Кралица Сибила, заради чиято любов Йерусалим падна
Когато Сибила Йерусалимска се ражда през 1160 година, страната на кръстоносците Йерусалим не е безвредно или устойчиво място. Въпреки че земята е завладяна по време на Първия кръстоносен поход и се ръководи от нейното семейство, аюбидският султанат също гледа към Светата земя. Бащата на Сибила е Амалрих I, граф на Яфа и Аскалон, и брат на крал Балдуин III от Йерусалим, само че майка й Агнес от Едеса вижда по какъв начин земите на фамилията й са превзети от сарацините. Когато Балдуин III умира без наследници, съдът на Йерусалим постановява, че Амалрих е законният престолонаследник и той ще бъде крал – при едно изискване: да анулира брака си с Агнес.
Официалните претекстове, дадени от съда за това решение, са, че Амалрих и Агнес са родственици – факт, открит след 6 години брак – само че евентуално аргументите са надалеч по-политически стимулирани. Жена без земя, само че от могъщо семейство би била рискова кралица и евентуално съдът се притеснява, че кланът й ще употребява нейното състояние, с цел да завоюва властта в Йерусалим. Има и изказвания, че тя е омъжена за различен мъж преди брачна половинка си. Каквито и да са аргументите, Амалрих се съгласява да анулира брака, с цел да претендира за трона и да ръководи кралството. Само на 3 годинки, Сибила гледа по какъв начин майка й е прогонена с една-единствена дума.
Агнес няма да играе значима роля в живота на щерка си – тя е без земя и политическа пионка. От най-ранните си години Сибила навлиза в свят, в който гласът на дамата, нейните отзиви, нейните очаквания и стремежи нямат никакво значение.
Сибила също е отстранена. Докато по-малкият й брат, Болдуин, остава с татко им, с цел да се научи на изкуството да бъде крал, тя е изпратена в манастир във Витания, тъкмо отвън Свещения град. Там тя е отгледана от принцесата-игуменка Ивета, вуйна на татко й. Тя рядко вижда татко си или брат си. В манастира цялото й обучение се концентрира върху писанията и църковните традиции; тя малко учи по какъв начин да ръководи – в края на краищата е момиче и затова целият фокус е върху брат й. Тя израства между тези свещени стени и макар че не можем да сме сигурни по какъв начин наподобява, най-вероятно наследява присъщите черти на фамилията си: дълга руса коса, висок растеж и орлов нос. Сибила става красива принцеса и евентуално тази хубост й се натяква неведнъж.
Горе: Смъртта на Амалрих; Долу: Коронацията на Болдуин
През октомври 1176 г. Вилхелм Монфератски, висок и хубав, се дами за 16-годишната Сибила, която не след дълго забременява. Осем месеца по-късно обаче Вилхелм умира. Той е покосен от някаква бързодействаща болест и на 17 години принцесата е освен майка, само че и вдовица.
Вече 20-годишна и отхвърлена от няколко благородника като евентуална брачна половинка, на Великден през 1180 година, Сибила прави нещо, което шокира всички. Тя се омъжва още веднъж. Не за европейски аристократ или потомък на крале, а за мъж без земя и на процедура чужд четвърти наследник – Ги дьо Лузинян (на основната снимка). Причините зад този съюз обърква историците генерации наред.
Ги и Сибила се женят
Измежду всички спекулации една наподобява най-вероятна въпреки и доста непонятна за хората по това време – Сибила просто го обича…
Ги е назначен за регент на Болдуин, само че двамата мъже не се виждат очи в очи. Болдуин не счита, че продължителната война с аюбидите ще бъде добро решение и надлежно търси мир със Саладин. Ги обаче не е на мнението на младия крал, за което е уволнен от позицията през 1183. Балдуин в действителност толкоз се съмнява в способността на Ги да ръководи, че коронясва сина на Сибила като съ-крал – този акт изважда нея и по асоциация Ги от наследствената линия. Това обаче е всичко, което Балдуин може да направи, с цел да отбрани кралството си преди през 1185 година да се съобщи дефинитивно на заболяването си. Смъртта му провокира разделяне в нацията сред правилните на Сибила и тези, които се заклеват в преданост към нейния наследник. Този спор обаче не продължава дълго, защото в края на 1186 година синът на Сибила, Болдуин V, болнаво дете, почива. Така остава единствено един вид – Сибила би трябвало да е кралица.
Християните от Светия град, преклонени пред Саладин
Недоверието към мъжа й обаче е всеобщо в кралския двор и дори почитателите й я слагат пред ултиматум – тя ще бъде кралица, единствено в случай че анулира брака си с Ги. Сибила приема от своя страна с едно изискване – тя може свободно да избере идващия си брачен партньор, когато стане кралица. Отчаяни да се отърват от човека, в кралския двор се съгласяват.
Непосредствената й грижа обаче е не мнението на благородниците, а войските на Саладин, които идват към града. Ги събра бойната мощ на кралството, само че както се притесняват критиците му, той не е роден да ръководи нито народи, нито армии. В борбата при Хатин хиляди кръстоносци са убити, а Ги е взет в плен. Междувременно Сибила се приготви за защитата на града, само че неналичието на бранители заради загубите при Хатин значи, че изходът е неминуем –.
Саладин, за разлика от Ги, е доста кадърен и остроумен държател. Той осъзнава, че като го държи в плен, в действителност оказва помощ на идеята на кръстоносците и по този начин през 1188 година го освобождава. Ги се събра още веднъж със Сибила и заедно отиват в Тир, единственият град в царството им, който още не е паднал. Там обаче им е отказано да влязат, тъй като Конрад Монфератски, който води отбраната на града, не признава правото му да ръководи, базирайки се на наследството на Болдуин IV. Така Ги и Сибила остават в действителност сами, без земя, която да ръководят, и без другари.
