Когато си в капана на отчаянието, прочети тези мисли
Когато си изгубил най-близкия до сърцето си човек, когато си в клопката на отчаянието, когато чувстваш, че се разпадаш на части, прочети тези мисли. Това е история за възраждането, една дребна история за индивида, който още веднъж се научава да живее, когато спомените са единственото, което му е останало.
Вижте определени мисли от книгата:
1. В живота си хората от време на време се разпадат на късчета, а след това още веднъж ги сглобяват и се получава нова картина.
2. След време разбираш, че можеш да живееш едвам когато престанеш да мислиш само за това, което обичаш ти, и започнеш да мислиш за това, което обича теб.
3. Трябва да се противопоставяме на ориста, би трябвало да я избираме, а не да плуваме по течението. Можем да изваем щастието си със личните си ръце...
4. Намирайки се в днешния ден, не задрасквай всичко тягостно от вчерашния. Защото тъкмо в него от време на време се крие отговорът.
5. По въпроса дали чашата е на половина цялостна или на половина празна избирам отговора: „ В чашата има вода. “ Важното е, че към момента има вода. Обнадеждаващ натурализъм, нали?
6. Съдбата непрестанно ни подмята алтернативи. И постоянно се постанова да избираме ‒ губим едно, получаваме друго. По дяволите всички приказки за естетика. Тя не съществува. Просто има баланс сред изгубено и добито.
7. Продължителното благополучие спохожда тези, които крепко се държат за неговите мигове. Това е като да се блъскаш над един пъзел и да се опитваш да сглобиш от дребните пъстри епизоди огромна и ярка картина. И тъкмо когато се измориш да нагласяваш другите късчета към даден облик, когато от обезсърчение ти идва да разбъркаш всичко, и внезапно ‒ хоп! ‒ получава се. Очертава се линията на правилния път. За да не се трансформира положението на приказно благополучие в рутина, безусловно би трябвало да има пристъпи на непоносима горест.
8. Ако нещата се ръководеха от строгите закони на аргументите и следствията и постоянно можехме да предскажем края, ние самите щяхме да се превърнем просто в навалица бездушни механични играчки. А когато не знаем какво ни чака след всеки идващ завой, ние участваме в една вълнуваща игра. Все едно се явяваш на изпит: не си квалифициран добре и получаваш следващия въпрос, чийто отговор не знаеш.
9. Има хора, които постоянно остават с теб, без значение дали се оплакваш, дали плачеш или крещиш, без значение какъв брой си изпаднал. Те просто съществуват, те са там и са щастливи да ти отворят вратата си, да ти подадат ръка и да разделят залъка си с теб. Това са същинските хора в твоя живот.
10. Когато тъгата ти стигне до връхната си точка, тогава тя сама ще си тръгне. Но е незнайно дали с теб, или без теб. Или когато се връщаш неведнъж към нея, само че всякога освобождаваш по малко.
11. Всеки собствен избор ние вършим сами. Да, той зависи от събитията, от знанията и опциите ни, само че на каквото и да се опираме, правейки този избор, след това ние ще живеем с резултатите от него.
12. Дори ужасните събития си имат своите плюсове. Просто би трябвало да държим крепко факела на вярата в ръцете си и да не го изпускаме при подземните земетресения на идното.
13. С годините губим лекотата, с която се движим през живота. Не си даваме сметка, че няма по какъв начин да бъдем спечелили, в случай че не се научим да губим.
Източник: obekti.bg
Вижте определени мисли от книгата:
1. В живота си хората от време на време се разпадат на късчета, а след това още веднъж ги сглобяват и се получава нова картина.
2. След време разбираш, че можеш да живееш едвам когато престанеш да мислиш само за това, което обичаш ти, и започнеш да мислиш за това, което обича теб.
3. Трябва да се противопоставяме на ориста, би трябвало да я избираме, а не да плуваме по течението. Можем да изваем щастието си със личните си ръце...
4. Намирайки се в днешния ден, не задрасквай всичко тягостно от вчерашния. Защото тъкмо в него от време на време се крие отговорът.
5. По въпроса дали чашата е на половина цялостна или на половина празна избирам отговора: „ В чашата има вода. “ Важното е, че към момента има вода. Обнадеждаващ натурализъм, нали?
6. Съдбата непрестанно ни подмята алтернативи. И постоянно се постанова да избираме ‒ губим едно, получаваме друго. По дяволите всички приказки за естетика. Тя не съществува. Просто има баланс сред изгубено и добито.
7. Продължителното благополучие спохожда тези, които крепко се държат за неговите мигове. Това е като да се блъскаш над един пъзел и да се опитваш да сглобиш от дребните пъстри епизоди огромна и ярка картина. И тъкмо когато се измориш да нагласяваш другите късчета към даден облик, когато от обезсърчение ти идва да разбъркаш всичко, и внезапно ‒ хоп! ‒ получава се. Очертава се линията на правилния път. За да не се трансформира положението на приказно благополучие в рутина, безусловно би трябвало да има пристъпи на непоносима горест.
8. Ако нещата се ръководеха от строгите закони на аргументите и следствията и постоянно можехме да предскажем края, ние самите щяхме да се превърнем просто в навалица бездушни механични играчки. А когато не знаем какво ни чака след всеки идващ завой, ние участваме в една вълнуваща игра. Все едно се явяваш на изпит: не си квалифициран добре и получаваш следващия въпрос, чийто отговор не знаеш.
9. Има хора, които постоянно остават с теб, без значение дали се оплакваш, дали плачеш или крещиш, без значение какъв брой си изпаднал. Те просто съществуват, те са там и са щастливи да ти отворят вратата си, да ти подадат ръка и да разделят залъка си с теб. Това са същинските хора в твоя живот.
10. Когато тъгата ти стигне до връхната си точка, тогава тя сама ще си тръгне. Но е незнайно дали с теб, или без теб. Или когато се връщаш неведнъж към нея, само че всякога освобождаваш по малко.
11. Всеки собствен избор ние вършим сами. Да, той зависи от събитията, от знанията и опциите ни, само че на каквото и да се опираме, правейки този избор, след това ние ще живеем с резултатите от него.
12. Дори ужасните събития си имат своите плюсове. Просто би трябвало да държим крепко факела на вярата в ръцете си и да не го изпускаме при подземните земетресения на идното.
13. С годините губим лекотата, с която се движим през живота. Не си даваме сметка, че няма по какъв начин да бъдем спечелили, в случай че не се научим да губим.
Източник: obekti.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ