията. Ако те изчезнат, други по-големи типове също ще ги последват.
Около 60% от типовете могат да изчезнат в границите на няколко десетилетия, а към 75% са застрашени от сериозен спад в числеността.
В своя теоретичен труд, показан неотдавна пред Националната академия на науките на Съединени американски щати, интернационалният екип от откриватели са определили телесното тегло на хиляди гръбначни типове животни, разкривайки, че най-едрите и най-дребните типове са изправени пред по-голям риск от изгубване.
Непропорционалното изтриване на типове в двата края на скалата покачват заплахата от обилни и необратими промени в метода, по който действат естествените екосистеми — горите, ливадите, океаните и даже реките и потоците — или другояче казано "живата архитектура на планетата " ни, пишат откривателите в своя теоретичен разбор, оповестен в научния вестник на Национална академия на науките на Съединени американски щати.
Понастоящем биологичното многообразие на планетата ни внезапно понижава и изчезват както сухоземни, по този начин и морски създания. През последните няколко века степента и бързината, с която изчезват разнообразни типове е толкоз интензивна, че някои откриватели приказват за шесто всеобщо измиране на типовете.
Ако аргументите за предходните пет са били тежки естествени катаклизми, то шестото се дължи напълно на активността на индивида, който неразумно унищожава естествените местообитания на хиляди скотски типове, както и самите тях.
Авторите на проучването проучват по какъв начин опасността от изгубване на избран тип зависи от телесна маса на животното.
"Знанието за това по какъв начин размерите на даден скотски тип корелира с вероятността той да бъде заплашен от изгубване, ни дава инструмент за оценка на риска от изгубване на доста типове, за които знаем доста малко ", споделя Уилям Рипъл, професор по екология в щатския университет на Орегон и водещ създател на проучването.
Рипъл и сътрудниците му от Съединени американски щати, Австралия, Англия и Швейцария преглеждат повече от 27 500 типа гръбначни животни, оценени от Международния съюз за запазване на природата и естествените запаси и сложени в Червения лист на международно застрашените типове на IUCN (известен и като Световната Червена книга), в който са включени към 44 700 типа.
Изследователите разделят животните на шест групи — бозайници, птици, влечуги, земноводни, хрущялни и костни риби. При всяка една от групите, както и при всеки един от типовете, включени в нея, екипът пресмята дали има позитивна корелация сред тежестта им и риска от изгубване.
Друга значима част от работата на учените, разказана в проучването е анализът на аргументите, които са довели, водят или ще доведат до изгубването на скотски типове от всяка група.
Резултатите демонстрират, че във всяка една от групите, пред най-сериозен риск от изгубване са изправени най-големите и най-малките им представители.
Най-съществената причина за заличаването на един тип в природата е неговото директно заличаване от страна на индивида — лов, лов на риба и клопки, селското стопанство, обезлесяването и конкуренцията с инвазивни типове. Учените са пресметнали, че по-голямата част (над 90%) от животните с тегло над един кг са под опасност да бъдат убити от хората. А най-малките животни умират поради замърсяване и заличаване на техните местообитания.
Изследователите означават, че доста от огромните животни, които са застрашени от изгубване, са хищници. Тези типове директно и индиректно въздействат върху процесите в своите екосистеми и изгубването им ще наруши връзката и равновесието сред типовете и ще докара до деградация на екосистемите.
Изчезването на най-малките животни също ще има съществени последствия. Много морски животни се хранят с дребните жители на океаните и моретата, като китовете да вземем за пример, а дребните птици и прилепи играят значима роля за опрашването на растенията. Ако те изчезнат, други по-големи типове също ще ги последват.
Около 60% от типовете могат да изчезнат в границите на няколко десетилетия, а към 75% са застрашени от сериозен спад в числеността.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ