Защо руснаците всяка година честват Деня на победата с парад?
Когато социолозите питат руснаците с какво от историята на страната си се гордеят най-вече, най-популярният отговор си остава еднакъв към този момент повече от 20 години: " Победата във Великата Отечествена война през 1941-1945 година ". Не е изненадващо, че Денят на Победата над нацистка Германия на 9 май е един от най-народните празници в Русия, който сплотява хора с най-различни възгледи. През 2016 година в тържествата, отдадени на успеха, участваха към 24 млн. души или съвсем всеки шести гражданин на страната проучва в уеб страницата си " Руски дневник "
Един от най-разпознаваемите облици на празника, наред с вечерната заря и карамфилите, които подаряват на ветераните - е московският Парад на Победата. Всяка година по паветата на Червения площад маршируват хиляди бойци, демонстрира се най-новата военна техника - като танка " Армата " през 2015 година да вземем за пример, а парадът се приема персонално от министъра на защитата (в момента тази служба заема Сергей Шойгу). През юбилейната 2015 година за парада бяха изхарчени 810 млн. рубли ($14,2 млн.), а година по-късно - 295 млн. рубли ($5,1 млн.).
Мащабът на съветските паради е неповторимо събитие. В Западна Европа и Съединени американски щати краят на Втората международна война не се отбелязва с огромни военни шествия. Китай провежда огромен обзор на своята армия през септември 2015 година в чест на 70-годишнината от края на Втората международна война, само че това бе еднократна акция. В Русия обаче многохилядният церемониал е годишно събитие. Защо?
Невинаги е било по този начин
Колкото и да е необичайно във времената на Съюз на съветските социалистически републики, който е и спечелилият във Великата Отечествена война, парадите са надалеч по-скромни, в сравнение с в модерна Русия. И се провеждат надалеч по-рядко. След като през юни 1945 година по Червения площад минава първият Парад на Победата, в който руски бойци хвърлят пред Мавзолея на Ленин пленените нацистки флагове, парадът прекъсва за интервал от цели 20 години.
Както отбелязва историкът Денис Бабиченко, и Йосиф Сталин, и Никита Хрушчов, който застава отпред на Съюз на съветските социалистически републики след него, се боят, че военачалниците от Великата Отечествена война могат да придобият мощни политически позиции и по тази причина не подчертават внимание върху заслугите им и тези на останалите ветерани. До 1965 година Денят на Победата даже не е формален почивен ден.
Първият руски властник, при който Денят на Победата стартира да се отбелязва всеобщо - на държавно равнище и по цялата страна - е Леонид Брежнев (държавен секретар - висша служба в Съюз на съветските социалистически републики - от 1966 до 1982 г.). Но и при него паради се организират единствено в юбилейни години. Последният руски церемониал е през 1990 година, а през първите няколко години на новата Русия шествия въобще няма. Те се възобновяват от 1995 година, а сегашният им мащаб стартира да набира мощ чак през 2000-те години.
Смисълът е в единството
Историкът Дмитрий Андреев споделя пред " Руски дневник ", че за днешна Русия Денят на Победата е значим като една от дребното в действителност работещи " укрепващи брънки ", които сплотяват страната. " Денят на Победата и пространството наизуст към него основават подтик за националното единение и единодушие ", споделя Андреев.
Парадът, зарята, шествието " Безсмъртния полк " - всички тези ритуали въплъщават концепцията за единение към общата памет. Властта се старае оптимално да употребява тези ритуали, с цел да се запази националната еднаквост. Оттам и необятният обсег при празнуването на Деня на Победата, част от което е и военният церемониал.
Московчани от време на време се оплакват, че е неловко да гледат парада онлайн. " Не може да се приближиш, нищо не се вижда ", отбелязва блогърът Иля Варламов. " Това (парадът - бел. ред.) се прави не за хората, а за малките екрани. Защо, да вземем за пример, не провеждат трибуни за елементарните хора? ". Варламов подлага на критика управляващите и по тази причина, че смесват Деня на Победата - празник, обвързван с паметта и скръбта, с " проява на военна мощност ".
Но на голямото болшинство от руснаците (96% съгласно анкета на " Левада център " ) парадът въпреки всичко им харесва. " Още от дете с родителите ми всяка година гледахме парада ", спомня си 24-годишната московчанка Юлия Ковальова. " Приятно е да видиш по какъв начин момчетата маршируват в подобен синхрон, мощната техника, да чуеш виковете " Ура! ". Усещаш горделивост и възприятие, че си предпазен. Хубава традиция, която си коства да се продължи ".
Един от най-разпознаваемите облици на празника, наред с вечерната заря и карамфилите, които подаряват на ветераните - е московският Парад на Победата. Всяка година по паветата на Червения площад маршируват хиляди бойци, демонстрира се най-новата военна техника - като танка " Армата " през 2015 година да вземем за пример, а парадът се приема персонално от министъра на защитата (в момента тази служба заема Сергей Шойгу). През юбилейната 2015 година за парада бяха изхарчени 810 млн. рубли ($14,2 млн.), а година по-късно - 295 млн. рубли ($5,1 млн.).
Мащабът на съветските паради е неповторимо събитие. В Западна Европа и Съединени американски щати краят на Втората международна война не се отбелязва с огромни военни шествия. Китай провежда огромен обзор на своята армия през септември 2015 година в чест на 70-годишнината от края на Втората международна война, само че това бе еднократна акция. В Русия обаче многохилядният церемониал е годишно събитие. Защо?
Невинаги е било по този начин
Колкото и да е необичайно във времената на Съюз на съветските социалистически републики, който е и спечелилият във Великата Отечествена война, парадите са надалеч по-скромни, в сравнение с в модерна Русия. И се провеждат надалеч по-рядко. След като през юни 1945 година по Червения площад минава първият Парад на Победата, в който руски бойци хвърлят пред Мавзолея на Ленин пленените нацистки флагове, парадът прекъсва за интервал от цели 20 години.
Както отбелязва историкът Денис Бабиченко, и Йосиф Сталин, и Никита Хрушчов, който застава отпред на Съюз на съветските социалистически републики след него, се боят, че военачалниците от Великата Отечествена война могат да придобият мощни политически позиции и по тази причина не подчертават внимание върху заслугите им и тези на останалите ветерани. До 1965 година Денят на Победата даже не е формален почивен ден.
Първият руски властник, при който Денят на Победата стартира да се отбелязва всеобщо - на държавно равнище и по цялата страна - е Леонид Брежнев (държавен секретар - висша служба в Съюз на съветските социалистически републики - от 1966 до 1982 г.). Но и при него паради се организират единствено в юбилейни години. Последният руски церемониал е през 1990 година, а през първите няколко години на новата Русия шествия въобще няма. Те се възобновяват от 1995 година, а сегашният им мащаб стартира да набира мощ чак през 2000-те години.
Смисълът е в единството
Историкът Дмитрий Андреев споделя пред " Руски дневник ", че за днешна Русия Денят на Победата е значим като една от дребното в действителност работещи " укрепващи брънки ", които сплотяват страната. " Денят на Победата и пространството наизуст към него основават подтик за националното единение и единодушие ", споделя Андреев.
Парадът, зарята, шествието " Безсмъртния полк " - всички тези ритуали въплъщават концепцията за единение към общата памет. Властта се старае оптимално да употребява тези ритуали, с цел да се запази националната еднаквост. Оттам и необятният обсег при празнуването на Деня на Победата, част от което е и военният церемониал.
Московчани от време на време се оплакват, че е неловко да гледат парада онлайн. " Не може да се приближиш, нищо не се вижда ", отбелязва блогърът Иля Варламов. " Това (парадът - бел. ред.) се прави не за хората, а за малките екрани. Защо, да вземем за пример, не провеждат трибуни за елементарните хора? ". Варламов подлага на критика управляващите и по тази причина, че смесват Деня на Победата - празник, обвързван с паметта и скръбта, с " проява на военна мощност ".
Но на голямото болшинство от руснаците (96% съгласно анкета на " Левада център " ) парадът въпреки всичко им харесва. " Още от дете с родителите ми всяка година гледахме парада ", спомня си 24-годишната московчанка Юлия Ковальова. " Приятно е да видиш по какъв начин момчетата маршируват в подобен синхрон, мощната техника, да чуеш виковете " Ура! ". Усещаш горделивост и възприятие, че си предпазен. Хубава традиция, която си коства да се продължи ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ